АктуалноГрадътКултураНовини

Малко по-ниски сгради и повече озеленяване в новия проект над археологията до Понеделник пазара (СНИМКИ)

Новият проект ще се обсъжда за съгласуване в НИНКН в следващите две седмици
Запазва се идеята за смесени функции – жилищно застрояване, офиси и хотелиерска част
Изложбени зали се предвиждат на нивото на археологията, но също – търговски площи и паркинг
Малко по-ниско застрояване предвижда новият проект за строителство над археологията до Понеделник пазара, спрямо предложеният преди 2 години проект за имота на „Роза импекс“. Както „Под тепето“ писа по-рано, проектът на студиото на архитект Стефан Добрев е предаден в НИНКН за съгласуване и предстои обсъждане от множество експерти за допустимостта на идеята за наситеното с куп исторически богатства място.
Новият проект напомня идейния от преди 2 години с разполагането на обемите – триъгълният имот получава три обема – на юг, на север и на запад. Югоизточната част ще бъде с жилищни функции, северната – за офиси, а на запад по бул. „Цар Борис III“ се предвижда хотел. Обемите са малко по-раздробени спрямо предходния проект, а зададената височина на обемите е между 12 и 15 метра – за повечето от тях малко по-ниска от проекта от преди 2 години. Основна критика към идеята тогава беше именно височината и обемите на застрояване, които нарушават гледката към Джамбаз тепе и Стария Пловдив. НИНКН има отношение и към тези параметри на обекта и в тяхното решение ще видим експертното мнение за връзката между предвидените сгради и градския силует.

Озеленяване по всички тераси и покриви също е част от проекта, поради възможностите на терена и археологията. Интензивността на застрояване е 2,9, при възможна 3,0 и е постигната 65% плътност на застрояването, при допустими 100%, изтъкват авторите за архитектурния проект. По-малко са паркоместата, спрямо проекта, обсъждан публично преди две години – 170 спрямо 200. Паркингът, който ще бъде разположен на подземно ниво от север, най-вероятно ще бъде от идеите, които ще предизвикат най-големи полемики и обсъждане сред пловдивските експерти и общественост.
Важен акцент за авторите е и цветовото решение, което по думите им е съобразено с околните сгради и разнообразния им колорит – затова и новата сграда ще бъде със смекчени цветови тонове, като озеленяването е важен акцент в това решение.
Най-важната част от обекта – археологията – е на кота -6 метра под настоящите улици. Според обяснителната записка, тя ще бъде напълно разкрита и социализирана. Не се предвиждат монолитни стени, а само колони и шайби, като част от колоните ще стъпят на заварените такива от разрушения Музей на тракийската култура. Колоните са съобразени с археологията, като конструктивните отвори ще са големи, пишат архитектите.

На подземно ниво ще се изградят изложбени зали, кафенета, както и търговски площи. Под кота 0 остават два етажа, като интересно решение е съобразяването на посоките на пътеките и посоките за движение с античните улици. Античното ниво ще бъде достъпно от югоизток и югозапад – приблизително от площада до Понеделник пазара и ДКЦ, както и от подлеза под бул. „Цар Борис III”. Според проекта се предвижда в близко бъдеще да се изгради и подземна връзка с подлеза и съответно сграда Ейрене. Тъкмо тази връзка бе една от идеите, коментирани преди 2 години във връзка с т.нар. подземен музей на Пловдив.
Запазената крепостна стена ще създаде своеобразно разделение между двете функции на подземното ниво, пишат още авторите на проекта. Условно археологическото ниво ще се раздели на „експозиционна част“ и на такава с „по-динамични съвременни функции“. На север на подземното ниво остава и паркингът за 170 места. Вероятно точно паркингът и внасянето търговските площи в археологическата част ще бъде спорно за пловдивската общественост. Очаква се и решението на института за недвижимо културно наследство.
Също както и в предходния обект се предвижда цялостно покритие на археологията с остъкляване. Това решение на екипа на архитект Стефан Добрев е в съзвучие с мнението на мнозинството археолози, споделено и преди 2 години на общественото обсъждане, според което оставянето на тези ценности на метеорологичните условия е опасно за тяхното опазване за бъдеще и е по-добре те да бъдат покрити.

Новост спрямо настоящата ситуация е възстановяването на автомобилната връзка на малката улица „Съединена България“ под Джамбаз тепе и булевард „Цар Борис III“, непосредствено до Тунела. Тя е нужна за по-добра връзка с подземния паркинг, който се предвижда от север. Тази идея също подлежи на дискусия поради близостта на това бъдещо кръстовище с входа на Тунела. От юг се предвижда възстановяване на ширината на тротоара по улица „Патриарх Евтимий“, който в момента е 2,5 метра, а преди ремонта на улицата е бил 5 метра. Планира се и озеленяване по пешеходната част.
Проектът предстои да се обсъжда в различните институции, както и се очакват реакциите на пловдивските експерти. В същото време голяма част от всички тези идеи са свързани и с тяхното практическо функциониране – свободен ли ще бъде достъпът до археологията, как точно ще се изградят търговските площи на нивото на археологията, как ще се реализират подземните паркоместа и други. Очакване на пловдивската общественост е и този проект да бъде представен в последствие и публично, също както и проектът преди 2 години. В близките дни в „Под тепето“ ще потърсим с тези и други въпроси проектантите.
Припомнете си предходния проект, обсъждан публично през януари 2020

Теодор Караколев

Пише по темите, свързани с културата, културното наследство и история на изкуството и архитектурата.

