Архивни фотографии показват няколко различни идеи за монумента преди днешния му облик
Днес трудно можем да си представим площад „Съединение“ без високата фигура и двете величествено разперени крила. Но паметникът, превърнал се в един от символите на Пловдив, пред който всяка година се провеждат честванията на 6 септември, далеч не е първата идея за монумент, посветен на Съединението.
Още през 20-те години на миналия век в Пловдив е направен опит да бъде издигнат такъв паметник. През 1925 г. на Четвъртък пазара е положен основният му камък, като в града пристигат доброволчески дружества от различни части на страната. Проектът обаче така и не е завършен. Дълго време на западната страна на пазара остава бетонният постамент на недостроения монумент.
Сред архивните материали са и различни предложения за това как е можел да изглежда паметникът. На една от фотографиите се вижда проектът на скулптора Иван Лазаров – висока композиция с две колони, върху които е поставена скулптурна група. В основата е предвидено кръгло пространство с фонтан и декоративни елементи.
Друг архивен проект, свързван със скулптора Кирил Тодоров, представя Съединението по съвсем различен начин. В композицията две женски фигури са застанали една до друга – Княжество България и Източна Румелия, а между тях се издига знаме.
Съществуват и архивни фотографии, на които се вижда макетът на един от тези проекти в мащаб, показващ как би изглеждал монументът в реалната градска среда. На заден план се виждат сградите, които тогава са били по днешната ул. „Димитър Цончев“ – зад тях днес е Четвъртък пазара.
Ситуацията се променя в навечерието на 100-годишнината от историческото събитие. В края на 1984 г. е взето решение юбилеят да бъде отбелязан на национално ниво, като център на честванията бъде Пловдив. За място на бъдещия монумент е избрана територията на Четвъртък пазара.
Само за девет месеца пазарът е преместен, а на негово място е оформен нов площад. Паметникът е проектиран от скулптора Величко Минеков и архитекта Лозан Лозанов. Заедно с него са изградени и други важни обекти в района – подлезът под бул. „Шести септември“ е оформен, завършен е пешеходният мост над Марица и е извършена реконструкция на бул. „Христо Ботев“.
Площадът и паметникът са открити тържествено на 19 септември 1985 г. Днешният монумент е висок 12,5 метра. В центъра му е фигурата на млада жена с лавров венец, а разперените крила символизират стремежа към единство на Княжество България и Източна Румелия.
Така паметникът, който днес е неизменна част от празника на Пловдив, се появява след десетилетия на нереализирани идеи. А старите фотографии ни показват един любопитен въпрос от миналото: как ли щеше да изглежда площад „Съединение“ днес, ако някой от тези проекти беше реализиран?
Всички снимки в статията са от Facebook групата на Пламен Кочев: „Пловдивъ оживява в цвят“
Пловдив празнува Съединението: Пълната програма за 6 септември
Сегашният паметник на придворния Величко Минеков веднага беше оприличен на патка, разперила криле. А шията ѝ плавно се превръща в женска фигура като гипсовите манекени на витрините. С годините обаче му свикнахме.
Вероятно оприличен от някой кръчмарско-признат артист, на когото съвсем малко не му е достигнало да разцъфне?
Ако не можеш да кажеш нещо по същество, просто не се обаждай.
На мен ми харесва повече идеята на паметника с фонтана…
Пак посторен от лошия бай Тошо, що не искате и него да бутате
‘щото не е про-руЗки, затова, ‘щото твоята руЗия кръв е пикала заради „своеволието“ на Александър да обедини България. Затова.
Освен това селянинът от Правец не е построил нищо самият той – без съветската окупация вероятно Бъглария щеше да е далеч по-добро място за живот всички тези години.
Други въпроси, другарю?
еми видяхме ,че не е по добро място , защото за 37 години американска демокрация нищо не се построи, а се краде още построеното от народа. Евроатлантиците посториха първия в света педофилски паметник в Петрохан , на маериканските летци бобардирали софия и на труските терористи
Абе, комуне нещастно. На бай ти Тошо внука живее в Сащ и си купи имение за 3 милиона долара, правнучката му се вихри в Монако, само такива дърти комуинсти като тебе чу крепят оная работа.
Точно така – в „оная работа“ е разковничето. Едновремешните бригадири лелеят по годините, в които са били млади, освен това не могат да си признаят, че са бачкали залудо за да са равни с най-големите мързели сред тях. Те това е. До край ще са на амбразурата, без мисъл и без смисъл.
Внукът на бай Тошо Тед Живкоф си купува имение за 1.8 или 6 милиона долара според различните източници. Занимава се с професионален покер, печалбите от който не са достатъчни за подобна покупка.