АктуалноЗабравеният градКултураМненияНовиниПод ножа

Губим автентичността на още един тютюнев склад под маската на реконструкция

Складът и централа на магнатите от АКА, проектиран вероятно от арх. Стойков, ще бъде ремонтиран, но ще изгуби изцяло своя архитектурен облик

Изцяло нов вид ще придобие тютюневата сграда на ъгъла на улиците „Иван Вазов“ и „Авксентий Велешки“. Вчера бе оповестена новината за спечелено дело във Върховен съд от инвеститорите спрямо Министерство на културата за проекта, който те искат да осъществят. Макар и обявен като такъв със запазване на духа на сградата, тя изцяло ще бъде подменена, като на практика абсолютно нищо от нейния автентичен вид няма да се запази.

Няма спор, че сградата е в лошо конструктивно състояние и се нуждае от ремонт. Инвестиционните намерения за нейното укрепване, за вкарването на нов живот в нея няма как да са лоши. Сградата не се поддържа нито отвътре, нито отвън и представлява опасност за преминаващите.

Новият проект обаче очевидно предлага проект за изцяло нова сграда, която по никакъв начин не се съобразява с автентичната архитектура. Изявленията, че ще се запази духа на сградата не отговарят на реалността, тъй като демонстрираните визуализации представят сграда, в която абсолютно всички архитектурни елементи са подменени. Сградата дори се сдобива не с един, а цели два нови етажа, а първият етаж – досега ограничен от преминаващите, ще се превърне в партерен с прозорци-витрини към улицата.

Оригинално сградата е построена около 1930 година за централа на магнатите от АКА – дружеството Атанас Куцооглу Амстредам. Макар и да не са запазени или поне публикувани в научно обращение данни за архитекта, то си личи почеркът на архитект Стойко Стойков. Той е от водещите пловдивски архитекти през 20-те и 30-те години, работил с Куцооглу и по други проекти, като например доста адекватно реставрираната сграда на Джумаята.

Сградата е типичен пример за късния сецесион у нас в последните години преди навлизането на модернизма. Все още пропорциите се запазват, но орнаменталната украса почти изчезва. Така в склада на Куцооглу, проектиран от арх. Стойков орнаменти почти няма – около прозорците няма рамки, пиластрите са напълни изчистени – без бази и капители – по ъглите няма рустика, имитация на зидан градеж. Изключения са орнаментите като ключови камъни над някои от прозорците и типичен за стила на арх. Стойков орнамент между етажите.

Всички тези елементи са напълно заличени в новия проект, който ще бъде реализиран в следващите 2 години. Около прозорците се появяват декоративни рамки, над тях – триъгълни фронтони. Пиластрите се обогатяват с бази и коринтски капители. Това са архитектурни елементи, изчезнали две поколения преди да се появи сградата.

Освен тези нови елементи, тютюневият склад се надстроява с цели два етажа – единият от които мансарден, само по себе си неавтентично за оригиналния дух на сградата решение. Промени, както стана дума, има и в партерния етаж.

Всичко това, изглежда, е напълно законно. Сградата има съответния статут по закона за културното наследство, който позволява такова архитектурно решение. Автентичността загуби във Върховния съд и инвеститорът, заедно с неговите архитекти, могат да подходят по този начин към историческата постройка на Атанас Куцооглу напълно законно. Фактът, че сградата вече няма да се разпада, а ще е безопасна за преминаващите и функционална, също е положителен.

Но пловдивското и българското общество трябва да е наясно, че се губи поредната частица от архитектурната и културна история на града. За съжаление, зад маската на реконструкция, автентичният вид на една от най-ценните сгради от тютюневата история на Пловдив ще изчезне безвъзвратно. И така, вместо опазване на естетиката, създадена в духа на един от най-важните пловдивски творци, получаваме един нео-класически фалш, напълно неприсъщ за сградата и времето на нейното построяване.

Прочетете за нерадостната съдба на тютюневите складове тук:

Нерадостната съдба на „другите“ тютюневи складове

Теодор Караколев

Пише по темите, свързани с културата, културното наследство и история на изкуството и архитектурата.

32 коментари

  1. Според Категорията в Регистъра на Паметниците (Държ. Вестник) сградата даже не е от „МЕСТНО“ значение, нито „В АНСАМБЪЛ“ а само „ЗА СВЕДЕНИЕ“.

  2. Типичната мутропроява за напреднали. Пловdiw залязва като архитектурна столица, обезличиха го гадовете и го напълниха със стрипор.

    1. Но сравнението с Point Avenue не е основателно, там поне се запазват обемите на сградата и почти няма декоративни намери по фасада, освен по-големите прозорци. Е, червеният цвят е малко необичаен, но наживо не е толкова крещящ като на визуализациите, сякаш.

      1. Под команда пловдивските дечица декламираха „Ние сме всички цветове“ при откриването на ЕСК’19.

        Всичко може!

