Нерадостната съдба на „другите“ тютюневи складове

Актуално Градът Култура Новини

Тютюневи складове, извън карето около Бибилиотеката, все още съществуват и се използват, макар и в много променен вид

Множество здрави и красиви сгради от тютюневата индустрия в Пловдив са разрушени през годините, както през соца, така и през Прехода

Известен като „Тютюневия квартал“ на Пловдив е районът североизточно от Централна гара – между улиците „Иван Вазов“, „Авксентий Велешки“ и бул. „Христо Ботев“. Там са най-популярните тютюневи складове, сред които и станалите печално известни в последните години – полусъборениято на „Одрин“ 8 или складовете на Кудоглу, които пострадаха в пожар преди няколко години.

Всъщност тютюневи складове е имало на много други места в града. В по-ранните години на този бизнес у нас – в края на XIX и началото на XX век свързани с тютюневата промишленост са свързани сгради в днешния център на града. Известна е съдбата на днешния Етнографски музей – Куюмджиевата къща, която в даден момент от историята е служила за преработка на тютюн. Други сгради по Трихълмието и Сахат тепе също са изпълнявали тази функция. След Първата световна война обаче модернизацията в сектора логично „премества“ всички фабрики и складове около Централна гара.

Известните днес складове около улица „Иван Вазов“ далеч не са единствените. Големият изследовател и популяризатор на тютюневата история на Пловдив, покойната Пенка Калинкова, често изтъкваше този факт като опозиция на концентрирането на внимание само в тази зона.

Всъщност съществуват много други сгради, служили на тютюневата промишленост, които всъщност показват две страни на монетата на това наследство. От една страна те разбиват клишето на противниците на опазването на тези спомени, че „складовете само се разпадат“ и едва ли не трябва да бъдат съборени, защото са опасни. От друга страна – настоящата им съдба от гледна точка на опазване на естетиката им е съвсем нерадостна и едва ли можем да посочим и един добър пример на добре опазена сграда.

На запад от „Васил Априлов“

Най-популярните днес складове се намират на изток от гарата и улица „Иван Вазов“. Тук ще започнем от другата посока – най-западните сгради. Приблизително точна карта с отбелязани складовете е запазена в плана на арх. Херман Янзен, работен през 1942-43 година. Най-западната в този план сграда се е намирала на ъгъла на днешните улици „Филип Македонски“ и „Кавала“ – съборен преди години, а доскоро там имаше празна поляна, като поне основите бяха запазени. В последните години на мястото изникна голяма еклектична жилищна кооперация. Днес от него няма и помен.

Подобна е съдбата и на фабрика и склад, които са съществували на мястото на днешната зала „Сила“. По-малки и не толкова интересни като архитектура, групата ниски постройки бяха премахнати преди по-малко от десетина години, за да се изгради днешното спортно съоръжение.

Бившата дискотека Ликьор беше в тютюнев склад

Първите запазени тютюневи сгради в тази зона се намират от другата страна на улица „Филип Македонски“. Тютюнев склад е била сградата на кръстовището с булевард „Васил Априлов“, която преди години бе дискотека „Ликьор“. Сградата е сред малкото със запазена архитектура, макар и в лошо състояние. Днес „украсена“ със стари реклами и други външни елементи, тя все още пази част от архитектурния си вид от 20-те години на миналия век. При един адекватен реставрационен подход, сградата би могла да запази частица от историята, без значение от бъдещата ѝ функция.

В западна посока по протежението на улица „Филип Македонски“ има още няколко сгради, които също не са в добро състояние, но са част от комплекса складове, които са съществували на това място.

В южна посока, но все още на запад от бул. „Васил Априлов“ е имало още сгради с подобна функция. Разрушени още през 50-те години са били складове по протежението на бул. „Христо Ботев“, където днес са първите блокове в сталинистки стил. Две сгради непосредствено до гарата все още съществуват, и имат шанс за опазване, макар и в момента да са далеч от приемливо състояние за такива сгради. Това са двете високи сгради зад спирката срещу гарата. Едната от тях е свързана с Никола Каишев – собственикът на красивата модернистична сграда на Сахат тепе на улица „Антим“ I. Двете сгради са от групата складови сгради, които продължават да се използват, макар и с различна функция. Отношението към естетиката им обаче може да се подобри – с особено интересна архитектура от 20-те години на XX век е западната от двете постройки.

