Скандалното слово на митрополита относно посещението на папата стана известно в цял свят, след като най-престижните издания на планетата се позоваха на медията ни
Митрополит Николай Пловдивски отхвърли посещението на папата като политическо и осъди със силни думи усилията му за подобряване на връзките между църквите, пише New York Times, цитирайки Под тепето
The Washington Post : Не всички българи са доволни от посещението на папа Франциск
Иво Дернев
Скандалното слово на Николай Пловдивски относно посещението на папата, което главата на най-голямата епархия у нас определи като атака срещу православието и политическа визита, стана световноизвестно, след като някои от най-престижните издания на планетата се позоваха на Под тепето. Сред тях са New York Times, The Washington Post и Daily Mail, които цитират медията ни в репортажите от посещението на Светия отец в България и отношението на Българската православна църква към главата на Римокатолическата църква.
„Митрополит Николай Пловдивски отхвърли посещението на папата като политическо и осъди със силни думи усилията му за подобряване на връзките между църквите”, пише New York Times, след което цитира Под тепето.
„Не всички българи за доволни от посещението на папа Франциск. Един от членовете на ръководния орган на Българската православна църква, митрополит Николай от Пловдив, втория по големина град в България, нарича посещението на Франциск „атака срещу Православието””, са казва в репортажа на The Washington Post, в който колегите отново се позовават на нас.
„Стремежът на папа Франциск да защити на мигрантите и да подобри отношенията между римокатолическата и православната църква получи студено посрещане в България в понеделник. Българският православен прелат осъди усилията на папата да обедини църквите като прелюдия към посрещането на Антихриста. А някои българи отхвърлиха апела му да посрещнат мигрантите. България, където има малко католици и често ожесточена опозиция срещу приемането на бежанци, е враждебен терен за посланието на папата. Но той го направи централна част от двудневното си посещение и го подсили с посещение на бежански център в покрайнините на столицата София преди да замине в понеделник.
„Днес пътят на мигрантите е един кръст – кръст за човечеството и кръст на много страдащи хора,“ каза Франциск, когато се срещна с млади бежанци в центъра във Враждебна. Папата оприличи опасните им пътувания в Европа със страданията на Христос и каза, че те носят „кръста на човечеството“.
Франциск също се опита да използва пътуването си, за да оздрави връзките между католическата и православната църква, почти 1000 години след официалното им разделяне, но изглежда не успя да постигне много напредък. В неделя се срещна насаме с българския православен лидер патриарх Неофит. Но православната йерархия нареди на свещениците си да не се покланят с него, оставяйки Франциск да се моли сам в катедралата „Св. Александър Невски“ в София.
След това в понеделник високопоставена фигура в Българската православна църква, митрополит Николай Пловдивски, отхвърли посещението на папата като политическо и осъди със силни думи усилията му за подобряване на връзките между църквите.
„Замисълът на всичко това е да се обединят всички религии около папата, та като дойде Антихриста папата да го посрещне, а чрез него и всички, които са с него,“ каза Николай пред събраните в църква в Пловдив, втория по големина град в България.
„Как да се обединим всички?” заяви той в изявление, първо написано от Под Тепето, български информационен сайт. „Не е възможно да се обедини светлината и тъмнината.“, е част от обширния репортаж нот папското посещение на Боряна Джамбазова за New York Times.
„ Папа Франциск е начело на мирна среща в България с членове на различните религиозни общности от балканската държава и детски хор, който пее „Ние сме светът“. На срещата не се вижда присъствието високопоставен представител на Българската православна църква. Българската църква заяви, че няма да участва в никакви папски събития по време на двудневното пътуване на Франциск, въпреки че членовете на ръководното ѝ тяло го поздравиха при пристигането му в неделя”, следят събитията на живо в понеделник от The Washington Post.
След което изданието цитира Под тепето: „Не всички българи са доволни от посещението на папа Франциск. Един от членовете на ръководния орган на Българската православна църква, митрополит Николай от Пловдив, втория по големина град в България, нарича посещението на Франциск „атака срещу Православието””, пише престижната медия, позовавайки се на нас.
