Изчезват стотици квадратни метри големи павета на „Карловска“, заменени с асфалт и евтини камъни

Асфалтът „отхапа“ част от северния край на улицата, а на юг решиха да слагат евтини мозаечни павета, вместо скъпите големи

Къде са паветата? – питат местните

Усилено продължава унищожаването на културното наследство по улица „Карловска“ от изпълнителя на ремонта по историческата отсечка и с пълното нехайство от страна на Община Пловдив. Бавният и некачествен ремонт продължи в последните дни, след като известно време бе спрял и предизвика протести на местните, синхронни с недоволството на други граждани от Кършиака, потърпевши от злополучния „Воден цикъл“.

Внимателно вглеждане в работата на строителите показва смущаващи промени в дизайна на улицата. Въпреки обещанията, че паветата ще бъдат запазени, а улицата ще има нов, по-добър вид, всъщност резултатът е тъкмо обратният. Оказва се, че липсват стотици квадратни метри големи павета. В северната част на улицата асфалт е положен върху поне 10-15 метра участък от входа на популярния ветеринарен кабинет на номер 34А до средата на следващата кооперация.

При ширина на улицата около 7 метра, само тук липсват поне 80-90 квадрата от скъпите павета. Къде са изчезнали те за момента не е ясно.

Фрапиращ е случаят и в южната част на улицата. Около площадчето „Неофит Рилски“ вместо същите тези специфични за улица „Карловска“ камъни, е започнало полагане на малки мозаечни павета. Без обяснение и по неясна причина багер изкопава големите павета и вместо тях се поставя настилка в изцяло нов стил.

Вече са положени над 20 метра, като отново големите павета липсват. Така общо само на тези два малки участъка липсват поне 200 квадратни метра големи павета, чието местонахождение в момента е неизвестно. Увренията, че настилката ще бъде запазена се оказва, че нито фирмата изпълнител се грижи за това, нито местната власт упражнява адекватен контрол върху собствеността на града.

Остават площад „Неофит Рилски“ до края на „Карловска“ остават още 50-ина метра. Никой не знае дали настилката ще бъде запазена, или поставените в момента 100-годишни павета ще изчезнат в неизвестна посока. По същия начин вече изчезнаха и няколко елемента от улицата, като красив каменен улей за изтичане на водата.

Изчезнали са и десетки линейни метри от големите петоъгълни павета, които се поставят в края на настилката. Такива имаше по цялото продължение на улицата от кръстовището с улица „Войводиново“ на север, но днес от един момент нататък те просто изчезват. Самото подреждане на големите камъни пък е изключително нехайно, на места с поставени камъни напреки или с допълване с малки павета.

В любим за шеги обект се превърна и малкият площад, който се образува на кръстовището с улица „Войводиново“. Не знам на кого му хрумна половината да е асфалтиран, а половината с паваж. Няма такова място по света, коментират местните и се шегуват, че ще предложат човекът, който го е измислил да получи награда. „Можем да кръстим площада на негово име, Димитров ли ще е, Райчев ли ще е, нека историята запомни това уникално решение, ще го предложим“, кодошат се местните.

Още куп проблеми тормозят местните, голяма част от които са родени и израсли именно на „Карловска“, която се унищожава пред очите им. Изкопаването и изработката на тротоарите по площада „Неофит Рилски“ поставя под въпрос оцеляването на дървета, които самите те са събрали пари и са засадили. Така зеленината пред старата къща „Сичеви“, които са помогнали преди години за озеленяването, може и да не оцелее, тъй като багерите са изкарали кореновата система над земята.

Няколко къщи на други местни жители пък са се напукали от машините, които непрекъснато сноват напред назад. В крайна сметка част от историята на улицата все пак е запазена, макар и по почти анекдотичен начин. Един от безценните километрични камъни, указващи разстоянието до Карлово, бе покрит преди месеци с кашон. Оказа се, че местен жител е обещал подарък – ракия – за майсторите, ако не пипнат камъка. И той е оцелял, а човекът си е изпълнил обещанието.

Така вместо местната власт да упражнява контрол върху общата за целия град собственост и културно-историческо наследство, местните по улицата, с ежедневни усилия и собствени жертви успяват да запазят частица от вековната история на Пловдив за бъдещите поколения.

А дали днешните унищожители ще изкопаят и останалата част от улицата в посока река Марица? И дали ще разберем някога къде са отишли тези скъпи стотици квадрати камъни? И защо изобщо се случва този неотговарящ на нивото на Европейска столица на културата ремонт? „Под тепето“ ще потърси отговори на тези въпроси в следващите дни от отговорните лица.