Данъчното, НОИ, поликлиниката и други – между „Васил Априлов“ и бул. „Руски“

За разлика от споменатите досега сгради, половината от които са разрушени, голяма част от тези от другата страна на бул. „Васил Априлов“ са запазени – макар и с доста променена функция и визия. Тези складове са част от днешното ни ежедневие, макар и много хора да не подозират за тяхното минало.

Тютюнев склад е била сградата на ъгъла на бул. „Васил Априлов“ и „Филип Македонски“, която в последните години е дом на болница „Медлайн“ и други медицински кабинети.

Сграда, свързана с тютюневата индустрия, е и днешното „данъчно“ – сградата на „Местни данъци и такси“ на улица „Радецки“. Съседната сграда на ъгъла с улица „Любен Каравелов“ – също, построена малко по-рано. С известни преустройства тя беше достигнала до съвремието, но в последните месеци претърпя ремонт и нова еклектична псевдо-исторична декорация с фалшива орнаментика, която няма общо с автентичния вид на склада.

Новата сграда с псевдо-исторически орнаменти използва структурата на стар склад

Цял квадрант отсреща също е служил за тютюнева обработка. Става дума за жялата зона около днешната сграда на НОИ. Самата сграда на НОИ бе преустроена преди 20-ина години, но основната ѝ конструкция на тютюневия склад е запазена. Там е била фабриката на братя Тютюнджиян – „Златен лев“.

снимка от Дигиталния фотоархив на Ретро Пловдив https://retro-bulgaria.com/
И днес – фасадата е нова, но структурата е частично запазена

С много усилия от новия собственик се събаря напълно здравата съседната сграда, днес боядисана в ярко жълто. Тя е била част от същия комплекс, свързан с тютюневата промишленост. Събарянето на напълно здравия тютюнев склад е свързан освен със сериозните усилия за премахването му и с инцидент с работник, замърсяване в квартала и оплаквания от шума. Но това е съвремието.

Последните дни на склада до НОИ

Също за тютюнев склад е служила сградата на Шеста поликлиника непосредствено до хотел Лайпциг. В южна посока сградата, която днес използва БАН – доста преустроена в последните 100 години – също е част от тютюневата история на Пловдив. Всъщност кварталът около хотел Лайпциг е също толкова наситен с тютюневи складове, колкото и този около Библиотеката с около 10 големи съседни сгради. Почти всички те – освен умишлено съборените – все още стоят и макар с променена функция доказват, че строените през 20-те и 30-те складове са здрави и имат бъдеще и в XXI век.

Сградата на БАН на “Руски” е преустроена през соца, но запазва обема на национализиран тютюнев склад преди това

Непопулярните складове на изток от „Руски“

Съществуват няколко сгради на изток от бул. „Руски“, които също са били тютюневи складове и фабрики, но днес не са толкова популярни като тези в „тютюневия квартал“ около Библиотеката. Една от тях е на ъгъла на „Велико Търново“ с „Руски“, която от няколко години се преустройва в голям жилищен комплекс. Тя е показател на добра тенденция, в която тези сгради се запазват като структура и поредната демонстрация, че тези сгради са здрави и събарянето им е безсмислено. За съжаление подходът към архитектурата ѝ не е най-завидният и особено в последните месеци строителство се вижда, че естетиката на сградата се променя коренно.

Сегашната сграда на Военното окръжие изцяло е заменила стар тютюнев склад

Още по-категоричен подход е имало през социализма – изцяло унищожен в годините преди 10 ноември е склад южно от този по протежението на бул. „Руски“. Там днес се намира голямата сграда на Военното окръжие.

Складове е имало по протежение и на улица „Гладстон“ – може би най-северните складове в 30-те и 40-те години. През 60-те години на миналия век те са премахнати, за да се построи Синдикалния дом на културата, днес ГДК „Борис Христов“. Там са били складовете на фабрика „Левски“ на Стефан Обрейков.