Думите на пловдивския владика вдъхновиха и карикатуриста Христо Комарницки, който погледна на скандалното слово с чувство за хумор и публикува свой шарж в ПрасПрес. В него той е нарисувал даровете за папа Франциск от посещението му у нас- българско кисело мляко и български кисел поп. По-добре да се посмеем, нали…
Да попитам – папата кой е всъщност за нас, православните християни? Той като какъв дойде в България – като политик или като религиозен водач? Организацията на подобни събития се прави от Българската православна църква, по нейна покана и с нейно съгласие! Подкрепям Българската православна църква! Бог да пази България!
Няма ИЛИ-ИЛИ, димитре (цит.): „…като политик или като религиозен водач…“ Папата е държавен глава и идва поканен от държавен глава. Напълно правилно.
Същевременно като глава на католическата църква (ЕДНОлично, МОНОархия!) той щедро дарява последователите си с контакт. Напълно правилно.
Същевременно бидейки работлив, енерги1чен деятел за мирното устройство на ЦЯЛ СВЯТ за разлика от някои парализирани в средновековни догми междуселски чучела щедро предоставя на своите братя-во-Христа възможност за единение, което те пренебрегват (за разлика от арменци и др.). Много важно.
Проблемът с тази публикация е друг, и е съществен: че брутално се УЗУРПИРА ПРЕДСТАВЯНЕТО, ЛИЦЕТО НА БПЦ от пловдивския мутрополит с погрешни („религия на Сатаната“ не съществува никъде!) екстремни („тъмнината срещу мрака“ – чисто комунистическа истерия!) и нехристиянски („като дойде Антихристът“ противоречи на Писанието, че ояакваме Второто Пришествие на Спасителя = ВИДОВДЕН) публични изказвания в критичен момент след визитата, когато медиите следят.
НЕ ТОЙ Е ЛИЦЕТО НА ЦЪРКВАТА. Слава Богу, осмелиха се и други (Русе!) да се изкажат много по-цивилизовано.
Варварското, ючбунарското невъзпитано от татко-бияч от комунистическите Барети пациентче на Карлуково следва да бъде пратено в манастир да му дойде акъла, защото такъв прогонва от Църквата културните българи; а и младежите масово се изселват, нищо привлекателно няма тук за тях.
СИНОДЪТ ДА ОСЪЗНАЕ, ЧЕ В 2019 ЦЯЛ СВЯТ ВИЖДА ДОКЪДЕ ДОВЕЖДАТ ФАНАТИЗИРАНИТЕ РЕЛИГИОЗНИЦИ И ПОЛИТКОМИСАРИ – ОТ БУРМА, ДО ХАЛИФАТА, ДО КОРЕЯ.
Папата междувременно -докато ние си кудкудякаме- успя да разпореди някои основни положения от СВЕТОВНО значение. А ти си „подкрепяй“ щом желаеш, в Свободна България.
Бог да пази България, че българите НЕ УМЕЕМ!
МУТРОПОЛИТ МЕТОДИЕВИЧ (НЯМА МОНАШЕСКО ИМЕ) НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА Б. П. ЦЪРКВА, А Е ЛИЦЕТО НА „ЦЪРКВАТА“, САТАНИНСКАТА, МУТРО-ПОЛИТ-ИЧЕСКАТА.
АКО ТАКАВА ЩЕ БЪДЕ БПЦ ОТТУК НАТАТЪК ЗНАЙТЕ, ЧЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НИКАКВИ НЯМА ДА ВИ ОСТАНАТ, САМО АРХОНТцИ ТУК-ТАМЕ И НЯКОЯ АРХОНТЕСА С АРХОНТЧЕТАТА.
НАРОДЕЦЪТ ТРЕВА НЕ ПАСЕ.
(ВЕЧЕ).
((И ТО ТОВА КАТО ОСТАВИМ НАСТРАНА МИГРАЦИЯТА, МЛАДИТЕ ДАЖЕ БЕЗ ДА СА НАУЧИЛИ ЕЗИЦИ НЕ ТЪРПЯТ ДА СЕ МАХНАТ. ОСТАВАТ ОНИЯ, НА АВТОБУС ШЕСТИЦА НА КРАЙНАТА СПИРКА, ТЕ ША ГЛАСУВАТ ЗА КОГОТО ИМ КАЖЕШ))
Девизът на посещението в България и С.Македония е заглавието на една енциклика от папа Св. Йоан 23ти (Ронкали, десет години служил у нас!); а в С. Македония се е поклонил и отслужил пред статуята на Св. Майка Тереза:
= http://www.vaticannews.va/en/pope/news/2019-05/pope-francis-general-audience-visit-bulgaria-north-macedonia.html = НИЩО ГНУСНО НЯМА В БЪЛГАРИТЕ когато не са кьорави и са скептични и са критични. Жалки сте в Агитката.
Под Тепето, доста гнусни сте. Многократни го доказвате. хем сте гнусни, хем невежи, хем жалки и смешни. Пишете такава помия всеки път, коагто стане дума за Църквата . Обаче ста тази помия заливате единсвени себе си. И хората, които имат поне малко интелект и ум в главите си усещат тенденциозното ви гнусно отношение към БПЦ. Съжалявам, че ви обиждам, но ми се струва, че на вас този маниер ви е привичен и по друг начин едва ли бихте ме разбрали. И още нещо, пишете бъртвежи на като тотални инфантили с ментални недъзи, но защо преди да се излагате не вземете да се преосветите малко? Всъщност знам отговора: таргет групата ви са точно толкова големи инфантилни олигофрени, каквито сте и вие.
Гнус хлуе, наистина, но не КЪМ църквата.
Гнусно беше крадливи църковници да прекратят договора за земята на овощаря, създал и отгледал черешова градина тъкмо узряла за беритба, та горкият едвам успял да изсече дръвчетата си с разбито сърце, но без да им я предаде.
Дребна работа.
Станимаклии подробно могат да те открехнат кое и кой ги отвращава, техните традиции са свещени.
Доказано налудният варварин парашутиран във Филибето да коли-беси като МУТРО-ПОЛИТ(ик?) на КРИВОславието с КРИВОсъдието заграби от Международната Академия на Архитектурата (с Триенале ИНТЕРАРХ) палатите САН КИРИКО, изградени без стотинка църковна нито държавна изцяло от джоба и от залъка на българския архитект. Съюзът САБ десетилетия наред удържаше половината =50%, =1/2 от всеки хонорар (за разлика от СБХудожници) за да вдигне съсипаната църковна обстановка около църквицата, която едвам се крепеше все пак върху нещо като темели. “ЗЕМЯТА БИЛА … ЦЪРКОВНА” – бре брей, хиено, блоковете в Тракия, в Младост и Люлин като не са върху тяхна си земя, а държавна или общинска, АПАРТАМЕНТИТЕ НЕ СА ЛИ НА СЕМЕЙСТВАТА, които са ги построили?
Блестящата журналистка от СливЯн Седларска е почтена, искрена и добросъвестна -каквито сме мнозина- но за разлика от нас тя има рядко ДАР СЛОВО, та нека да препратя към линк:
=www.reduta.bg/изповед-на-изгубената-овца/=
Но не всеки ще последва линк, затова -макар и в нарушение, но пък сложено между кавички като ЦИТАТ няма да се счита “препечатка” или копие- ще сложа цялото нейно становище за ОТВРАЩЕНИЕТО, като забележете, че тя за САН КИРИКО или за ЧЕРЕШИТЕ май не е знаела:
“ИЗПОВЕД НА ИЗГУБЕНАТА ОВЦА от Веселина Седларска 08.05.2019
Пиша този текст с убеждението, че съм една от много. Ние сме стотната бройка. Заблудената стотна овца в стадо от още 99 безгрешни представители на ангелския свят. Ние сме сбъркалата пътя, отлъчилата се стотна овца. „Пастирът оставил останалите 99 овце и отишъл да търси изгубената. Когато я намерил бил много щастлив.“ (Лука 15:4) Ние чакаме да бъдем намерени и пренесени на раменете на пастира обратно в истинския ни дом на ангелския свят.
Търси ли ни пастирът?
Кръстена съм под давление на едната си баба, другата си имаше свой персонален господ, с който си шепнеше в трудни моменти не в църква, а там, където я е заварил моментът. Не съм изключение, в много семейства беше така. Вярващата ми баба ме заведе в черква да видя икона, когато съм била на около пет. Дядо Боже ми се видя прегладнял, а дядо поп преял. Бабата на Елена внесе допълнително смут в душата ми. Когато Юрий Гагарин излетя, хлапетата от махалата отидоха да дразнят бабата на Елена, че няма бог, ето Юрий Гагарин се качи на небето и не го видя. „Че той не е на небето, в нас е“ – рече най-спокойно бабата на Елена и продължи да си преде една нишка, дълга колкото живота й, защото не я бяхме виждали без хурка и къделя. Капакът на нерелигиозното ми образование сложи майка ми, която при поредното си въображение, че скоро земните ѝ дни ще свършат, рече: „Да не вземете да ми извикате поп, аз съм вярваща“. От цялата тази бъркотия отрано разбрах, че има разлика между вяра и религия, между черква (сграда) и църква (институция), между Исус от иконата и Исус в бабата на Елена, между дядо поп и пастира в евангелието на Лука.
