Как празнуваме завършването на гимназия в България?

Баловете в страната по традиция се състоят в края на месец май и са пищни тържества с официални рокли и костюми, скъпи коли, много музика и веселие

В Пловдив домакини на тези големи училищни празници са някои от най-известните хотели в града. Още от миналото всяко учебно заведение си има зала, в която обикновено се провежда бала за завършващите. Например за ЕГ Пловдив или Английската това е Гранд Хотел Пловдив/ Новотел, за СОУ Патриарх Евтимий (Лиляната) – Рамада Пловдив Тримонциум и др., но понякога по избор на випуска има вариант и за различни чествания или локации. В България обикновено това празненство не се подготвя пряко от училището, а от представители на класовете в съответната година.

Подготовката започва далеч преди самата дата, тъй като получаването на диплома за средно образование понякога прераства в честване, съпоставимо дори с малка сватба. Момичетата обикновено използват повода за закупуване на първата си официална рокля, а момчетата – за костюм. Факт е, че в последната година тези понятия доста се изместиха и вече има и по-лежерни хрумвания. Надпреварата, разбира се, е в търсенето на най-оригиналния тоалет, грим или прическа.

Голямо внимание се отделя и на автомобила или превозното средство, с което се отива до мястото за празнуване. Пред хотелите настава истинско задръстване, а през годините сме били свидетели на всякакви хрумвания – от багер до автобус от Градския транспорт и може би, ако Марица бе плавателна, можеше да има и пристигащи с корабче.

Ако пък се върнем малко по-назад в годините, по време на социализма абитуриентският бал е ознаменувал края на училищната дисциплина. През 60-те години като традиция преди празничната абитуриентска вечер започнали да се налагат серенадите под прозорците на учителите. До към началото на 70-те липсва обаче, превърналото се по-късно в традиция събиране на цялата рода, за да се полее фактът, че детето е успяло да завърши средното си образование. Тогава започва и цялата суматоха с приготовленията, която в онези години на липса по магазините – си е била цяло приключение. Специално, за да се набавят платове и консумативи за тоалетите, са се предприемали (който може) екскурзии за граница или се е разчитало на роднини или приятели гурбетчии. В повечето случаи самите дрехи за празника се шиели, а за модели се ползвали кройките от списания като ”Бурда” и „Некерман”.

Програмата на масовото веселие често не завършвала в ресторанта и в момента също е така. Например, абитуриентите в Стара Загора най-често изкачват стръмния хълм над града и играят хора на върха. Софийските зрелостници обикновено приключват с  купона в Борисовата градина, пловдивчани посрещат залеза на Бунарджика до паметника на Альоша, а бургазлии и варненци пък отиват за първите лъчи на слънцето към морския бряг. От средата на 70-те и през 80-те хит сред бургаските абитуриенти става Слънчев бряг. Той и околните курорти и до момента остават предпочитано място за зрелостниците от всички краища на България, които поемат за няколкодневен престой веднага след балната вечер.

Източник: Lost in Plovdiv/ Снимки: Под тепетo

Вижте и коментара на най-гневия блогър в Пловдив по темата – 5 мита за абитуриентската.