Фабриките “Левски”

В най-източна посока е имало още два големи тютюневи склада. Единият днес е разрушен, а другият – запазен. Все още съществуващият склад е на улица „Кръстю Пастухов“ в сграда на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Разрушена обаче бе сграда по протежението на бул. „Цар Борис III Обединител“ – близо до кръстовището с улица „Цанко Дюстабанов“. На мястото на този разрушен преди 20-ина години склад днес се издига модерна офис сграда, която по нищо не напомня за тютюневата история на Пловдив.

Мястото днес – до ГДК “Борис Христов”. Запазена е сградата в дъното, която се вижда и на архивната снимка. Двата склада са съборени през 60-те.

Тези сгради оформят най-източните тютюневи сгради към 40-те години на века. Заедно с останалите складове и фабрики, които се намират в улиците около „Иван Вазов“ и „Авксентий Велешки“, те оформят по-голямата карта на тютюневия Пловдив от времето преди Втората световна война. Част от тяхната история е безвъзвратно загубена. За други все още има шанс – стига да им се обърне адекватно внимание от властта, обществото и от собствениците.

Някои от тези сгради са запазени в архивните снимки. Други – в кадри от филма „Истории от Тютюневия град“ на Пенка Калинкова. За трети няма и помен, освен в някоя карта на града. При всички случаи те са част от историята на Пловдив, която днес все още не пазим достатъчно добре.

Архивна снимка от Дигиталния архив https://retro-bulgaria.com/ – Снимката е правена от Бунарджика в посока гарата. На преден план са складовете, днес – НОИ и сградата до Местни данъци. На втори план са днешните сграда на БАН в ляво и Медлайн в дясно, както и бившата дискотека Ликьор в края. В дъното в ляво се виждат още два склада бул. “Руски”, както и прекрасната модернистична панаирна палата “Цар Освободител”, също разрушена през соца за жилищен блок
Споделете ни във:

6 коментара за “Нерадостната съдба на „другите“ тютюневи складове

  1. Като архитектура, четири стени и покрив. Страшно и ценно! Не може да се живее само в миналото. Което е ценно да се запази понякакъв начин. В крайна сметка Пловдив е жив град, а това му е центъра. Стига вече дивотии.

    1. Като казваш: “…Като архитектура, четири стени и покрив. …” излиза, че не познаваш “паметниците” и че от много години не си им виждал дереджето. Откогато датчани дойдоха посред септември месец за ДРОН-ФЕСТ и филмираха радостно пламтящите дюшемета, гредореди и тавани – оттогава стените са на открито.

      Сградите и те като нас имат …живот. Който води до …Exitus Letalis.

      БЯХА пловдивските “тютюни” . . .

  2. Неукротимият учил-недоучил КараКАЛИНКА отново напира с дисертации в новинарски сайт да раздава ОЦЕНКИ без да е получил задължителните за архитектурна правоспособност ОЦЕНКИ:

    “…но в последните месеци претърпя ремонт и нова еклектична псевдо-исторична декорация с фалшива орнаментика, която няма общо с автентичния вид…” ПОНЕЖЕ НЕ МУ Е ЯСНА КАТЕГОРИЗАЦИЯТА В РЕГИСТЪРА.

    Има разлика между Паметник и “паметник”, между Местно значение и Ансамбъл; откъдето степенуването на намесата му се загелпва.

    Посъветвайте “лауреЯта” да не се пъха на всяка манджа, а да се ограничи с готварски рецепти. Sutor, NE supra crepidam!

  3. Хубави времена са били! Половин Европа е пушила български, пловдивски цигари. Повечето, така наречени складове, всъщност са били манипулационни, тютюнът се е обработвал ръчно – оттам и качеството.
    Адмирации към Автора за положения труд, при намиране на снимките – можеше и повече, но явно го е домързяло.

    1. Многословие, голословие, пустословие и логорея извират от благодатната Тема за пловдивските Тютюни откъдето ще достигнем до неедна “журналистическа” Заслужена Пенция.

      Някой някога някъде да забеляза нещо като, нещичко като
      ПРАКТИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТ
      от кудкудякането?

      1. Дисертантът пропуска тенденциозно и асиметрично
        НЕРАДОСТНАТА СЪДБА НА КЪЩА АРГИР КОЮМДЖИОГЛУ
        бивш пълнокръвен скъпоценен тютюнев склад
        сегашна жалка черупка – музей за етнографски вехтории.

        Обратно в прогимназията, караКАЛИНКЕ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.