Какво бъдеще ни очаква в Тютюневия град?

Преди и след: Черни стъклени кутии върху вековни складове

Какво бъдеще ни очаква в Тютюневия град? „Грозните“ и „опасни“, според общинската власт, „миризливи“ и „прогнили“, според други обществени коментатори складове изчезват един по един.

Ясно е, че градската зона не е на пловдивчани, както упорито твърди кметът на Пловдив Здравко Димитров. Той е на големи компании, които имат определени инвестиционни планове за историческия квартал в сърцето на града. И ще ги реализират по свой си вкус и маниер, по техните си естетически възгледи и по техни стандарти. Пловдивчани нямат думата.

Много ярък пример какво може да ни очаква имаме до Автогара „Юг“ – нов фитнес център замени стария тютюнев склад на негово място. В случая старата сграда бе в отлично състояние и възможност да бъде запазена. Всъщност тя само бе „опакована“ в черни плоскости и богато външно остъкляване с отразяващи стъкла. С нищо не се различава от някой нов бизнес парк в който и да е град с нула история.

Но „прогнилата“ и „опасна“ сграда всъщност си е вътре, здрава и непокътната. Преди да придобие актуалния си вид може да я видим на снимки от Google Street View през 2012-а година, в отлично състояние и с нова дограма.

Повечето складове в квартала са в същото състояние. Някои може да са с олющена фасада или някоя по-стара врата или неподдържана дограма. Но новите инвеститори решават да ги бутат. Някои се превръщат в кухи горещи паркинги с дубайски палми. Други – в черни стъклени мастодонти без никакъв дух и стил.

Има примери и в другата посока. Тютюневият склад, доскоро дом на мебелен магазин „Галеро“, след това дом на „Пловдив 2019“ и пловдивската опера, с тук-таме акцент върху дървената конструкция, едни истински, топли материали, които напомнят за историята. Съседният склад на „Тотал спорт“ също е със запазен дух, с видими тухли, с превъзходни пространства вътре, които също ти напомнят за историческата зона – макар и с нови функции.

Множество са подобните примери по света, като в последните дни из социалните мрежи се споделя и тютюнев склад в гръцкия град Драма – самият той активно свързан с българската и пловдивска тютюнева търговия. Вместо в безлична черна кутия, той се е превърнал в петзвезден хотел – също с акценти върху неговата автентична дървена конструкция, запазен дух, усещане за история.

Черните стъклени кубове нямат нищо общо с историята и духа на Пловдив. Такива могат да бъдат поставени навсякъде по света. Но у нас все още съществуват политици, общественици, медии и инвеститори в това пловдивската история да бъде опакована в черно стъкло.Така е по- лесно, по- евтино. Пловдив обаче не е евтин.

ИНВЕСТИТОРЪТ

Инвеститор във въпросния имот край Автогара „Юг” бе „Кепитъл Холдинг Груп”- дружеството, което събори законно сградата на „Христо Ботев”51. Към днешна дата компанията дава други сигнали- бутнала е вековната сграда, но я е заснела и при бъдещо проектиране 90% от автентичните  елементи от фасадата ще влязат в новия проект. Дали ще се случи, предстои да разберем.