Изчезващите занаяти: обущарите в Пловдив

В миналото обущарството е било един от най-важните занаяти, насочен към производството и поправката на обувки. Ремонтът и направата на кожените изделия бил доста труден и изисквал много отдаденост, здрави и силни ръце. Тогавашните „чепици“ нямали износване, защото се правили от истинска кожа и здрави ходила от гьон. В Пловдив районът на Капана – като кварталът на занаятите във времената преди социализма бил  пълен с десетки такива ателиета. Малки работилнички имало и по кварталите, а майсторите се ползвали с голямо уважение. Предавали занаята си само на истински желаещите, готови да чиракуват няколко години и да се учат на място. За изработка се използвали най-хубавите естествени кожи – телешки бокс, свинска напа, агнешко шевро, велур и фодра, а подметките – винаги от гьон.

Постепенно обаче, въвеждането на поточните линии, а днес и бързото производство, изнесено в страните с ниска надница за труд, тотално измести труда на обущарите и ги превърна в бледо копие на онези от миналите времена. Тук-таме из творческия квартал намираме ателиета за ръчно правени обувки – с едно от тях сме ви запознавали по-подробно и в статията си Магазин за ръчно изработени обувки, но като цяло дори и поправките на закупени от магазина чифтове вече стават тотално ненужни. Обикновено силните сезони в занаята са два: пролет и есен, но с всяка изминала година работата рязко намалява.

Целият текст четете в Lost in Plovdiv