„Хеликон“ ежегодно награждава отличилите се български автори, а тази година престижната награда за съвременна художествена проза отиде в ръцете на пловдивчанинът Недялко Славов. Наградата му бе отсъдена от авторитетно жури, чиито председател бе Калин Донков, а членове бяха Веселина Седларска, Светлозар Желев, Бойко Ламбовски и Юри Лазаров.
Малцина са четящите хора, които не са чели авторът. Няколко дни след връчването на единствения златен орел, който е символ на наградата „Хеликон“, разговаряхме с няколко от добре познатите ни читатели в града под тепетата, за да разберем техните реакции. Любителите на литературата с радост и гордост говореха за автора, а много от тях споделиха, че една награда е твърде малко за таланта му.
С Недялко ни свърза честотата 432 Hz. Започнахме да работим почти заедно за тази честота – той в сферата на словото, а аз – на музиката, каза диригентът Иван Янакиев. За тези,на които им убягва връзката между писателя и диригента, веднага уточняваме – 432 херца е чистата на трептете на тона „ла“, а сюжетът на романа е вдъхновен от мистиката на указа на министъра на пропагандата в нацистка Германия Йозеф Гьобелс през 1939 г., който е искал тонът „ла“ да се настрои от 432 на 440 херца.
Няма как да скрием щастието си от факта, че престижната литературна награда отиде именно при пловдивчанин, но е важно да отбележим също така, че конкуренцията тази година бе особено силна. 2015-та беше много силна за българската литература, освен в прозата, действително тази година имаше 6-7 романа, които за съжаление се стълпиха в рамките на календарната година. В поезията е същото положение. Там има много силни книги тази година. Очевидно, че беше високосна година за литературата, сподели след награждаването си писателят.
Бойко не е Ламбровски, а е Ламбовски.