20 коментари

  1. Дискусията тук е на професионално ниво. Няма ли начин да се представи пред институциите, които ще разглеждат проекта. Все пак и архитектите и гражданите на Пловдив трябва да имат думата за това знаково място, където навремето щеше да се намира Музея на Пловдив. Доколкото си спомням, изградената тогава до груб строеж сграда беше в много по-малки обеми, до нивото на къщите отсреща. Но тогава не алчността на частника беше водеща. Въобще как този държавен имот стана частен?

    1. Уви, няма начин. В ЗУТ отдавна е разрешено единствено оценяване по законосъобразност. За архитектурата това е дължина, ширина и височина. Естетически качества, ансамбловост, стил, функция, всичко това не. И ако преди това са били одобрени такива градоустройствени параметри, значи край.

  2. Ужасен сблъсък със скалите и архитектурата на стария град. Такъв тип архитектура ще обезличи един от най красивите изгледи на Пловдив. Това ще убие духът на града. След ужасната базилика, това ще е финала на пловдивския туризъм, с абсолютно обезличаване на града.

  3. Кой архитект е авторът на поредното недоносче?Защо криете името му?
    Показаното е пълна глупост.Към това място трябва да се подходи професионално!
    Дървета на покрива – глупости

  4. Първото, което се набива на очи преди да погледнеш архитектурата бива продажно премълчано от разфокусираната дилетантска разказвателност на Фьодор КараКАЛИНКА, учил-недоучил ландшафтен архивар.
    Което предизвиква автоматическо връщане на НЕодобрен проект: НЕЗАКОННАТА постройка на върха на Тепето бива с настоящето представяне популяризирана като уж – абе – нещо като- съществуваща.
    ОУПлан не предвижда на всяко Тепе идИология нито комунистическа (Альоши) нито средновековна. БоБо на бял кон върху Джендем Тепе? И без него Тепето си е хубаво. Тук на върха обзорната площадка ВЪЗРАЖДАНЕ биде запречена за туристите и дворцовите мозайнки запечатани от Excrementus Fecalis на послушник Ахрянов. (Не-легитимен щом без конкурс).
    Налице е опит за легитимизиране на възмутителното безобразие чрез представянето на този маниакален „проект“ тихомълком постепенно от подкупени журналя – както казал Поетът: „с пълзене“
    С тези картинки този проект не бива да мине.

    1. Бях решил нестандарто днес да любя колежката ми също архитект , паднахме от ……….като видяхме проектчето . Тъпо ,несъвместимо.безмислено е да се правят такива опити.това да не вие центъра на Смолян от БКП год. Няма архитектура последните 30 год.в филибето. Халета и отврат.сгради на най важни пространства. А за тук -само силно занижени обеми пластични решения..,ала голямата Заха Хадит. Айде ….че работим по важни проекти… …..нестардантно

  5. 1. Височината остава прекалена и не е съвсем ясно къде е това намаляване на кота корниз спрямо стария проект, само е махнат асаньорът…
    2. Озеленяването е хубаво показано и попринцип е възможно да се постигне със съвременните технологии, но е скъпо за поддръжка, а все пак сме в България…
    3. Визията на сградата е стилна и място за такъв тип модерен, зелен проект в Пловдив има, но дали е точно там, по-скоро не…
    4. В така наречената „дупка“ се намира голяма част от крепостната стена на Филипопол, която трябва да бъде представена възможно най-добре пред всички, а това да се скрие пред едни такива обеми…
    5. Това, че се стъпва върху старите фундаменти е добре, но не означава, че те е трябвало да бъдат там на времето въобще…

    1. Алчността да се печели от всяка педя площ (след като собствеността е заграбена евтино) отново проваля и това поредното съчинение.
      И по височини прекалява (под тепето триетажно си е максимум), и по застроени площи; а за естетика не ми се коментира то край няма.
      „АРХ“ е съвсем прав, че зеленина върху тераски, балкончета и покривчета в Пловдив е …мижи да те лажем, фалшименто, менте. Направо я игнорирайте и вижте какво остава.

  6. Наистина е грозно, а озеленяването е фалшиво. Първо няма да се случи, дървета по покривите няма да израстнат и второ, смисълът на озеленяването е да е достъпно до гражданите. Озеленяването по покривите е като саксия с фикус в кабинета на собственика. Нещо за лично удоволствие. Всъщност заобикаля се закона.

    1. Завистливо -или невежествено- Фьодор КараКАЛИНКА пак пропуска най-важното свързано с архитектурния майсторлък = ИМЕТО на Автора.
      ИМЕНИТ ЛауреЯт като КараКАЛИНКА може и да не е, но все пак е …някойси?
      „…изтъкват авторите за архитектурния проект“ – А ИМЕННО?

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина