„Държавата не се е върнала на мястото си в сферата на културата. Още през 90-те години тя абдикира от нея и това ме накара да изляза от този занаят. Много мои колеги също го направиха. Аз се върнах в него след 30 години, но повечето от тях все още не са. Държавата също не се е върнала. За да се случи това е нужна воля“. Това коментира актрисата Ели Скорчева пред журналисти в Пловдив. Тя дойде специално до родния си град за среща с медиите заради предстоящото си сценично гостуване под тепетата, в рамките на фестивала „Сцена на кръстопът“. На 17 септември тя играе пред пловдивската публика заедно с Димитър Маринов и Симона Ангелова в спектакъла по текста на Стефан Цанев „Деца на света“.
„Текстът е по болезнена тема- взаимоотношенията между родители и децата им, които са далеч от тях зад граница. Точно темата, текстът и самият Стефан Цанев ме мотивираха да участвам в спектакъла. Този текст трябва да бъде чут от всички българи по света“, подчерта Скорчева. Посочи, че езикът на спектакъла е болезнено откровен и макар „Деца на света“ да е трагикомедия, той вълнува болезнено именно през смеха.
Скорчева не скри, че 30 години е била извън актьорската професия, но не спирала да работи нито за миг дори в битовото си ежедневие. „Актьорите работим 24/7. Ние крадем от живота и докато сънуваме. Аз играех своя театър дори докато нямах сцена. Правя го и сега, в къщи“, каза Ели Скорчева.
Посочи, че не страда от сценична треска, тъй като винаги е добре подготвена. Заяви, че много от младите й колеги се чувстват несигурни, тъй като имат таланта, но не познават занаята, защото е нямало кой да ги научи.
„От дете знам да казвам „Не“ и не приемам „Не“ за отговор. Аз съм човек, който винаги намира решение. За мен проблем не съществува“, разкри една от тайните си актрисата.
Припомни си детството в Пловдив. До 19-ата си годишнина живее под тепетата. Или по точно- на тепетата. Родната й къща е на северния склон на Бунарджика. Тя е наследник на стара пловдивска фамилия, която преди 9 септември имала голям бизнес, но е лишена от него с идването на комунистическия режим.
„Не спирахме да играем. Дори възпитанието в семейството ми бе чрез игра. Игрите, изкуството и общата култура трябва да залегнат в образованието от рано. Технологиите не са врагове, те са възможности. Ако ние сме глупаци, то и компютрите ни ще бъдат глупаци. И обратно“, каза още Ели Скорчева.
