Доц. Елена Кантарева-Дечева е заместник-директор на ОИ „Старинен Пловдив“. Тя е художник-реставратор и преподавател във Факултет по изящни изкуства към Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. От 2015 г. е проектант и ръководител на реставрацията на мозайките на Епископската базилика на Филипопол. Тя разказва своята лична история за връзката ѝ с базиликата в сайта на фондация „Америка за България“.
Съдбата ме свърза с Епископската базилика на Филипопол през далечната 1988 г., когато като студент в специалност „Реставрация“ в Националната художествена академия реших да избера фрагмент от мозайка за дипломната си работа. Година по-късно, след като завърших обучението си, започнах работа като реставратор в тогавашния Национален институт за паметниците на културата към ателието за мозайки в Пловдив, чиято основна работа на терен беше на Голямата базилика, както тя се наричаше по това време. Тогава беше разкрита само южната половина от Базиликата, като само мозайките от наоса бяха покрити с временно изградена защитна сграда. За съжаление, в годините на прехода всички дейности по реставрацията и опазването на Базиликата бяха преустановени, а тя потъна в забвение и разруха. Същата беше съдбата и на Малката базилика заедно с много други обекти в града.
Проектът за „Защитно покритие, реставрация и експониране на Епископската базилика на Филипопол“, започнал през 2015 г., беше естествено продължение на успешно приключилия проект за реставрация и експониране на мозайките от Малката базилика в Пловдив, иницииран и финансиран от Фондацията, в който от 2011 до 2013 г. ръководих тяхната реставрация.
Първоначално се предвиждаше да реализираме проекта в рамките на две години върху разкритата през 80-те години на миналия век южна половина от Базиликата, но впоследствие партньорството между Община Пловдив и Фондация „Америка за България“ доведе до историческото решение за цялостно разкриване, проучване и експониране на Епископската базилика на Филипопол. Планът беше да завършим и открием обекта през 2019 г., когато Пловдив беше Европейска столица на културата.
Реставраторският екип, ръководен от мен, беше пръв на терена – от май 2015 г. до днес вече стават шест години! Въпреки, че познавах обекта, неговото състояние и проблеми, след започването на работата на място бях стъписана от мащаба и тежкото състояние на мозайките. Не на шега си казах: „Боже, с какво се захванах!“ След първоначалния шок се взехме в ръце, изготвихме план за работа и започнахме. Някои от мозайките бяха в толкова тежко състояние, че не позволяваха да бъдат дори почистени, трябваше да проявим голяма изобретателност и да положим много усилия, за да ги стабилизираме.
По време на работата ни на обекта реставраторският екип премина през много изпитания и предизвикателства, както житейски, така и професионални. Даваме си сметка, че да работиш върху обект с такъв мащаб се случва веднъж в живота. Имахме много тежки моменти, но и много вълнуващи и удовлетворяващи преживявания. През тези шест години в екипа се родиха две деца, третото е на път, а за съжаление двама души ни напуснаха завинаги.
В личен план цялото ми семейство беше професионално ангажирано в проекта – съпругът ми доц. Дечко Дечев, дъщеря ми Райна Дечева-Учкунова, синът ми Михаил Дечев и племенникът ми Николай Няголов. През тези шест години целият ни живот беше посветен на работата ни на Базиликата. Синът ми вдъхнови негови съученици и приятели да се включат като доброволци към нашата работа. С тези 16 – 17-годишни момчета през лятото на 2019 г. пренесохме и върнахме на терен над 800 кв. м. мозайки от горния слой на Базиликата, които в момента са експонирани на втория етаж на Посетителския център. Помощта им беше ключова за нас и неоценима!
Неоценими бяха и усилията на многобройните доброволци, организирани от Фондацията през 2019 г., с чиято помощ успяхме да премахнем защитното пясъчно покритие и да разкрием мозайките!
Никога няма да забравя белия гълъб, който кацна и се разходи по мозайката малко преди да открием надписа с името на епископа върху долния мозаечен под. Завинаги ще помня горещото лято на 2017 г., когато мозайките от Базиликата бяха разкрити изцяло, ние работихме върху тяхната реставрация на терен, а хората, които преминаваха от север и можеха свободно да наблюдават нашата работа, ни се отблагодаряваха с ръкопляскания. Тогава, в деня на Успението на пресвета Богородица, 15 август, когато от всички страни се носеше камбанен звън за празника, в основата на най-ранния под на Базиликата открихме монетата на Лициний. Беше наистина вълнуващо, приехме го като знак „отгоре“.
Иначе, малко сериозно за Базиликата и нейното значение:
Епископската базилика на Филипопол е паметник с изключително висока историческа, художествена и научна стойност. Сградата е впечатляваща по своя мащаб, архитектурно решение и декорация и е носител на безценна информация за историята на ранното християнство и формирането и развитието на църковното изкуство на Балканите и в Европа.
Подовете на Епископската базилика на Филипопол са покрити с мозайки с обща площ над 2000 кв. м. При извършване на стратиграфските проучвания по време на консервацията се установи наличието на три пода – един хоросанов и два мозаечни, положени един върху друг. Те са многоцветни и се различават по своя мащаб, композиция и декорация. Датирани са в рамките на ІV – VІ век.
Като професионалист, работещ в областта на реставрацията на мозайки вече над 30 г., мога да заявя, че съм най-пристрастният и щастлив човек от реализирането на двата проекта за Малката и Епископската базилики. През годините, виждайки как се рушат, запустяват и потъват в забрава, бях изгубила надежда. Мислех си, че ще ги загубим завинаги. Връщането към нов живот на тези изключителни обекти е важно за Пловдив, България и Европа, важно е да помним, да ценим, да опазим и да предадем богатото си наследство на бъдещите поколения.
Поздравления за усилията на реставраторите. Но те не са първите на терена. Преди тях са положили усилия екипи археолози и чудно защо при откриването на този чудесен паметник тяхната работа бе забравена, и сякаш умишлено неглижирана. Четохме много пъти за труда и възхищението на реставраторите, но почти нищо за историята на обекта, която само археолозите могат да разкажат. Очакваме нещо в тази посока.