Галерия „Джуркови”- чудото на улица „Съборна”

Красиво възстановена къща в подножието на Старинен Пловдив отваря врати като храм на изобразителното изкуство

Д-р Анна Джуркова: Придобиването на хубава картина е сбор от няколко условия: това са шансът да я видиш и да си на точното време и място

Много е изписано, може много да четеш, но най-добре за художниците говори самото им творчество

Според мен обединяващото за творците, чиито картини имам, е чистотата на вътрешния артистичен порив – това, което ги е вдъхновявало ден след ден, въпреки бита и несгодите да работят, да са последователни, да не се отказват

В самото подножие на Старинен Пловдив, на улица „Съборна“ 19, се отличава красиво възстановена къща на три етажа, която скоро ще заработи като галерия с постоянна експозиция от съвременни художници и стари майстори – родени през 19 и началото на 20 век. Сградата е строена в началото на миналия век и е архитектурен паметник от ансамблово значение. От близо 3 години къщата е собственост на фамилия лекари – сем. Джуркови. С д-р Анна Джуркова разговаряме за страстта ѝ към събиране на картини от български майстори, предимно родени в края на по-миналия век и началото на 20-ти. В галерията ще можем да видим произведения на художници – известни или незаслужено забравени. Д-р Анна Джуркова пред Славена Шекерлетова за КАПАНА.БГ.

Как започнахте да колекционирате картини? Кога и защо се зароди у Вас този интерес?

Доста е труден отговорът на този въпрос. И аз съм си го задавала много пъти и съм търсила обяснение за това как от непрекъснатото четене на специализирана литература с години, постепенно започнах почти изцяло да чета книги за изкуство и най-вече за художници – още от Чимабуе и Джото до наши дни. Мисля, че това първоначално беше резултат от посещенията на големите музеи по света. Бях зашеметена и от Руската школа. Постепенно установих, че почти нищо не знам за българските автори. Доста по-късно започнах да посещавам и нашите музеи и галерии. За съжаление мисля, че това се отнася за нас българите – не сме редовни посетители на тези места, а би било добре да е обратното.

Първоначално закупих картина на пловдивски художник и я закачих в кабинета си. Много ѝ се радвах. С времето картините станаха 10 на брой. Запознах се с доста галеристи в Пловдив. Когато вече имах 20-25 картини на съвременни автори, започнах непрекъснато да ги нареждам и пренареждам и усетих, че това ми доставя голямо удоволствие. Мисля, че 2010-та или 2011-та година присъствах за първи път на търг на картини. Така започнах да се интересувам не само от съвременни художници. Много четях и се вълнувах. Ако за събирачеството на картини се говори като за страст или за тиха лудост, то тя при мен не се е случила отведнъж, а постепенно с много четене и запознаване с материята, но и с доста емоция. За мен това е вълнение, което те завладява и те отделя от ежедневието и лошите моменти.

Коя е първата картина, която Ви развълнува силно?

Бях изчела книгата за Димитър Казаков-Нерон на Димитър Пампулов. С моя приятелка и колежка д-р Мирослава Динкова от София се озовахме в дома на олимпийския шампион по борба и колекционер Боян Радев. Тя търсеше определена картина на Димитър Киров. За Радев и колекцията му се знае много, но все пак недостатъчно, според мен. Той ни показа една работа на Нерон, която ме стисна за гърлото. Веднага оцених това, което вече бях чела и видяла в Тревненската галерия и на едно място до Троянския манастир с негови рисунки. Тази картина на Нерон ми е надписана лично от Боян Радев. Тя една от много хубавите ми картини и винаги е някъде близо до мен. Преживях няколко безсънни нощи, докато я взема. Това се случи 2011-та година.

С какъв фокус е Вашата колекция?

Събирала съм картини без да съм си поставяла цели. Не съм се стремяла да са от определени автори или с определена тема – поне в началото беше така. Постепенно надделяха старите художници и с времето от някои от тях се събраха повече работи, като например на Данаил Дечев.

Цяло щастие е за мен, че имам творби на някои творци, като Иван Иванов Иванич. Пренасят ме сто години назад. Никога няма да ми омръзне да ги гледам!

С моето събирачество съм започнала доста късно – тогава, когато вече предлагането на стойностни неща не е голямо или е на непосилна цена. Изобщо, придобиването на хубава картина е сбор от няколко условия. Това са шансът да я видиш и да си на точното време и място. Познаването на автори и творчеството им е много важно. Уви, ако цената е много висока, остава само удовлетворението, че си успял поне за малко да общуваш с творбата. Това общуване не е като това с картините в музея. И там вълнението е голямо, но тези творби няма как да ги притежаваш.

Много ми е трудно да си служа с хвалби за художниците. Все не ми е достатъчно всичко хубаво, което мога да кажа. Но талантливите хора обикновено не са с лесни характери. Много е изписано, може много да четеш, но най-добре за авторите говори самото им творчество.

Кои са любимите Ви български художници?

Има такива, които много харесвам, но нямам техни картини. От художниците, които са в моята сбирка, също ми е трудно да назова имена. Ще се опитам да обясня нещата по следния начин. В моите мисли аз разделям творците от края на 19 век и началото на 20 век на няколко групи. Това разделение няма връзка с принадлежността им към съществуващите тогава стилови течения, общо казано от академизъм до най-модерните направления в европейския авангард.

