Невидимите хора или историята на 35-годишния Благо, който иска да работи

Хората в неравностойно положение са подминавани, съжалявани или игнорирани сякаш са невидими. Но те са тук – живи и жадни за работа и нормален живот

Ежедневно в редакцията ни пристигат писма със сигнали и апели за помощ. Преди няколко дни ви разказахме за Ангел – баща на 3 деца, който се бори с коварна болест и има нужда от средства за лечение.

Житейската история от днес е на друг млад мъж, на годините на Ангел, който просто иска да работи, но няма тази възможност. За него ни писа Симеон Димчев, който го срещнал до Библиотеката. Неговата идея е да му помогнем да бъде забелязан от потенциален работодател.

Вижте неговото емоционално писмо:

„Здравейте, нуждая се от Вашата помощ. Става дума за млад мъж, намиращ се в едно незавидно положение.

Това е Благо. На 35 години. Срещнах го на ул. „Иван Вазов“, до стълбите на Народната библиотека. Един от мнозината, които имат нещастието да бъдат с трайно намалена работоспособност – с решение на ТЕЛК е признат 90% инвалидност. По негови думи лекарска грешка му коства левия крак, поради което ежемесечно получава пенсия за инвалидност на стойност 200 лева. Живее със своята майка в село, близо до Асеновград – не назова името му.

Въпреки неговото положение, той може да шофира – десният му крак безупречно функционира, а колата му е автоматична. Разказва, че ежедневно кара майка си до работното й място, а след това се разполага някъде, където очаква някой друг човек да се претегли на кантара му за 50 стотинки.

Преди време е бил регистриран като безработен в Бюрото по труда. Преминал е дори обучение за надомна работа, но работното място, което му предложили било стандартно, такова, което изисква присъствието на работника  – да бъде на разположение на своя работодател във фирмата. Съответно му казали, че ще му бъде трудно придвижването до Пловдив и не искали да го поставят в такива ежедневни затруднения. Твърди, че работодателите  не били толерантни и не искали да наемат на работа трудоустроени.

Макар и да е освидетелстван като инвалид, Благо иска да работи. Длъжността нямало значение, стига да може да я извършва качествено. Нормална работа не е вършил от години.

Ежедневно хората в неравностойно положение са подминавани, съжалявани или игнорирани сякаш са невидими. Но те са тук – живи и жадни за работа и нормален живот. Дишат същия въздух, който и ние, смеят се като нас, щом нещо ги зарадва, плачат като нас, щом нещо ги натъжи.

Лично Благо не го познавам, но и не ми дава сърце да видя млад човек като него,който в разцвета на силите е сякаш отхвърлен от обществото като непотребен и ненужен. Трябва да правим добро, това ни отличава от животните, българинът има нужда от пример,че да правиш добро на другите не е нещо лошо.

Затова Ви умолявам – помогнете ми да разгласим тази история до повече хора и да му помогнем отново да бъде част от обществото. За връзка с Благо – 087 603 9333.

Попитах изрично въпросния мъж дали е съгласен да взема неговия личен номер, да направя снимка и да напиша публикация за него в Интернет и социалните мрежи. Отговорът бе положителен за всичко.

Моята идея е чрез писмото да му помогнем да бъде забелязан от потенциален работодател и отново да може да извършва работа. Така, че имате разрешението на мъжа да публикувате историята, която Ви написах, за да можем да му помогнем да бъде част от обществото отново.“