Сега, като възрастна, се определям като загубената овца. Загубена не на много голямо разстояние – това ми стана ясно в една драматична вечер, в която се разминахме със смъртта на косъм разстояние. Бях сама вкъщи и четях пъстро книжле за Исус, което ми беше дал един приятел. Той знае библията не като мен в преразкази, а в цитати. Чете я, учи я и често го питам разни неща, на които той ми отговаря с думи на някой библейски старец или автор на евангелие. Симпатичен приятел, пък и нямам много познати, които толкова добре да назнайват библията. Даде ми това книжле, то ще задоволи част от любопитството ти, вика. И ето ме, седя си сама вкъщи и чета книжката – описание на живота на Исус с картинки. А на последната страница някакъв съвсем различен текст, административен. Нещо като шест стъпки, с които можете да привлечете човек в съответната църква. Евангелска, разбира се. Оказва се, че книжката е един вид наръчник на активиста на съответната църква. И почвам да чета шестте стъпки. Първата е да се сприятелите с човека, втората да спечелите вниманието му към библията и т.н. Седя с една захаросана бучка мед в ръката и не вярвам на очите си – оказва се, че без да разбера, без изобщо да подозирам аз съм го откарала някъде докъм четвърта стъпка, още две и ми е гарантирано, че съм вътре в поредната гаранция за спасение. Втрещяването ми беше толкова силно, че на нервна почва лапнах захаросаната бучка мед и… в следващия момент не можех да дишам. Ако някога ви се е случвало, ще разберете, че не преувеличавам – не можех да дишам, просто не можех. Гърлото ми се беше сгърчило в спазъм, бучката ми се струваше с размерите на камъка на Сизиф, не можех нито да я преглътна, нито да я изплюя. Беше надвечер, бях сама и умирах. Това ли е то, чудех се, така ли свършва всичко? Не помня как съм отворила вратата, как съм влетяла при съседите, как съседът ме повдигна като притискаше с два юмрука над стомаха ми и как най-после със свистене въздухът започна да влиза в мен. Съседът беше по-прибелял и от мен, рече на жена си направи й една чаша чай, тя меда за чая вече го е погълнала.
В следващите часове започнах да осъзнавам колко свидно ми е всъщност онова, към което принадлежах по биография и кръщение, макар и да не спазвах пости и да не ходех в неделя на църква. Православието. За мен то беше баба и дядо, червените яйца, кръглата пита с дупка, която майка ми нанизваше на гегата на коледарите, житото с натрошени бисквити и кръгли бонбонки детска радост, което децата ядяхме с големи лъжици. Агнето на Гергьовден, с чиято кръв рисуваха кръстове на челцата ни, залепените свещи и увитата коприва по бравите на вратите на къщата ни на Гергьовден. Горящите свещи, с които хората се прибираха след полунощ от църква на Великден, звънът на камбаната – тъй тъжна при смърт и толкова весела на празник. Топлите стаи, в които не ни разрешаваха да отваряме вратата, за да не се стреснат козунаците, докато втасват. Размяната на боядисаните яйца на великденския обед от ръка в ръка, като по-младият целува ръка на по-стария. Вниманието да не се яде цяло яйце на Великден, бройката на постните яденета на Коледа, дървото, което гори на Игнажден. Не зная кои от тези неща са канонични и кои останали от езическите ни времена, моето православно християнство е делнично и домашно, но толкова свидно, толкова част от всяка моя клетка, че мисълта, че някой ме влече в друга, непозната за мен посока, беше сгърчила в спазъм гърлото ми, беше ми отнела въздуха, беше ме изправила пред смъртта. Не знаех, не знаех, че всичко това е толкова втъкано в мен, че ако някой се опита да го промени, аз изчезвам.
