Пловдивско под напрежение: безводието се връща с всяко лято, а решенията остават частични

С идването на летните жеги познатият проблем отново излиза на преден план – безводието в селата около Пловдив. Това, което преди години започна като локални аварии и временни режими, вече се е превърнало в устойчива криза с повтарящ се летен цикъл, който засяга десетки населени места в областта.

Картината в средата на юни 2026 г. е тревожна: в ежедневните бюлетини на ВиК-Пловдив се отчитат множество села с частично или напълно нарушено водоподаване, а напрежението между жители, местна власт и оператор расте.

Къде кризата е най-осезаема?

Община „Родопи“ и „Марица“ – най-горещата точка

Села като Оризари, Златитрап, Брестовица и Браниполе редовно попадат в режим на ниско налягане или пълни прекъсвания.

Особено показателен е случаят със Златитрап и Оризари, където жителите организираха подписка с искане за резервен генератор на помпената станция, след като всяко прекъсване на електрозахранването автоматично води до спиране на водата.

Средногорието и планинските села

В по-високите райони на областта – включително части от общините Калояново (Дуванлии, Церетелево) и Карлово (Розино) – проблемът е още по-силен. Там водоизточниците пресъхват още преди пика на лятото, а в някои населени места ситуацията периодично прераства в местни протести.

Асеновградско и Първомайско

И тук системата е под напрежение – „Долни Воден“, Чешнегирово и Триводици са сред населените места с чести аварии и прекъсвания.

Причините: стара система, големи загуби и липса на резерв

Според данни на институциите, основните фактори зад кризата остават непроменени:

• над 60% загуби по мрежата – вода, която изтича още преди да достигне до потребителите;
• амортизирани помпени станции и липса на резервно захранване, което прави системата уязвима при всяко прекъсване на тока;
• намаляващи подземни водни ресурси, повлияни от климатичните промени и засушаването;
• липса на навременни инвестиции в ключови довеждащи и вътрешни водопроводи.

Резултатът е предвидим: всяко лято системата влиза в режим на аварийно управление.

Какво се предприема – и какво остава на хартия

На институционално ниво се посочват няколко мерки:

• внедряване на SCADA системи за управление на водоеми и мрежи в отделни райони;
• подмяна на част от помпеното оборудване с по-енергийно ефективни агрегати;
• инвестиционни програми, финансирани чрез Асоциацията по ВиК;
• национален план за 4-годишна модернизация на водната инфраструктура, с приоритет Пловдивска област.

Паралелно с това обаче цената на водата вече надхвърля 6 лв. за кубик с ДДС, като аргументът е нуждата от средства за ремонти и модернизация.

Между обещанията и реалността

Въпреки стратегиите и проектите, на терен ситуацията остава неравномерна – част от селата продължават да са на ръба на режим или вече функционират с прекъсвания.

Локалните проблеми все по-често прерастват в конфликти между:

• жители, които настояват за реални решения;
• местни власти, които търсят ускоряване на инвестиции;
• ВиК оператор, който се позовава на ограничени ресурси и сложна инфраструктура.

Най-ярките примери за системен проблем

В тази обща картина Брестовица, Златитрап и Оризари се открояват като само един от най-ярките примери за системен проблем – с подписки, технически аварии, прекъсвания при всяко спиране на тока и засилващо се напрежение около липсата на резервни мощности.

Именно там въпросът вече не е дали ще има проблем, а колко често ще се повтаря.

Очаквайте продължение по темата.

Снимката е илюстративна: архив