Бизнесът за Пловдив: Шумът в града е невидимият замърсител

По основните улици и кръстовища нивото на шума достига и до 85 dB

Най-шумните места в Пловдив са: бул. „В. Априлов”; бул. „Дунав”, бул.”6-ти септември”, бул.”Цар Борис ІІІ Обединител”, бул.”Санкт Петербург”, бул. „България“, бул. „Васил Левски“

За разлика от други замърсявания, които можем да видим наоколо, като това на водата, почвата и въздуха, шумовото замърсяване е невидимо за нас, но същевременно е изключително опасно за здравето на хората.

Вредните звуци, които се възпроизвеждат в околната среда на ежедневно основание, от моторните превозни средства, са едни от най-честите причинители за повишаване нивата на допустимите норми на шум в градски условия. Когато тези нива са твърде високи и/или продължават дълго време, се превръщат в шумово замърсяване.  Според Световната здравна организация, дългосрочното излагане на високи нива на шум, може да предизвика множество здравословни проблеми. Всеки ден жителите на града са изложени на нива на шум над 55 dB, само следствие на трафика от моторни превозни средства. Шумът, като замърсител на акустичната среда на човека оказва общо негативно влияние върху неговия организъм. Установено е, че няма жизнена функция, която да не е засегната от вредното въздействие на шумово-вибрационните дразнения.

В последните години жителите на големите градове са подложени от 15 до 18 часа в денонощието под въздействието на шумове с нива от 60 до 80 dB. По главните градски улици и кръстовища нивото на шума достига и до 85 dB, сочат данни от годишните доклади за шумовото натоварване в град Пловдив. Установено е, че най-шумните места в Пловдив са: бул. „В. Априлов”; бул. „Дунав”, бул.”6-ти септември”, бул.”Цар Борис ІІІ Обединител”, бул.”Санкт Петербург”, бул. „България“, бул. „Васил Левски“ и др. Оскъдна част от територията на града са местата с нисък праг на фонов шум, под установените стойности.

Наравно с автомобилите, през месеците от април до септември, проблемът се задълбочава с появата на мощни мотоциклети. Честа тяхна практика е безспричинното форсиране на двигателя по всяко време от денонощието, което притеснява прекомерно жителите на града, особено хората с малки деца. Залавянето на водачите, управщяващи мотоциклети с шум от двигателя над установената норма, се оказва нелека задача за служителите на МВР поради оскъдния запас от шумомери.Преди дни Бундестагът на Германия започва сериозна инициатива за справяне конкретно с мотоциклетистите.  Полицейските служители ще имат право незабавно, в случай на сериозни нарушения на изискването за шумност, да ги конфискуват на място или принудително да ги транспортират с евакуатор. В допълнение, представителите на държавата смятат за необходимо да се разрешат временни забрани за движение на мотоциклети в неделя и официални празници.

Единственият работотещ механизъм за справяне с  високите нива на шум и вредните отражения върху човешкия организъм и околната среда, остава контролът. Контролът върху източниците и нивата на шума е разпределен между РЗИ, РИОСВ, МВР, Министерство на транспорта и общините.

Подходи към положително развитие по този проблем на нашето време,  се откриват в различни мероприятия, които с помощта на съответните институции, биха могли да се развият и да благоприятстват справянето с негативните отражения на шумовото замърсяване.

Добра насока за преодоляването им биха могли да бъдат:

– задължението за замерване на МПС чрез шумомери в центровете за годишен технически преглед, както и масовото снабдяване на пътните патрули с мобилни устройства за шумоизмерване;

– инсталиране на звукови радари, разпознаващи шумни мотори в градски условия, които определят къде се намират и автоматично налагат глоби на собствениците им, по примери на предградия в Париж. Tова е възможно, чрез свързване на звуковите записи със стационарните автоматизирани технически средства за контрол на скоростта (камери за видеонаблюдение) на МВР. Новото устройство, има четири микрофона, които измерват нивата на децибела на всяка десета част от секундата и могат да триангулират откъде произлиза звук.

– задължителен контрол на шумовите нива около чувствителни зони като училища, детски градини, болници и други видове заведения за извънболнична помощ, както и различни заведения за предоставяне на социални услуги;

– разполагането на патрули по булеварди и централни невралгични улици, за регулиране на скоростта на шофиране, ненужно форсиране на двигателя и употреба на клаксон;

– отдалечаване на транспортните потоци, чрез извеждането на транзитния трафик по околовръстни транспортни пътища;

– засаждане на дървета, като доказан естествен шумоограничител в градска среда – според проучвания, те могат да намалят шума от 5- 10 dB около тях.

– изграждане на достатъчно всеобхватна мрежа от велоалеи, която да стимулира гражданите да се насочат към този екологичен алтернативен начин за транспорт и др.

Списъкът с предложения за справяне с проблемите, произтичащи от шумовото замърсяване може да продължи дълго, но най- важно от всичко, остава гражданската отговорност на всеки един от нас. Като отговорни граждани е необходимо да спазваме правилата за движение по пътищата, да се съобразяваме с околните и да проявим солидарност в тази битка, в която потърпевши сме всички ние.

В таблиците имате възможност да се запознаете с граничните стойности на нивата на проникващ шум в помещения на жилищни сгради, сгради със смесено предназначение и обществени сгради, включително обекти с обществено предназначение.