Такова е моето православие, казвам си го като на изповед. И тези дни то е много смутено. Смутено се питах защо в тези дни като човек съм по-близо до папа Франциск отколкото до старците от нашия клир. Питах се от една вяра ли сме ние с митрополит Николай, ако изпитвам към него толкова голяма вътрешна съпротива, толкова силно отвращение. И не, не заради това, че този човек зацапа с тапети фреските на църквата „Св. Марина“, не заради това, че би камбаните на сватбата на Николай Бареков, дори не заради ролекса и другите негови суети. Нещо в погледа, в думите, в излъчването му ме кара да бягам колкото се може далеч от него, душата ми се свива сгърчена при вида му както гърлото ми в онази вечер. Той ли е моят пастир? Той ли трябва да ме намери, да ме преметне през раменете си с думи и да ме върне при стадото? Какво общо имам аз с него, как да съм в стадо, което той води?
Живея в град в който митрополит в края на 19 в. е бил Серафим. Благ, умен, добродетелен, деен, той паднал на колене пред турски паша и помолил войската му да не пали Сливен. Създател е на Българския Червен кръст. През 1897 г. на неговото място дошъл Гервасий. Напълно противоположна личност, сливенци го наричали с много обидни прозвища, но най-често – развратник. По негово време (документирано е) десетина православни семейства се обърнали в католическата вяра заради „моралното разложение на владиката.“ Не, няма да се обърна в друга вяра. Ще чакам Светия синод да се обърне към мен. Не съм сама, много сме, заради всички нас трябва да го направи.
Може би се питате как се развиха отношенията ми с онзи приятел, който ми беше дал евангелския си наръчник. Казах му, разказах му всичко така, както и на вас. И той ме прегърна. Богът ни е един, каза, няма значение къде си говориш с него, а за библията можеш да продължиш да ме разпитваш спокойно. Ако можеше между нас двамата, защо да не може и …щях да кажа – защо да не може и по върховете, но се сепнах, защото върхът в крайна сметка е един. “
ТА ТОВА В ОТГОВОР НА ЧЕТНИЧЕСКОТО / ПАРТИЗАНСКОТО / ФАРИСЕЙСКОТО В ОТГОВОР ОТ “ТАРГЕТ ГРУПАТА” ЧЕ “ВИЕ СТЕ ГНУСНИТЕ, А ПЪК НИЕ СМЕ ХУБАВИТЕ, ПОЛИТКОРЕКТНИТЕ =ПАРТИЙЦИТЕ, И НАШИЯТ ПОЛИТКОМИСАР НАЙ-ПРАВ ПЪК ВИЕ СТЕ КРИВИ, БЕЗПАРТИЙНИТЕ”.
С ИЗВИНЕНИЕ КЪМ АВТОРКАТА, КЪМ ПОД ТЕПЕТО И ЧУКЧА-ЧИТАТЕЛЯ.
ЧЕРЕШОВИЯТ Факт се превежда лесно на кухненски българистански език:
“НЯМАТ ГОСПОД. ЛЪЖАТ НИ ПОНАЧАЛО И СПЛАШВАТ.
Б.П.“ЦЪРКВА” Е КРЪСТНИК С ПЕТНАЙСЕТИНА МАФИИ СРЕДНОВЕКОВНО-ФЕОДАЛНИ, МРАКОБЕСНИ И ПОДИВЕЛИ.”
Един от които е ЛУД за връзване с диагноза, беснее шумно и не успява да си контролира алчните АМБИЦИИ.
Напоследък както се сподобиха и с Нотариални Актове станаха готови да си разиграват “бащинията” на Свободния Пазар. Ние “вцърковените” будали има да им се радваме. Което би се улеснило от попадийско “вероучение” докъм Нация от ПОСЛУШНИЦИ.
Митрополитът може да е краен с това си изказване но защо Папата не отиде до Гърция, за Русия да не говорим?
Точно зададен вапрос, бравос на „Анонимен“ (попадия неизтрезняла) = касиерката предупреждава, че плаща по курса на деня (много изгодно тия дни поради Брексит!) хонорарите фместо в РУБЛИ (изчерпаха се) в Британски Паунд.
I
„Анонимен“ за Гърция е ясно: Вселенската, сиреч Истинската, (майчина нам!) аслъ ВИЗАНТИЙСКАТА патриаршия не е в Гръцко, а е в КОНСТАНТИНопол / Цариград / Истамбул; пък оттам нататък да не би Гърция да е по-важна и по-забележителна от Територия БГстан, а? А?
