Тихата армия под водата: Рибите, без които Гребният канал нямаше да е същият

Докато бъдещите световни шампиони ще мерят сили по водното трасе в Пловдив, хиляди бели амури и толстолоби ще продължат невидимата си работа за поддържане на екосистемата

Хиляди риби вършат работа, без която днес най-голямата гребна база на Балканите нямаше да изглежда по същия начин

Преди старта на първите гонки от Световното първенство по гребане в Пловдив десетки лодки ще разпорят водите на Гребния канал, но под тях ще се случва друга, невидима за зрителите работа. Хиляди риби ежедневно поддържат баланса в изкуственото съоръжение – като естествени „чистачи“ на водата.

Гребният канал в Пловдив е спортна база с дължина 2200 метра, ширина 120 метра и дълбочина около 3 метра. Той е най-голямото съоръжение за гребни спортове на Балканите, но зад спокойната водна повърхност има цяла екосистема, която трябва да бъде поддържана.

Сред най-ценните обитатели са белият амур, белият и пъстрият толстолоб – риби, които не са пуснати за риболов, а имат конкретна екологична задача.

Рибата, която спаси канала от триметровите водорасли

Преди години Гребният канал е имал сериозен проблем – водорасли, достигащи до три метра височина, които пречели на тренировките и състезанията.

Първоначално е направен опит с механично почистване. Специална водна косачка, монтирана върху голяма двупалубна лодка-катамаран, трябвало да премахва растителността. Резултатът обаче бил временен – машината успявала да отреже само част от водораслите, а останалите бързо възстановявали растежа си.

Тогава решението идва от природата.

снимки: архив

Хвърлиха 1 тон бял толстолоб в Гребния канал

Доцент Ангел Цеков, специалист по биология и рибовъдство от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, предлага вместо постоянна механична борба да бъде използвана растителноядна риба.

През март 2008 година започва първото зарибяване с бял амур.

„Трябваха ни около 16 000 риби с тегло над 200 грама. Изчислихме, че за да увеличи теглото си с един килограм, белият амур изяжда около 10 килограма водорасли“, разказва доц. Цеков.

Първоначално са намерени 10 000 риби, а на следващата година са добавени още 6000. Ефектът е видим още през първия сезон – каналът се изчиства.

Кои са „служителите“ под водата

Белият амур е основният растителнояден обитател на Гребния канал.

Бял амур/Ctenopharyngodon idella – снимка: carpmap.bg

Той се храни с водна растителност и може да достигне впечатляващи размери – до 30-35 килограма и възраст около 50 години.

Белият и пъстрият толстолоб имат друга роля – те филтрират водата.

Белият толстолоб се храни с микроводорасли, които причиняват позеленяване на водата, а пъстрият толстолоб филтрира планктона и дребните водни организми.

Освен тях в канала има и други видове – шаран, каракуда, костур и уклей.

Защо рибите следват лодките на гребците

Ако посетителите на Гребния канал видят риба да се движи след тренировъчните лодки, това не е случайно.

Сред гребците има традиция – когато влизат във водата, да дават по малко хляб на рибите. Така част от белите амури са свикнали с присъствието на хората и очакват своето „гребно лакомство“.

Риболовът е забранен – рибите не са за трапезата

Обитателите на канала не са предназначени за улов или консумация. Риболовът е забранен през по-голямата част от годината, а контролът се осъществява от общината и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.

В началото са имали проблеми с бракониери, затова на място има и специална охрана.

Изключения се правят при организирани спортни състезания по риболов или при специално разрешени дни за граждански риболов, обикновено за Никулден.

При тях белият амур и толстолобът задължително се връщат обратно във водата.

Невидимите пазители на световната сцена

Докато най-добрите гребци в света ще мерят сили по водната линия на Пловдив, под нея хиляди риби ще продължават своята тиха работа.

Без аплодисменти и медали, белият амур и толстолобът са част от причината Гребният канал да остане готов за големите състезания.