Ден 32 от карантината- саможертвата на Крали Марко в битката с вируса

„ Ааа, коклюш сте си лепнали, казах ви аз да не шетате по Широк Сокак в Битоля, хак да ви е сега”

И как италианците са открили пицата!

Една забавна, но и поучителна Фейсбук поредица на Слави Георгиев. Към него, за да илюстрира подобаващо поредицата, се присъединява карикатуристът Ириен Трендафилов

Крали Марко се събуди във вековната дъбова горичка, недалеч от града Прилеп. Мореше го жажда, та набързо пресуши Дабнишката река и предизвика небивало селско брожение, което доведе до създаването на нова ерес. Поогледа се, изсекна се и захвана към стадото на бай Лазо, намери най-едрата биволица, повдигна я с малкия си пръст и пресуши вимето и. После, за да покаже юнаклъка си, сакън някой от вчера да не го е забравил, тропна така силно с крака си, че разтресе чак стените на Солун. Това предизвика жената на управителя да роди седмаче, а от силните вълни, един генуезки кораб се сблъска с друг венециански, от което се омеси стоката им и италианците вече си имаха пица.
-Разбойник си ти голям Марко, заради това пиянство, допусна напаст Божия да ни застигне.
-Каквото сте надробили, това ще сърбате, аз казах ли ви, по една девица седмично да ми водите, за да ви пазя от злини.
-То ти не щеш само девица Марко, сакаш и пиене и ручок ката ден. А с твоя размах, от глад ще изпукаме и разбойници като теб ще станем.
-Ама ви избавих от чумата, нали, гордо изрече Марко.
В това време, към Марко и Лазо, се зададе тълпа граждани на Прилеп.

– Марко Кралевити, от злото те търсим да ни избавиш, по-лошо време от чумавото настана, задуха и кашлица ни мори.
-Ааа, коклюш сте си лепнали, казах ви аз да не шетате по Широк Сокак в Битоля, хак да ви е сега.
-Не е коклюш юначе, закъхари се баба Мара, лошо на главите ни става, яйце можеш си опържиш на челото.
-Че пържете бе, кой ви спира, посъветва ги Марко, но после размисли, че ако подопечните му се споминат, няма да има кой да възпее юнаклъка му.

Ква ли ще е тази работа, замисли се Марко. С чумата лесно се оправи, напъди всички чумави в Арнаутлука. Ще вървя да питам баба Яга.

Пътьом Крали Марко, мина през Тиквешията, изпи им цялата жолта ракия и им изяде мезето. Ох тая ракийка, леко влизаше, трудно излизаше, а зелцето още не беше станало да си пийва чорбица.

Прескочи Марко 9 планини, 9 реки и 3 езера и се озова в горичката на Баба Яга.

-Ягооо, вземи я премести таз къща по-наблизо до Прилеп, че Шарколията избяга по кобилки и пеша бъхтя до тука.
-Ти бре Марко, ти ме напъди тука, заодумва го Яга. Плашила съм те била, та си бил започнал веждите да си скубеш.
-Аз веждите ги скубя, че ми омръзна да ме бъркат с Гайтан Веждю Войвода, заобяснява се Марко.
-Кажи що си дошъл? Отвара от Гинко Билоба за памет ли искаш или Бабини Зъби, че да можеш по 3 девици на вечер да задиряш?
-Ааа и от туй може и от туй, оживи се Марко, ама за друго съм дошъл, страшна болест има по моя край, лек съм дошел да диря.
-За тази болест Марко, отвара няма да помогне, магия ще ти трябва. Тази нощ, в моето ложе ще трябва да го прекараш.
-В тая въшлива къща ли ма? Та докато съм вътре, кокошите крака, при османлиите да ни заведат, в плен да ме дадеш, възпротиви се Марко!
-Няма друг лек Марче, увери го Баба Яга и палаво преметна с крива ръка прошарената си коса.

Жолтата ракия, вече здраво беше омотала Марко, та в името на хорското добро, свали калпака си с перо от птица Рох, разпаса силяхлъка си и влезе в колибата, а Баба Яга усилено забъркваше отвара от Бабини Зъби, че да не се развали магията.