БХРА настоява правителството да приеме кризисен план за спасение на туризма

Правителството да приеме кризисен пакет от икономически мерки за спасение и съхранение на стопанските субекти от сектор туризъм, призовават в отворено писмо от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация / БХРА /. От организацията подчертават, че един от стратегическите и приоритетни отрасли– туризмът, е поставен в риск за икономическото си оцеляване в следствие на безпрецедентната глобална пандемия от COVID-19. И настояват, че не искат повече работа на парче, а кризисен план за спасяване на един от стратегическите и приоритетни отрасли, произвеждащ до 13% от БВП на Република България. Писмо БХРА изпрати днес до премиера Бойко Борисов с копие до вицепремиера и министър на туризма Марияна Николова и коалиционните партньори от Обединени Патриоти Валери Симеонов и Красимир Каракачанов.

Ето и съдържанието на писмото:

Туристическият сектор през последните години бе отличникът на икономиката и нямаше нужда от подкрепа. Не само допринасяше за приходите в бюджета, но и водеше до развитието на още сектори в икономиката като земеделие, търговия, транспорт, промишленост, строителство, производство на мебели, козметика, текстил и други. Днес обаче ситуацията не е такава, затова от БХРА настояваме за генерална подкрепа за спасяване на индустрията, от която зависят толкова други сектори и пакет от икономически мерки, които да се предприемат целево за оздравяване, тъй като физическото оцеляване на сектора е поставено на карта.

Колко важен е туристическият сектор не само за българската, но и за европейската икономика говори и фактът, че ЕС отпуска над 600 млрд. евро за своите страни членки, с които да бъде подпомогнат секторът. За да се възползват от предвиденото финансиране за туризма и други мерки, които да доведат до устойчиво развитие на икономиките, държавите трябва да напишат национални планове и да ги внесат в ЕК до април 2021 г. От Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация призоваваме мерките, които ще включи България в този план, да бъдат дискутирани и одобрени от бизнеса заедно с МТ.

От Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация настояваме за кризисен икономически план с мерки, които да подпомогнат бизнеса да оцелее в условията на пандемията:

1. Да се гарантира от Правителството включването на туризма като приоритет в националния план за възстановяване.
2. Да се поемат за срока на пандемичната обстановка всички стопански разходи за ток, вода, отопление, наем и определена процентна част от работните заплати и цялата работна заплата на служителите на онези компании, които регистрират спад в оборота над 30% спрямо 2019 г.
3. В случаите, когато икономическата дейност на туристическите предприятия се замразява временно с държавен акт като заповед на здравния, туристическия или други министри, държавата да поеме гореизброените разходи за наем, ток, вода, отопление, както и 100 % от дължимите трудови възнаграждения на заетите лица по трудов договор, здравните и социалните им осигуровки. Поради невъзможност и забрана да бъде извършвана стопанска дейност за съответния период работодателят се освобождава от задължението да заплаща съответните данъци и такси.
4. Да се подкрепи на държавно ниво искането на Европейската асоциация на хотели, ресторанти, заведения и кафенета ХОТРЕК, на която БХРА е единствен пълноправен член за България, за временно уеднаквяване в ЕС на ДДС ставка от 5% за туристическия сектор. По този начин ще се запазят работни места, ще се спаси структуроопределящ за икономиката отрасъл, а приходите ще се върнат в хазната.
5. Туристическите бизнес предприятия да бъдат разглеждани като средни, а не малки такива, въпреки че заради сезония характер на дейността си често не отговарят на критериите за нает брой работници.
6. Да се разсрочат кредитите на туристическите компании с 4-5 години, като освен това им се отпуснат и оборотни средства, тъй като до 15 юни не се очертава да има каквито и да е постъпления за сезонните летни хотели. Под въпрос са и приходите на зимните места за настаняване и заведения предвид задаващия се непредсказуем сезон.
7. Докато се приеме временната мярка за 5% ДДС за туризма в целия ЕС, да се намали ДДС на доставките на храна на 9 на сто от заведенията за хранене, категоризирани по Закона за туризма, като по този начин се изравни с ДДС ставката, действаща в момента за сервираната в заведенията храна.
8. Да се предоставят ваучери за настаняване подобно на ваучерите за храна, за да можем да активираме българския пазар, а всеки работник сам да прецени за какво да похарчи необлагаемата сума към заплатата му.
9. Да се предоставят ваучери за здравна превенция, които да се ползват не само в държавните бази, а във всички места за настаняване.
10. Да се ускори издаването на визи, най-вече онлайн. Подобно облекчение е най-необходимо за съседните държави и за Русия, като механизъм за стимулиране на пазара в трудните условия, в които е поставен бизнеса.

От БХРА настояваме и всички бъдещи противоепидемични мерки, чието налагане предстои с цел защита на здравето на хората и забавяне на разпространението на пандемията и засягат туристическия сектор, да бъдат обсъждани предварително с представители на всички национални организации. Освен това сме категорични, че за да е успешен един бизнес той трябва да работи по правила и да има предвидимост. Затова и призоваваме за ясен план при каква степен на заболеваемост ще затварят заведения и хотели и при каква степен на заболеваемост ще се отварят.

Призоваваме за  прозрачна, предвидима и най-вече човешка политика, както и европейско и национално отговорно отношение към огромен процент малки и средни фирми, които са гръбнака на българската икономика. Необходимо е национално съгласие за спасяване на 500 000 работни места, като говорейки за стотици хиляди хора не бива да забравяме, че зад числата стоят конкретни човешки съдби. Евентуалната смърт на туризма ще повлече след себе си цели сектори, чието оцеляване зависи от нашата индустрия. Ще доведе до агония цели населени места и общини, чието основно препитание е свързано с посрещането на гости и изпращането им като приятели, които да се върнат отново. Не бива да забравяме, че всеки трети работник в света е зает в индустрия, свързана със сектора на гостоприемството и туризма. И ако нашият бизнес го няма, това не означава просто затворени хотели, заведения или туристически агенции, а стотици хиляди души на улицата, чиято съдба ще зависи от грижата на държавата.

От Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация апелираме към правителството за пореден път да не ни хвърлят по някоя мярка като риба, с която да закусим, а да ни помогнат да закърпим пробитата мрежа на туризма чрез кризисен план за спасяване на сектора, така че да храним не само себе си и нашите семейства, но и да продължим да сме гръбнакът на българската икономика.