Що се отнася до (нам дъщерната!) Съвецка Русия – напълно го разбираме Негово Светейшество: ДО РУСИЯ ДАЖЕ АЗ НЕ ОТИВАМ, И НИКОЙ НЕ ЩЕ ДА ОТИДЕ (ОСВЕН МУТРО-МЕТОДИЧ, КЪДЕТО ША ГО РЪКОПОЛОЖАТ ДВАЖДИ ГЕРОЙ СОВЕЦКОГО СОЮЗА, А ИМА И СУХО ЗА ВНУЧЕТАТА)
Общата тенденция за второто десетилетие от новото хилядолетие е политизирането на всички възможни сфери -филми, изкуство, музика, спорт, че дори и папата. Никога не е имало толкова светски настроен, крайно-либерален водач на римо-католическата църква, който да дава тон на държавите за външната им политика. Ватикана е направена от злато, като са толкова съпричастни и истински миряни, да продадат част от него и да помогнат на хората от Африка да не умират от глад, а не да ми внасят евтина работна ръка от третия свят под мотото да спасим бежанците. Ясно е, че нашите и те не са стока и са далеч от Бога, но тук съм съгласен с митрополията.
Ми твоичката любима болшевишка кочина – БПЦ ( клон на кагебистко-човеконенавическа РПЦ – маЦква) що не си продаде имотите, които са изчислени на над 2 000 000 000 евро..и не нахрани гладуващите деца на България,,само ЕС класите им са за 100 милиона!??!! Гламави куманизи, до вчера следяхте кой и защо влиза в черквата, днес ще ми говорите за “ праводлавие и Бог“… чекисти нещастни, балъците се изчерпват бързо, днес !
Чудесно! Един от малкото пъти, в които се гордея с позицията ни пред света – точна и безпрекословна!
За хонорара и бакшиша се явете на касата в Мутрополията ПРЕДИ 16:00 часа в делнични дни.
По възможност в ИЗТРЕЗНЯЛО състояние.
ма земи са фърли в некоя кофа ма, овцо заблудена
деа и откачалката агентурна, час по- скоро този трябва да бъде отстранен и въдворен на подходящото за целта място
И преди бяха агенти на ДС, а някои сигурно и сега. Тоя например сигурно е агент за влияние, има и такива. Чий, не е трудно да се досетим.
Смях: „Тоя например сигурно е агент за влияние“ = върху кого, молим има „влияние“ Николашка Методич (Рубльов!) освен върху два файтона бабушкели, дето вече не се ориентират? Е, да, заплатаджиите около него, машинописки и биячи заптиета, а и няколко имотно-нотариални играчи „АРХОНТцИ“ с архонтесите и архонтчетата им. Даже местното Политбюро, когато е служебно задължено по празници да присъства – хич не го сайдисват. Един ЗИКО има за подгъзник, всички са интересчии „послушници“ БЕЗ ДУХОВНОСТ.
НЙТаймс просто служебно отбелязва колко забатачено-средновековни са българистанските църковници. (За да се втурнат ЕСТЕСТВЕНО МИСИОНЕРЧЕТАТА МОРМОНцИ, КОИТА СА . . . ПРИВЛЕКАТЕЛНИ, БОГАТИ И ИЗБРЪСНАТИ)
ЦЯЛ СВЯТ РАЗБРА КОЛКО ПАКОСТНИ СА ФАНАТИЗИРАНИТЕ РЕЛИГИОЗНИЦИ ОТ ВСЕКАКВИТЕ ИМ РАЗЦВЕТКИ ЗА ГОРКОТО ЧОВЕЧЕСТВО.
Учете интензивно КИТАЙСКИ език, майни, и не забелязвайте г-на Методиев, дето даже няма истинско МОНАШЕСКО ИМЕ, задължително при пострижението и кара с даденото му от Татко-Барета-БИЯЧ от потомствената Номенклатура на БКП. Щото не е МОНАХ даже, манастир не е помирисвал, но добре го познават в лудницата на Четвърти километър, София, още като студентче щото бил ‘фанал дядо Господ за шлифера. Пуснали го, к’во ша го хранят, не налита кръвожадно; но от БП“Ц“ веднага го цунали да ръководи и пасе Паства перковци и будали като него самия.
Е, има и Терминал ДВЕ, а скоро поради наплива може и ТРЕТИ да дигнат, младите бързат (даже и без китайски)
ше тря ги ритаме в главите тези утайки продажни, ясно е че друго лечение няма