АктуалноГласовеИзпод тепетоМненияНовини

Култът към Първия учебен ден

На семействата с първолаци разказвам един виц. Този за втория учебен ден. Знаете ли го?

Осъзнаването…

И една уникална творба показвам от училищен кокнурс под наслов „100 дни заедно в първи клас“

4 години на тази дата, като родител в кварталното училище, слушах едно и също слово, което винаги започваше така:

„Няма по-голяма радост за българина, от тази да изучи детето си…“

После спирах да слушам, а в един момент спрях и да ходя. От чисто любопитство проверявах словото и то 8 години не се промени, музикалната програма за откриването – също.

Днес по традиция поздравих ученика в къщи за 12-тия първи учебен ден. Отговорът бе: „Млъкни!“.

Ще ми се да извикам така на всички официални лица дето се изсипват в училищата на тази дата.

И днес служебната поща прелива от пиарски писма с ненужна информация в стил култ към личността. Слуша ли ги някой въобще какви ги говорят там?! И какво запомня след началната фраза:

„Първият учебен ден е много специален празник за всеки един от нас…“

Бла-бла-бла…

Все си мисля, че работата на кметовете е друга. И докато чакам да ми отговорят на зададени въпроси, които вълнуват гражданското общество, чета прессъобщения за забавление и в търсене на различното и креативното в това да напишеш такова.

Накрая ми остана само разглеждането на снимки и там лъсна едно друго нововъведение – поп на откриването на новата учебна година.

Даже двама в два района на града с концентрирано малцинствено население.

Вярно, че преди два века на село кметът, попът и полицаят са били най-личните люде и без тяхно дозволение нищо не е ставало.

Питам се как мина първия учебен ден в училищата, където не отиде нито един кмет? А дали е минал?

Ще ми се на този ден поне главните герои да са други. Тези дето го отнасят през следващите 9 месеца.

Таня Грозданова

Журналист с близо 30 години опит, който работи интензивно по програми за свободата на словото и разследваща журналистика.

6 коментари

  1. Ами аз обичам много Пъевия учебен ден, и не само слулам речта, а и плача на нея, и на Бог благодаря, че имаме тази ибституция – училището. И се радвам да видя кмета в училищния двор, още повечв се радвам, ако има и свещеник. Така се възпитават цености в децата. Авторът нз статията е жалък човек, лишен от корен. А дървото без корен изсъхва и отива в огъня или на бунището. Дано по малко хора има като вас.

  2. Взискателната Таня взисква от баскетБОЛНИО мозъклия КлЕТ:
    „…Бла-бла-бла… Все си мисля, че работата на кметовете е друга. . . чакам да ми отговорят на зададени въпроси, които вълнуват гражданското общество…“
    1.Какиното, айде не се ингилизирай и ти чак дотолкова поКАПАНчена: истиската Майна ша опотреби ДРЪН–ДРЪН фместо алабамското Бля-бля – звучи по-звучничко, та даже ДРЪНчи!
    2.ПОСЛУШНИКЪТ Зико на ПОСЛУШНИКА БоБоТРИ на МУТРО-ПОЛИТ-ика след като си осигури нясто на стената в рамка барабар до останалите Герои на Нашето Време; и след като се барикадира зад десетина ЗАМ-ове и калабалък РАЙ-ове плюс ючбунарскио Вожд СтароПловдивски да го излежават като дойде ВИДОВДЕН, се оказа, че за друго нищо не бива да го търсим.
    Не е в час.
    3.Питала го една гиздава съветничка няма ли да има КОНКУРС ЗА СТАРИЯ ГРАД = о, да, подготвам се да помисля за предстоящо организиране на селекционно жури за подбор на някой който да различава докъде е ТАКСИМ ТЕПЕ. И що е то „мааза“, каква е разликата между щерна и кладенец. След като го обучат в АМТИ +И +Цирк в Катедра СТРИП. (кис-кис!)
    4.Питал го Ивайло оня ден за ИДЕОЛОГИЯТА върху Джамбаз Тепе, а той го препратил да пита другиго, я ЗАМ, я ГладАрх, той самият бил само помагач-ПОСЛУШНИК да носи Павето, основния Камък на харизания (от мен / от НАС!) ИМОТ.
    Що така?
    ОБЕТ!
    А, де!

    1. Нека му признаем на привлекателния пловдивски КлЕТ, че никой друг не се откроява като него – па даже и когато е само СЕДНАЛ У ПРЕЗИДИУМО.
      (Подготвяме му с другите машинопишки за ЧРД една луксозна северно-корейска ЛентоРезачка с Двойна Галигануда!)

  3. Масова „стачка“ (не точно, понеже е забранена от закона, но ОТКАЗ) обявиха учителите в Ню Йорк.
    Не смеят да влязат с цял клас деца (задължително всеки с покрит нос!) в класна стая, в която ВЕНТИЛАЦИЯТА не е според пандемичните препоръки.
    Остават отвън, пред входа, с отворен лаптоп…
    Мил им е животът, вече предостатъчно жертви дадоха.

Вашият коментар

Прочети също
Close
Back to top button
Изпрати новина