Думите и музиката на Миленита като бял шум

Именно „Бял шум“ се нарича новата песен на Миленита, която излезе преди няколко седмици и може да се види и слуша в youtube ето ТУК.

В разговора с нея някак става ясно защо този т.нар. „бял шум“ е толкова важен. Вероятно точно, защото белият шум е непроменящ се фонов шум. При него се поддържа постоянно ниво, без резки амплитуди в звуковите честоти. Той успокоява сетивата, изолирайки ги от другите (излишни) шумове. Така изглежда, сякаш все повече има нужда от този „бял шум“, когато звуковата среда и не само тя са доста силно замърсени.  

Текстът и музиката на песента „Бял шум“  са дело на Миленита, която разказва, че през 2021 г. стават точно 20 години, откакто е на българската музикална сцена и колкото и да е трудно в момента, музиката си остава и е нейното призвание.

Кога се появи в главата ти тази нова песен като идея и може ли да го приберем в някакъв жанр това метафизично звучене? Текстът предполагам е твой?

Да, от самото начало правя текстовете и музиката в това велико житейско приключение, наречено „музика“. Тази година стават 20, откакто излезе най-първата песен, „Моногамни“. А това е много, много време. За жанр – не знам, чакам с любопитство да науча какъв е, ако има такъв.

Така ли ще звучат следващите ти песни, които предстоят? Ти си доста различна в това, което правиш всъщност. Винаги е нещо ново и интересно. Каква музика ти се прави… Казваш, че слушаш „нова“ музика, какво имаш предвид?

Тези изцяло нови звуци – няма да ги нарека жанрове, а направо звуци, които чуваме 2021 година, преплетени в цялата световна музика. На мен много ми харесват и въздействат. Има хора, твърдят че музиката била спряла през 90-те, че нищо интересно не се случвало и т.н. Според мен е точно обратното. Принципите на хубавата музика – ритмически, хармонични – са едни и същи от доста време насам. Но звуците са нови. По-въздействащи. Сега много често има само глас, бийт, в който така наречените „каса“ и „бас“ са вплетени в един звук, и минимални хармонични падове, синтезатори или акустични инструменти. Така гласът излиза напред, чува се по-добре, нищо не му пречи, честотно, няма претрупване с инструменти, много ми харесва това.

Какво мотивира един творец като теб да продължава да създава музика у нас?

Не мога да говоря от името на всички, но за себе си мога да кажа, че само и единствено личната нужда и любов към този процес ме кара да продължавам. Мъчно ми е, че възможността намаля още повече, откакто дойде това нещо, което всички наричат „пандемия“, и което аз пък наричам по друг начин, няма да ви казвам какъв. Разбира се, вече работя не една, а две странични „работи“, за да можем с децата ми да си плащаме наема, храната, сметките… Мъчно ми е, защото тези работи не са музика. Замислям се понякога ще имам ли някога изобщо възможност да се върна към това занимание, след толкова години, смея да кажа даже „призвание“. Замислям се и си налагам почти веднага да спра да мисля за това. Мъчно ми е, че но явно ще стане изключителна привилегия за избрани. Дано да са най-добрите, знам ли какво да кажа вече?

Как ти се отрази кризата с коронавируса и какво ти помага да се справяш с това т. нар. „ново нормално“?

Съвсем конкретно, за тази песен „Бял шум“ ми помогнаха Музикаутор с еднократна финансова помощ. За да мога да снимам видеото. Иначе, коронавирусът ме подтикна още повече да се изолирам, не заради страха от болестта – ни най-малко не. А защото осъзнах, че нямам много време за глупости, за дреболии, за дребни ядове, за сърдения, за суета…. Животът е истинско чудо, благодаря всеки ден за този подарък – да съм жива, да съм толкова здрава. Помагат ми децата ми – най-близките трима души, които някога съм имала и ще имам тук. Помагат ми приятелите, дърветата, Слънцето, вярата в Живота и съзиданието. Това е. Животът е чудо.

Децата ти интересуват ли се от музика, казват ли какви искат да станат като пораснат?

Синът ми често ме „образова“ в новата музика. Голямата ми дъщеря слуша на слушалки. Малката е на вълна „Замръзналото кралство“. Казвам им да станат – и да бъдат всеки ден – такива, каквито искат. Прекрасни хора са и тримата.

Цялото интервю четете в КАПАНА

автор на снимката: Ивайло Чичанов