За недостойния скандал в пловдивската АМТИИ с Менда Стоянова* и тормозените от ректора професори, обявили се против удостояването й с титлата „доктор хонорис кауза”
Студенти са организарали поредна подписка в подкрепа на двамата професори Албена Димова и Юлиан Куюмджиев
Огнян Стамболиев**
Сградата на Музикалната академия в Пловдив, т.н. Жълто училище, отдавна се нуждаеше от спешен ремонт на покрива. Жалбата на музикантите в Града под тепетата за дълго остана нечута.
Ректорът на ВУЗ-а – проф. Милчо Василев, успя „да изпроси” от Менда Стоянова един милион за ремонта и зданието беше спасено.
Дотук – добре. Но скоро след това се случи нещо много срамно, недостойно. Въпросната „дарителка” беше удостоена на тържествена церемония с високото академично звание „Доктор хонорис кауза” на Пловдивската музикална академия – за „заслуги и съпричастност към устойчивото развитие на Академията” (?!).
Академичната общност и широката общественост останаха изумени от този акт! Започна голяма подписка за отменяне на абсурдното решение. Протестно писмо до ректора изпратиха и голяма група действащи преподаватели и възпитаници на Академията от страната и чужбина.
Той не само не реагира, но реши да уволни заради… „уронване на престижа на институцията“ двама преподаватели и учени – професорите с безспорен принос към българската просвета, наука и култура – Юлиан Куюмджиев и Полина Куюмджиева, изразили своята лична принципна позиция против даването на тази титла на Менда Стоянова. Вече втора година те са подложени на системен тормоз от Милчо Василев, в момента са с последно предупреждение за дисциплинарно уволнение!
Преди година пък ректорът на Пловдивския университет – Запрян Козлуджов, удостои със същото звание… Христо Стоичков. Разликата в случая обаче е, че футболистът дари лични средства за ремонта на пловдивската Алма матер, докато за поправката на покрива на Музикалната академия депутатката предостави… държавни пари.
„Почетната професорка” на АМТИИ Менда Стоянова до оперната певица и педагог Красимира Стоянова
Сред личностите, удостоени от вуза с това високо академично звание, четем имената на един от големите композитори на ХХ век – Кшищов Пендерецки, музиковеда акад. Виктор Ванслов, цигуларя проф. Владимир Аврамов, композиторите Марин Големинов, Лазар Николов, Милчо Левиев, Димитър Тъпков, Трифон Силяновски, пианиста Юри Буков, оперната прима Красимира Стоянова, фолклористът проф. Николай Кауфман…
Тормозът над проф. Юлиан Куюмджиев продължава, твърдят негови колеги и ученици. Студенти са организирали Петиция в подкрепа на професор Юлиян Куюмджиев и професор Албена Димова!
„След многобройните сигнали към различни институции и медии искаме да изразим своето недоволство от намерението на ръководството на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив да накаже дисциплинарно двамата професори Албена Димова и Юлиан Куюмджиев. Смятаме, че това е грубо нарушение на човешките права и на свободата на словото. Изпитваме възмущение от авторитарния режим в АМТИИ. Нека не забравяме, че ръководството на АМТИИ не отговори вече няколко месеца на исканията на студентите от Академията, изразени в подписка до него, което показва всъщност истинския облик на това ръководство. Защо държавните инстутиции мълчат по въпросите, свързани с нашето бъдеще? Призоваваме МОН да вземе отношение публично относно всичко, случващо се в АМТИИ през последните няколко месеца. Искаме да се гордеем, че сме възпитаници на тази Академия, а не да се срамуваме от действията на нейното ръководство. Призоваваме всики бивши и настоящи студенти да се включат,“ пишат студентите.
До момента са събрани 385 подписа за каузата.
**Огнян Стамболиев е критик, журналист, преводач и писател. Член на СПБ и на Управителния му съвет. Председател на Дружеството на преводачите в Русе. Носител на награди от Съюза на преводачите в България, Министерство на културата на България, Министерство на културата на Румъния, Румънския културен институт, Съюза на румънските писатели, първи български лауреат за превод на Румънската академия и др. Това писмо е изпратено до редакцията на Под тепето в качеството му на член на ПЕН-център, България.
ДА, НЕ БЕШЕ РЕДНО И ИЦО СТОИЧКОВ ДА БЪДЕ УДОСТОЕН С ТАЗИ ТИТЛА, НО ТУК СЕ ПОДЧЕРТАВА ДРУГО, ЧЕ ТОЙ ДАДЕ, ВСЕ ПАК, ГОЛЯМА СУМА ЛИЧНИ ПАРИ, ДОКАТО НАГЛАТА МЕНДА СЕ РАЗПОРЕЖДА С НАШИТЕ И СЯКАШ ГИ ДАВА ОТ ДЖОБА СИ КАТО БОКО. ТОВА Е РАЗЛИКАТА, АВТОРЪТ Е ПРАВ
Прав си бе, Методи, че не беше редно да ПРОДАДАТ Хонорис Кауза и на Камата; ОБАЧЕ НЕ СИ ПРАВ, АМА ХИЧ НЕ СИ ПРАВ, ЧЕ ЩОМ СИ ПЛАЩА ОТ ДЖОБА – ТАКА ПО-МОЖЕ.
И с мръсни пари, и с препрани пари, и от офшорки – може, но с държавни – не може.
То си е принципно положение = какво означава академичното понятие Doctor Honoris Causa = по цял свят, ама не и в Пловдивската Румелийска „академичност“, където по-добре знаем и ги разбираме тия работи / ДАЛАВЕРИ.
„ПРАВ СИ, ШЕФЕ“
Елеганция. Заспал Муйко в сламата.
Колкото пловдивското звание „Почетен Съселянин“ така и „Хонорис Кауза“ стават НЕСЪСТОЯТЕЛНИ извън комплексарския контекст на ЕСК2019.
Въздух под налягане. Пръц-пръц, да не казвам пръдня. Гола вода. Тиквен медал ЕРМ пък продава МУТРОполитчето.
‘Свинявай, ако нЯщо, Бате!
Възмутително разграничаване се прави тук между Мендето дето си била купила Хонорис Кауза с . . . държавни пари, докато Камата си купил Хонорис Кауза със собствени, от джоба си. Брей, какъв финес, какви нюанси забелязваме; дали е доказал че не са мръсни, нито прани?
А за ПРИНОСЪТ му към науката всички се сещаме . . .
По тази логика е О’Кей за българската академична култура (БАНИ, БАНКИ, БАНИЦА) ако се появи чалма на бял кон ДЕбеЛЯН БЕЙевский от ДПС (Далавера Привилегии Салтанати), ‘фърли на тезгяха на Медицинската Академия (пърдом, Уневерситет!) два милиона: “Айде сега, на мене дава Докторат Хонорис Кауза за принос в Анестезиологията, че са ми ясни веществата ‘сичките . . .”
Даже вековни академични понятия от латински в ЕСК2019 ги намираме ПОБЪЛГАРЕНИ.