По-голямата част от известните наши художници са учили и специализирали в Европейски академии и не само това. Те са участвали активно в художествен живот на тези институти. Някои от тях дори са заемали по-късно и ръководни длъжности там. От тези творци, една част не се завръщат в България. Или посещават страната от време на време и техните творби тук са изключителна рядкост. Някои дори остават напълно забравени за нашето изкуство. Друга голяма група са учили, работили в много страни в Европа, дори в Щатите, правили са изложби в редица държави, но се връщат в България и спомагат за развитието на пластичната ни култура.

Едни от тях имат много дълъг жизнен път, поради което оставят след себе си по-голям обем творчество. Придобиването на платно от такъв автор би трябвало да е по-възможно. Други талантливи и обещаващи художници рано напускат този свят (на 28-35 години) и произведенията им са изключителна рядкост. Има автори, които винаги са били известни и почитани и такива, които са забравени отрано доста незаслужено. Още по-сложна е ситуацията след 09.09.1944-та година. Но пак навлизам в изкуствоведска тема, а аз съм лаик.

Обединяващото за изброените групи творци е чистотата на вътрешния артистичен порив. Това, което ги е вдъхновявало ден след ден, въпреки бита и несгодите да работят, да са последователни, да не се отказват. Тоест аз си харесвам „моите“ художници и ако кажа имена, ще пропусна някого, а не искам да го правя. Не знам дали имам любими художници, но имам любими картини.

Възможно ли е колекционерството да бъде в полза на обществото?

Според мен всякакъв вид събирачество е полезно най-вече за притежателя му, защото носи радост. Колекционерството също образова човека, и то по най-приятния начин. Например, покрай биографиите на художниците научих и вникнах по друг начин в историята на България, не тази от учебниците. Изкуството навсякъде по света е обусловено от културно-историческите условия в страната, в която се е развивало. България с нищо не се различава в този смисъл. Какво ще е изкуството в началото на 19 век, какво ще е в края на века, през 20 век и до ден днешен, това е изключително дълга и интересна тема. Когато четях писмата на Антон Митов за България след Освобождението си представих за първи път съвсем реално бита отпреди 130-140 години. Мисля, че нашите художници като талант, трудолюбие и усърдност са правили подвизи за времето си. А мен направиха по-задълбочен човек. Аз все пак се опитвам да влияя на другите, така че може и да има полза.

Защо желаете Вашата колекция да бъде експонирана и достъпна за хората?

Първоначално не съм имала намерения да показвам картините. Те са вкъщи, в кабинетите, в които работя, непрекъснато са пред мен и аз им се радвам. Но когато решихме със съпруга ми да купим къщата на улица „Съборна“ 19 започнах да си представям как биха изглеждали тези творби в красивата сграда. Самата покупка беше породена от желанието да реставрираме и съхраним такава къща. Може би тук е мястото да спомена, че постепенно ми стана ясно защо има много запуснати и загиващи красиви сгради. Обикновено собствениците им често това са няколко човека. Тук имахме щастието, че собственикът е само един. Документите на тези къщи са на повече от 100 години и са меко казано в неизрядност. Подготовката на такава покупка е тежка и бавна процедура с много препятствия. След това идва проектът, после одобренията, това са страшно много папки, скици, планове. А какво да кажем за кадастъра –като в праисторическо време… И след всичко това, което за нас продължи повече от една година и половина е реставрацията. Нямаше желаещи да реставрират къщата. За всеки строител е в пъти по-изгодно да строи нови сгради, халета, магазини. Не е моя работа да обяснявам, но добрата реставрация на стара къща е подвиг.

Постепенно взехме решение да направим постоянна експозиция. Изложени са автентични картини и мебели, които биха зарадвали всеки, който се интересува от такива ценности. За хората, които попадат случайно или не в къщата ще има достъпна информация за художници и картини. Тоест, ще има и един вид образователна цел.

В галерията са експонирани творби на повече от 80 класически автори и 30 съвременни.

Доста трудно се оказа показването на картини от различни периоди, стилове и техники. Засега като най-приемлив вариант приемаме спазването на хронологията или тръгваме от рождените години на авторите.

На първия етаж са изложени творби на художници, родени до края на 19 век, като има малки изключения. Например, автори като Асен Белковски, Никола Танев, Христо Берберов, Йозеф Обербауер, Ярослав Вешин, Господин Желязков, Елисавета Консулова-Вазова … Експонирани са и красиви икони, проекти за църкви и т.н.

На втория етаж са авторите, родени в началото на миналия век до 1920-та година. Това са Илия Петров, Владимир Рилски, Златю Бояджиев, Васил Иванов, Елиезер Алшех, Иван Табаков, Йордан Гешев…
В сутерена на сградата могат да се видят автори, които са наши съвременници. Някои от тях са си отишли рано, други са творили до скоро, а трети все още имат силата и духа да творят.

А вие самата продавали ли сте до сега картини?

Не. Повечето картини, които съм купувала са ми любими и свидни. С много малко бих се разделила, но не съм сигурна, защото дори и те по някакъв начин отразяват моето развитие в изкуството. Картините ми влияят чисто духовно – доставят ми наслада и мога да ги гледам с часове. Харесва ми да са добре подредени, в хубави рамки и реставрирани. Когато в един момент спрях да имам място за тях и започнах да ги слагам зад вратите, решението ми да ги покажа пред публика надделя. Мисля, че колекцията добре представя творчеството на художниците, творили у нас от края на по-миналия век насам и ще се радвам повече хора да се запознаят с него. В галерията има биографии и интересни цитати от и за творците, тъй че представата за тях да е по-пълна и обогатяваща.

Галерия „Джуркови“ предстои да отвори врати през март. За повече информация може да посетите фейсбук страницата и сайта на галерията.