Складът и централа на магнатите от АКА, проектиран вероятно от арх. Стойков, ще бъде ремонтиран, но ще изгуби изцяло своя архитектурен облик
Изцяло нов вид ще придобие тютюневата сграда на ъгъла на улиците „Иван Вазов“ и „Авксентий Велешки“. Вчера бе оповестена новината за спечелено дело във Върховен съд от инвеститорите спрямо Министерство на културата за проекта, който те искат да осъществят. Макар и обявен като такъв със запазване на духа на сградата, тя изцяло ще бъде подменена, като на практика абсолютно нищо от нейния автентичен вид няма да се запази.
Няма спор, че сградата е в лошо конструктивно състояние и се нуждае от ремонт. Инвестиционните намерения за нейното укрепване, за вкарването на нов живот в нея няма как да са лоши. Сградата не се поддържа нито отвътре, нито отвън и представлява опасност за преминаващите.
Новият проект обаче очевидно предлага проект за изцяло нова сграда, която по никакъв начин не се съобразява с автентичната архитектура. Изявленията, че ще се запази духа на сградата не отговарят на реалността, тъй като демонстрираните визуализации представят сграда, в която абсолютно всички архитектурни елементи са подменени. Сградата дори се сдобива не с един, а цели два нови етажа, а първият етаж – досега ограничен от преминаващите, ще се превърне в партерен с прозорци-витрини към улицата.
Оригинално сградата е построена около 1930 година за централа на магнатите от АКА – дружеството Атанас Куцооглу Амстредам. Макар и да не са запазени или поне публикувани в научно обращение данни за архитекта, то си личи почеркът на архитект Стойко Стойков. Той е от водещите пловдивски архитекти през 20-те и 30-те години, работил с Куцооглу и по други проекти, като например доста адекватно реставрираната сграда на Джумаята.
Сградата е типичен пример за късния сецесион у нас в последните години преди навлизането на модернизма. Все още пропорциите се запазват, но орнаменталната украса почти изчезва. Така в склада на Куцооглу, проектиран от арх. Стойков орнаменти почти няма – около прозорците няма рамки, пиластрите са напълни изчистени – без бази и капители – по ъглите няма рустика, имитация на зидан градеж. Изключения са орнаментите като ключови камъни над някои от прозорците и типичен за стила на арх. Стойков орнамент между етажите.
Всички тези елементи са напълно заличени в новия проект, който ще бъде реализиран в следващите 2 години. Около прозорците се появяват декоративни рамки, над тях – триъгълни фронтони. Пиластрите се обогатяват с бази и коринтски капители. Това са архитектурни елементи, изчезнали две поколения преди да се появи сградата.
Освен тези нови елементи, тютюневият склад се надстроява с цели два етажа – единият от които мансарден, само по себе си неавтентично за оригиналния дух на сградата решение. Промени, както стана дума, има и в партерния етаж.
Всичко това, изглежда, е напълно законно. Сградата има съответния статут по закона за културното наследство, който позволява такова архитектурно решение. Автентичността загуби във Върховния съд и инвеститорът, заедно с неговите архитекти, могат да подходят по този начин към историческата постройка на Атанас Куцооглу напълно законно. Фактът, че сградата вече няма да се разпада, а ще е безопасна за преминаващите и функционална, също е положителен.
Но пловдивското и българското общество трябва да е наясно, че се губи поредната частица от архитектурната и културна история на града. За съжаление, зад маската на реконструкция, автентичният вид на една от най-ценните сгради от тютюневата история на Пловдив ще изчезне безвъзвратно. И така, вместо опазване на естетиката, създадена в духа на един от най-важните пловдивски творци, получаваме един нео-класически фалш, напълно неприсъщ за сградата и времето на нейното построяване.
Прочетете за нерадостната съдба на тютюневите складове тук:
Хайде да не издигаме в култ тази сграда. Живяла съм на тази улица години и мога да кажа, че тази сграда никога не е блестяла с някакво особено архитектурно величие, а и като централа на тютюневия комбинат през соца си остана скучна и квадратна.
Ако не сте, не би трябвало да се изказвате по темата. Кое на вас ви харесва, кое на вас ви изглежда красиво, никой не пита. В статията са изложени факти, не е въпрос на лични впечатление от проекта.
От една страна, стои вероятността складът да се саморазруши или да бъде умишлено съборен, както се вижда на други места в града. От друга страна, обаче промените спрямо оригинала са видими с просто око и заради тях се губи част от стойността на тази сграда – основен проблем вероятно е доукрасяването с изкуствени елементи, докато дострояването е все пак разбираемо заради частния интерес. Разбира се, най-добре би било да се възстанови с 100% автентичност, но май няма хора, готови да го изпълнят, така че пловдивчани ще трябва да се задоволят с по-малкото зло, за съжаление.
Какво стана с разрушената тютюнева сграда до Болницата, р-к Караколев?
Възстановиха ли я?
Декоративните елементи там как са?
Или Мамин Тотю остана без поредния хотел и пречи на всички останали, които искат да облагородят квартала!
И Иван Тотев подкрепя Христо Иванов и мнението на „Да, България“.
Ние, от „Да, България“, подкрепяме изцяло решението на българския съд и заставаме зад проекта за реконструкция на сградата!
В интерес на истината, доста от лицата на ДБ в Пловдив са едни от върлите защитници на културно-историческото богатство на града.
Г-н Караколев, уважавам положените Ви усилият да мотивирате защо новия проект на реконструкция на сградата не Ви харесва. Намирисва ми на поръчка от някого, защото в текста Ви „крещи“ от неразбиране и тенденциозност. Вместо да напишете „Дай, Боже, повече достойни хора, които най-сетне да дадат красив облик на старите, рушащи се и зловещо необитавани сгради!“, Вие оплювате един чудесен архитектурен замисъл. Извинете се!
Проблемът е, че не им трябва нов облик! Трябва им автентичен облик, който най-малкото да съответсва на епохата, в която са строени, а не да е някаква еклектична интерпретация. Иначе, да, желанието да се инвестира в сградата е похвално.
Писна ми от дървени философи със селски произход!
Какво ли разбират коматевски селяни от сецесион?
Май интересите на някой местен мошеник са засегнати, а?
Сега очаквам да разбера кой прост чалгар се бори срещу идеята на собствениците на сградата, защо се бори и какъв е финансовият интерес на автора на статията от по-горе!
Гниди седесаро-десебарски от ЖК „Тракия“!
Нима не се вижда, че разликата с оригинала е огромна. Да, чудесно е, че се върви в посока на възстановяване на сградата, но нека не си затваряме очите за такива недоразумения, само защото това е един от малкото подобни случаи.
Мутренско разбиране за реставрация. Песимист съм, че ще нанесат каквито и да е промени по проекта.
Поредната архитектурна измишльотина, която единствено обслужва вкуса на собственика на сградата и най–вече икономическите му интереси. Отново промяна на стила на сградите по ул. Иван Вазов. Варварщината с разрушаването на обектите там е подменена с псевдореставрация. Докога?
Подкрепям добре направения анализ. Строителните дейности бе са започнали и горещо се надявам че проектантският екип ще преразгледа проекта си и ще установи колко е неподходящо и неуважително към автора ( които и да е той)решението им.