Архивите разказват: Александър Георгиев Николов с прякор Сашо Сладура

На 25 декември 1959 г. Александър Николов получава първата си присъда за уронване престижа на народната власт и на българо-съветските отношения

В град Пловдив през месец септември 2002 година е поставен негов паметник

Александър Георгиев Николов с прякор Сашо Сладура е известен български джазов музикант. Макар че става емблематична фигура за София и Пловдив, музикантът е роден в Плевен на 15 септември 1917.

Неговият баща, инж. Георги Николов, е един от създателите на Борисовата градина. Майка му е чехкиня — дъщеря на управител на голям чешки замък.

Александър завършва италианско училище в Пловдив, френския колеж в Пловдив „Св. Августин“ и след това учи музика в консерваторията в Прага.

След като се завръща в България и след разформироването на Царския симфоничен оркестър, той започва да свири като солист цигулар в оркестъра на ресторант „България“, където става любимец на публиката и заради веселия си и шеговит нрав получава прякора Сашо Сладура.

Солистка на оркестъра по това време е Леа Иванова. Комунистическите управници са чести гости на забавите, недостъпни за народа от заводските цехове и строителните площадки. В хотел „България“ на различни официални празници идва да слуша джаз самият Вълко Червенков с антуража си. Сладура не се страхува да разказва вицове и майтапи за социализма и хората на власт.

Особено опасно става за бохема, времето след 1956 г, когато на власт идва Тодор Живков. Държавна сигурност започва да следи Сладура. Агенти на службите го подслушват и докладват ежедневно и навсякъде. Папката на „Обекта“, както ченгетата са кръстили Сашо в досието му, става все по-дебела.

Зевзекът обаче не прощава с вицовете си и на новите управници. На 25 декември 1959 г. Александър Николов получава първата си присъда за уронване престижа на народната власт и на българо-съветските отношения. Осъден на 1 година, Сладура излежава в затвора 7 месеца.

Той обаче не се радва дълго на свободата си. На 19 август МВР издава заповед музикантът да бъде изселен в разградското село Ушинци и да работи в местното ТКЗС. Още в края на 1959 г. Мирчо Спасов обаче е започнал да съставя списък за ликвидирането на „упадъчни елементи“. На първо място в него е Александър Николов „Сладура“. Сладура е определен да бъде изпратен в ТВО Ловеч.

Има pазлични веpcии. Споpед една от тяx пpичината музикантът да попадне в лагер е следният „милиционерски“ виц:

„Двама милиционеpи cи говоpят: – Абе, ти чy ли новината?

Каква бе?

– Mи бpатyшките кацнали на Луната!

– Ама как тaка, вcичките ли?“

На 15 септември 1961 г. Сашо е арестуван и след като прекарва осем нощи в килиите на ДС, се озовава в трудовия концлагер „Слънчев бряг“, край Ловеч. Инструкциите към началника на лагера Николай Газдов и помощниците му са ясни – Сладура да бъде докаран до „естествена смърт“. При пристигането на Сладура в Ловеч Газдов му извикал: „Ти, русия, Сладура, я излез напред бе, твойта мама! Значи ти си бил този, който е разказвал вицове за другаря Георги Димитров?!“ и дал знак на доверените си убийци „да се заемат“ с него. Според едни Сладура е убит още в деня на пристигането си в Ловеч, според други успява да преживее едва 11 дни. След побои, малтретиране, унижения и подигравки е убит.

„Когато се прибрахме от кариерата, беше така смазан от бой, че не се виждаше лицето му – просто една огромна рана. Още същата вечер го хвърлиха мъртъв в чувал в тоалетната“, спомня си Никола Дафинов, който е лежал в лагера по същото време.

В смъртният акт е записана причина за смъртта – ангина.

Независимо как и кога умира с естественото си чувство за хумор и музикалният си талант, Сладура оставя трайна следа и се превръща в легенда. Много от вицовете му се разказват и до днес. Други анекдоти са преработени и се разказват със съвременно звучене.

В град Пловдив през месец септември 2002 година е поставен негов паметник в пространството между Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство и Античния театър.

В софийският квартал „Кръстова гора“ има и улица кръстена на него.

Източник: Дирекция „Регионален държавен архив“ – Пловдив