Книга помага на деца с психологически травми

Автор: Таня Йорданова

Снимки: Ванеса Попова

Калина Йорданова е клиничен психолог, завършила е психоанализа и антропология. Тя е част от екипа на фондация „Кожа –платформа за психично здраве“.

Бях на десет години, когато се срещнах със смъртта за първи път. Внезапно,  при катастрофа, си отиде човекът, който се грижеше за мен. Не можах да се сбогувам с нея, баба ми, била съм в кома. Тази случка промени живота ми. Поради това, с голям интерес очаквах представянето на книгата „Въпросът за смъртта за деца и родители“, като част от фестивала „Пловдив чете“. Освен, че е психологически прочит на една много специфична тема, за мен е приятна изненада, че е написана от български автор. Защото средата оформя дискурса и начина, по който се говори или не за смъртта.

Книгата отразява дългогодишната работа на Калина Йорданова с деца, които са преживели драматични събития. Терапевтичната среща е едно пространство, в което детето знае, че е защитено и където родителите са също подкрепени. Защото, когато детето има драматични преживявания, а родителят страда, то чувства, че е по-добре да запази въпросите и да замълчи. Това е основната причина, при такива ситуации да се насърчава разговорът на детето с независим човек. В процеса на работа с тях, децата изразяват мислите и чувствата си чрез рисуване и игра, сподели психоложката.

Калина Йорданова разказа няколко случая от практиката си и добави, че децата улавят цялата атмосфера от спомени, недоизказани изречения, части от снимки, откъслечни образи и наблюдават реакцията на близките си. Когато родителят попречи на детето да участва и да преработи по свой начин информацията, трансгенерационните травми се пренасят през поколенията. Много често непреработената травма се пренася и като физически симптоми.

Смъртта е част от живота, но за нея рядко се говори. Книжката „Въпросът за смъртта за деца и родители“ помага на децата в опита им да подредят сами семейната история, без тайни. Тя е за цялото семейство и е начин хората да преживеят загубата, без да остават сами.

В края на срещата, зададох два въпроса на Калина Йорданова:

-По какъв начин представяте смъртта в книгата, за да може да достигне до детското съзнание?

-Книжката отразява моя професионален опит. В нея включих думи, които самите деца използват, когато говорят за смъртта, както и думите на родителите, с които се съгласяват на езика на децата.

-Имате ли планове да пишете други детски книги ?

-Да. Имам планове да напиша книги за други драматични събития в живота на децата – развод на родителите, осиновяване. В такива ситуации, самите родители също преживяват и една такава книга може да им помогне да се свържат с детето.

Благодарих на Калина Йорданова.

След тази среща в мен остана чувството за надежда – надежда, че стигмите в обществото ни изчезва и се започва дълъг разговор, в който децата също участват.

Целия текст четете в КАПАНА