В Пловдив разработват изкуствен интелект за възрастни хора

Актуално Градът Новини
проф. д-р Галидия Петрова

„Good brother” е европейски проект, по който научните работници от 37 страни не получават хонорар – работи се на доброволни начала

Филиалът на Техническия университет в Пловдив разработва аудио и видео-базирани приложения, който да се грижат за подпомагане на самотни възрастни хора

Още сме далече от момента, в който изкуственият интелект ще поеме пълната грижа за възрастни хора, но екипи от 37 страни (предимно от ЕС ) вече работят първите решения да бъдат факт към 2025 година – казва проф. д-р Галидия Петрова от Техническия университет – филиал Пловдив. Професор Петрова е ръководител на Лаборатория по биомедицинско инженерство във висшето учебно заведение и участник в четиригодишната програма „Европейска мрежа за изграждане на аудио и видео-базирани приложения осигуряващи поверителността и не-навлизане в личното пространство за подпомагане на възрастни самотни хора“.

„Помежду си ние наричаме програмата “Добрият брат” /„Good brother”/ в противовес на онзи страшен „Биг брадър“ от романа на Джордж Оруел „1984“, усмихва се проф. Петрова.

С бюджет от само 150 000 евро годишно, финансирани от ЕС, всички участници в програма “Добрият брат” имат за цел да създадат тематична мрежа, която е общност от експерти с различни специалности, работещи по обща тематика: аудио и видео-базирани приложения за подпомагане и поддържане на активен начин на живот (AAL – Active and Assisted Living) на възрастните хора. Дейностите са систематизирани в областите:

–   Социална отговорност: Етични, правни, социални, въпроси за защита на данните.

–   Поверителност при разработки базирани на анализ на аудио сигнали и изображения.

–   Видео базирани AAL приложения.

–   Създаване и съхранение на бази данни, относими към AAL системите, и софтуер за тяхната обработка.

На последната среща преди дни и провдения „Workshop on visual intelligence for active and assisted living“ в италианския град Лече представители на част от 70 научно-изследователски центрове, университети, индустриални компании, социални организации, експерти по етика и право участващи в програмата са представили своите виждания за инженерните аспекти, но съобразени с етичните, правни и социални аспекти, които трябва да бъдат дефинирани общо за целия Европейски съюз.

“Има много прилики в реакцията на възрастни хора от цяла Европа, на които предлагаме да бъдат наблюдавани. Но в западноевропейските държави са по-чувствителни към навлизането в личното пространство. Ако тук в България чувствителната тема е прякото наблюдение с технически средства на човека, в партниращите организации се поставя въпроса и за ограничения на наблюденията на средата, в която живее този човек”, разказва проф. д-р Галидия Петрова.

Пряката изследователска работа по проекта на проф. Петрова е свързана с прилагането на инфрачервени матрични сензори с ниска разрешаваща способност в AAL-приложения, базирани на видеонабюдение. Идеята е да се намери евтино решение.

“Вече има фирми, произвеждащи инфрачервени матрични сензори с ниска резолюция и достъпна цена. Тези сензори ги интегрираме в устройства, наблюдаващи хора с определени видове заболявания и възрастни”,  обяснява ръководителката на Лабораторията по биомедицинско инженерство в Техническия университет – филиал Пловдив.

В България първите експерименти с новите системи за наблюдение се извършват в дом за възрастни хора край София. От петнадесет жители на дома трима са се съгласили да участват в изследването. В момента българският екип, в който участват изледователи от Техническия университет в София и филиала в Пловдив, провежда насочени изследвания за еднозначно определяне на рисковите моменти, когато системата за наблюдение трябва да алармира тревога. Целта е  да се избегнат недействителните аларми, резултат от извършаване на тривиални дейности като тръскане на ръцете след измиване, използване на солница, ръкомахане срещу насекоми или трепереното на ръцете при болни от Паркинсон, които са често наблюдавани в реалните условия.

Защита на данните от злонамерен или нерегламентиран достъп е въпрос, който постоянно е във фокуса на вниманието в нашия проект, казва проф. д-р Галидия Петрова.

“Целта ни е да има защита на данните на различни нива – на хардуерно и софтуерно ниво, да се осигури поверителност и неприкосновеност на личното пространство, както и ненатрапчивост на предлаганите решения. Искаме да огледаме темата от различни гледни точки и да предложим правила и препоръки за разработките и развитието на визуален интелект, чрез който да се грижим по-добре за възрастни и болни хора”.

Снимка на корицата: проф. д-р Галидия Петрова показва някои от тестваните датчици за нощно виждане, с които се помага на самотни възрастни хора

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.