неделя, октомври 25, 2020

3 от най-старите пловдивски ресторанти

Актуално Вкусът на града Новини
Заведенията, които дълго време не са сменяли нито името, нито предназначението си

 

Екипът на единствения дигитален пътеводител под тепетата постоянно ви информира за всички нови места, които се появяват в любимия Пловдив. Днес обаче, решихме да обърнем поглед малко по-назад в миналото и да идентифицираме за вас заведенията, които са устояли на промените в годините.

Златна круша

Тази година емблематичното заведение  празнува 91 – вия си рожден ден. То отваря врати през далечната 1929 г. , което го прави най-достолепното по възраст в селекцията ни. Проектирано е от прочутия арх. Боян Чинков по заръка на собственика Димитър Кожухаров. В миналото  е било любимо място на пловдивските бохеми и интелигенция.

От миналата година ресторантът смени собствениците си и впечатлява с изискан интериор, напълно в духа на стария Пловдив. По стените са окачени десетки фотографии, които директно ви пренасят в Града под тепетата от онези славни години с изгледи от важни сгради и места.

Новото меню съчетава любимите вкусове на  пица, паста и много други интересни предложения. Повечето от тях се сервират в тесто, което е като запазена марка на Златна круша. На обед се предлага богато меню, а в топлите месеци може да се наслаждавате на ястията си и навън в самото сърце на вече пешеходната Отец Паисий.

Алафрангите

В първоначалния си вид култовото заведение отваря врати през 60-те години на миналия век и бързо придобива популярност сред бохемата на града.

Самата сграда е построена през 18-и век и е обявена за паметник от културното наследство на България. Двете алафранги със съчетани изображения на натюрморт и пейзаж, дали някога име на къщата, посрещат непокътнати и до днес гостите на ресторанта. Особен колорит още от улицата пък му придават външното стълбище и представителната дворна порта.  Във вътрешната част също се е запазило автентично усещане от атмосферата на възрожденската къща.

Изискани блюда и подбрани специалитети, правят ресторант „Алафрангите”, предпочитано място за организиране на банкети, семейни и бизнес тържества, както и зa спокойни обеди и вечери сред неповторимия Старинен Пловдив.

Пълдин

Сградата е един от паметниците на османската архитектура, които са оцелели до днес. В миналото тя е била дервишки мюсюлмански манастир. Намирала се е във вътрешната част на крепостта (кале), която се е наричала Саруханлъ махала. Според архивите е построена през 16 в. от Ариф Деде при преселването на дервишите – Мевлеви от Будапеща, след като Ингария придобива независимост от Османската империя. Някога  представлявала голям култов комплекс, включващ молитвен дом-джамия, зала за ритуални танци на танцуващите или въртящите се мевлевии и жилищни сгради за дервишите и техния шейх (мюсюлмански игумен).

Още в края на XIX век манастирът бил изоставен и от неговия комплекс е оцеляла само голямата зала за ритуални танци. До към края на 20-те години на XIX век била запазена Мевлевийската джамия, но тя се срутила почти до основи по време на голямото земетресение през 1928 г.

През 70-те години на 20-ти век са извършени археологически проучвания във връзка с предстоящата реставрация на Мевлеви хане. Тогава от северната страна на сградата е разкрита част от крепостната стена на древния град. Разкрити са помещения с различни функции и делви, в които се съхранявали зърнени храни, камък за мелене на брашно и др. Сега находките са изложени в „Експозиционна зала” на ресторанта, под дворното пространство на манастирския комплекс.

След археологическите проучвания и успешната реставрация, сградата е преустроена в ресторантски комплекс в ориенталски персийски стил. Ресторантът е наименуван „Пълдин” – на славянското име на Пловдив. Той отваря врати на 03.09.1974 г., а през 1999 година е закупен от настоящите собствениците. Изцяло е възобновен и открит на 6 май 2001 година.

Източник: Lostinplovdiv.com

Споделете ни във:

3 коментара за “3 от най-старите пловдивски ресторанти

  1. Подобно на учил-недоучилия академик Фьодор и тази статия е печена-недопечена.
    Боян Чинков е споменат във връзка с Крушата = бравоС!
    Като става дума за Сгради или Места задължително означаваш Автора, г-це!
    Да глаголиш за МЕВЛЕВИХАНЕТО без да споменеш арх. Никола МУШАНОВ и неговата сянка арх. Златка КИРОВА, блестящи реставратори-корифеи от ИПК (=НИПК, 1970те!) и даровити дизайнери е невежество.
    За времето си ЕЛЕГАНЦИЯТА на Пълдин си беше …смайваща.
    Помни Градът!

    1. Прав сте! За такива места не се пише от кой да е ..трябва да си познавал и живял в града.

      1. К’во няма да съм права, ма какиното; като дете помня тенелиената табелка на Мевлеви Хането ===”КЛУБ НА АТЕИСТА”=== поставено от Народната Власт върху съборетината. Обемна, ама паянтова, разклатена, разкривена, паяжини и прахоляци . . . Ресторант ПЪЛДИН се направи Lege Artis с пълно проучване на археологическите находки по крепостната стена (Мушанов и Кирова -специалисти медиевалисти и ислам тъкмо бяха експонирали Кръглата Кула с Изложбена Зала отгоре) и експониран достъп додолу с дворче откум изток. Шик такъв Градът дотогава нямаше. (Забележка: един кумин изваян от terra cotta =печена глина= тактисаха отгоре Балкантуристките началства, който обаче е бил предназначен за ЛАМАРТИН; печен в Прослав)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.