Етнографския музей в Стария град разказва за Лазаровден

Обичаите са свързани с пробуждането на природата, надежда за благоденствие, но най-вече със задомяването на моми и ергени (СНИМКИ)

Лазаровден е един от най-дългоочакваните и жизнерадостни празници в българския фолклорен календар, носещ много настроение както за участничките, така и за жителите и гостите на селата и градовете.

Това е подвижен празник, който се отбелязва последната събота преди Великден. В християнската вяра на този ден Христос стига до Йерусалим и заварва своя приятел Лазар мъртъв. Тогава Иисус казва три пъти: „Лазаре, стани!”. Лазар възкръсва от мъртвите и живее още 30 години в пост и въздържание.

В народните вярвания това е празник на събуждащите се гори, ниви и пасбища, който носи много пролетно настроение и е очакван с нетърпение от всички. Обичаите са с жизнерадостен и поетичен характер, със следи от древни езически обичаи. Те са свързани с пробуждането на природата, надежда за благоденствие, но най-вече със задомяването на моми и ергени.

Едно много древно и интересно поверие гласи, че девойка, която е лазарувала, не може да бъде похитена от змей

Това е ритуал, символизиращ прехода на момичето в девойка, която след това може да създава семейство, за това и облеклото на обредните лица включва задължително елемент от невестинска одежда. Вярвало се е, че мома, която не е била лазарка не може да се омъжи, затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.

Стопаните навред ги очаквали и посрещали с радост, заради вярването, че лазарките ще донесат в дома им здраве, безгрижни дни и берекет

Организирани в няколко групи, те обикалят домовете, изпълнявайки своите песни и танци, благославяйки всеки от стопаните със здраве, щастие, берекет, а ако има мома или момък – за предстояща женитба. Дарявали ги най-вече с яйца – символ на преход към нов живот и плодородие. След това търкалят ситото, в което е изнесено брашното и по това как ще падне гадаят за бъдещото плодородие. Вярва се, че дом, в който са пели лазарки е честит – ще има плодородие, а стопаните ще са здрави и весели цяла година.

В миналото на този ден момците от селото поисквали ръката на своята избраница. Момите берат цветя и върбови клонки за венците на Цветница.

Лазарското хоро е специфично и различно от останалите, играе се много буйно и несключено, за това се нарича „буенек”. На него се оглеждат бъдещите снахи

Срещу Лазаровден се отдава също почит към мъртвите. Близките им месят пита, посещават гробовете, преливат ги, а в празничната сутрин раздават малки погачи в тяхна памет.

На Великден участничките в обичая носят червени яйца на Кумицата, гощават се и пеят песни, с което лазаруването приключва.

Източник:РЕМ-Пловдив