  3. По-интересно е, кой е днешният архитект, наел се да слугува на инвеститор с комплекс за малоценност. Който, както се знае, не се лекува с пари. Защото именно това наблюдаваме.

    1. Който и да „…е днешният архитект, наел се да слугува на инвеститор…“ – в което се състои самата същност на професията неясна и неизвестна на дилетантстващи многознайници, КараКоЛИНКИ и „Арх“ове – ще попадне под критиките на махленците, които са драпали за същата поръчка, ала . . .

      КараКОЛЕВ е недобросъвестна КАЛИНКА. Подкупен, платен, продажен малокалибрен . . . фишек. Некомпетентен, но словоохотлив. Всеки е свободен да му се хваща на хорото.

      На всяко хоро!

      1. Абе „Арх“ – ти ли го излъга тоя неукия съчинител на критики, че стените били в „стил сецесион“?

        Като си „арх“ в кой РабФак са те научили кое е сецесион, кое не е, и кое само мяза, а? А?

        Варненската Магнаура“ ЮЗУ? Странджа-Сакар? Виенская Палитехника?

  4. Няма място за никакво „НО“ щом почват:

    „Складът и централа на магнатите от АКА, проектиран вероятно от арх. Стойков, ще бъде ремонтиран, НО…“ Какво „НО“ бе, мухльо?

    Няма нужда да се пречкат многознайници, свекърви и дървени философи против положителните стъпки в развитието

    1. Проблемът не е, че се ремонтира. Това, естествено, е нещо положително, само че се правят някои доста сериозни промени, които не отговарят на духа на времето, в което е строена сградата и така се губи стойността ѝ.

      1. За „автентичност“ авторчето да се беше трогнало да оценява където му беше мястото (варварски осквернената Света Марина).

        Фабрична постройка попаднала в сърцето на жив град няма нужда, а и няма начин да остане непроменена. Казваш: „…сериозни промени, които не отговарят на духа на времето, в което е строена сградата…“ да, е, та? Губи като фабрика / склад, но печели като Нещо Друго, СЕГАШНО – както впрочем многото „другите“ които функционират другояче сега.

        Керванът си върви

        1. Преувеличените емоции на тема АВТЕНТИЧНОСТ следва да се съобразяват с приоритетите, степенуването и категоризацията според Регистъра (Държавен Вестник, а не разни махленски тефтери).

          Тютюнът не е от Световно значение, нито от Национално, нито от Местно, а само „Ансамбъл“ – и то в състояние …опожарени бивши сгради, неопазени досега – че оттук нататък ли…? Всяко действие по оползотворяването на масивни тухлени стени е позитивно.

          КараКоЛИНКА показва отново некомпетентност.

          Докато из „форуми“ и „източни порти“ ловки фалшификатори отливат бетонени колонади с капители в позорни усилия за измислен сергиджийски Туризъм (ах, в Ново Село въведоха динозаври!)

          Туризъм, не Пуризъм…

  5. След 17 становища досега -без да го чета и да се занимавам с епохалната значимост на Казуса около останалите все още да стърчат останки (къде беше разбирачът преди опожаряването? преди приватизирането?) -само ще отбележа скръбния факт, че авторът КАЛИНКА е самозван „спец“ раз((ПРО))даващ ОЦЕНКИ по архитектура без да е получил задължителните свои ОЦЕНКИ за компетентност и правоспособност в Попрището, както всички честни и почтени в Колегията.

    На краставичари – краставици тръгнал да продава.

    Никога досега, нито в бъдеще не очакваме никакъв практически резултат от (безкористно?) многословното (платено на килограм? километър?) негово мрънкане, понеже процедурите и плановете за строителство вървят по законосъобразни процедури и одобрения – а други мнения по всеки въпрос в живота от недоеб*ни мъдреци винаги има, имаше и ще има.

    До пенсия дребнотемие!

    1. Фместо „недоеб@ни“ ако се опотреби евфемизъм „недоеб*ни“ може да звучи по-колтурски, ала дали не се загубва есенциалнио смисал?

      Само питам, де.

      Човек са учи докато е жив

  6. Имайки предвид, че много скоро улица Ивано Вазов ще стане пешеходна, или поне със сигурност трябва да стане, е разбираемо остъкляване на партерния етаж. С магазини, ресторанти, джелатерии и т.н. улицата ще се превърне в същинско продължение на княз Александър I Батенберг, така както Райко Даскалов стана.

    1. Какво общи има Тотев, че в хиляда коментара го намесвате, вероятно ги пише един и същи човек!? И щом сте против запазването на автентичността на тютюневите складове, вие сте враг на Пловдив! Това е културата, това е историята, тези сгради показват,че градът не се е появил по време на Оазис 1,2,3,4,5,6 и всички други архитектурни недоразумения на съвременните строители на гипсокартонени кутийки. Просто собствениците трябва да са отговорни и да ги възстановят, а ако не могат да ги продадат на някой, който може, а не да търсят начин как да намажат най-много.

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина