Световни реставратори обменят опит над безценните мозайки на Епископската базилика

Роберто Нарди, работил по храма на Веспасиан на Римския форум, изнася доклад в Пловдив

По-рано през деня ви информирахме за предстоящия Международен симпозиум „Консервация и реставрация на мозайки“, който ще се проведе в Дома на културата „Борис Христов“. Сега ще ви запознаем детайлно с целите, темите и участниците във форума. Събитието неслучайно ще се случи в бъдещата Европейска столица на културата- провокирано е от уникалните и изумителни с обемите си раннохристиянски мозайки в Епископската базилика. Те са и основният повод на едно място в Пловдив да се съберат членове на една от най-престижните специализирани организации – Международния комитет за консервация на мозайки (ICCM) и учени от България, Италия, Франция, Гърция, Тунис, Сирия, Испания, Великобритания и Македония. Организатори на Международния симпозиум са Община Пловдив, Международния комитет за консервация на мозайки (ICCM), Фондация „Балканско наследство“ и Сдружение „Български културни следи“.

Основната тема на форума е свързана със съвременните постижения и предизвикателства в областта на реставрацията и консервацията на мозайки. Темата е особено актуална за Пловдив в настоящия момент във връзка с интензивната работа по археологическите разкопки на обект „Епископска базилика на Филипопол IV – VI в“. Проектът за консервация, реставрация и експониране на подовите мозайки на Голямата Базилика се ръководи от доц. Елена Кантарева, която ще се представи с  презентация  на  1 март, в 12 часа. В рамките на форума ще се обсъждат широк спектър от теми, свързани със социализацията на подобни обекти и тяхното ефективно управление в контекста на културата и туризма. Водещи международни експерти и учени ще изнесат данни и анализи за добри световни практики.

По програма, в дните на своя престой участниците ще посетят Голямата епископска базилика, Малката базилика, Базата за реставрация и съхранение на мозайки на Археологически музей, Културен център „Тракарт“, Археологическия музей и ще разгледат забележителностите на  Стария град. На 28 февруари, те ще посетят и концерта на Ансамбъл „Тракия“ в Дома на културата.  

Една от най-важните фигури във форумния панел на симпозиума е реставраторката Елена Кантарева-Дечева, която работи по мозайките от Епископската Базилика с екипа си. Заедно с арх. Милена Крачанова ще изнесат лекция на тема „Епископска базилика на Филипопол (Пловдив, България)- реставрация на подовите мозайки”. „Раннохристиянската базилика датирана от ІV-VІ в. е  открита през 1983-85 г. в центъра на Пловдив.  Запазена е на място източно от Форума и според своето местоположение и размери е определена като Епископска базилика. Представлява  трикорабна едноапсидна сграда с атриум заобиколен от портици, с много богата вътрешна декорация. Всички разкрити помещения са покрити с полихромни подови мозайки, чиято обща площ е над 1800 кв. м. В централния и южния караб на базиликата са запазени in situ два мозаечни пода лежащи един върху друг. През годините са извършвани различни по обем и проблематика консервационни работи, изграждани  са  временни защитни покрития, последното от които бе разчистено след срутването му  през 1999 г. В периода след 1990 г., поради настъпилата промяна в икономическата обстановка в България и последвалото спиране на средствата за консервация и дори за поддръжка на мозайката, нейното състояние значително се влоши.  През 2015 г. беше иницииран проект за „Защитно покритие, реставрация и експониране на Епископската базилика на Филипопол” с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България” и Община Пловдив. Презентацията се фокусира върху съвместните усилия на екипа от архитекти, реставратори и археолози за проучването, реставрацията, интерпретацията, експонирането и интеграцията на археологически обект Епископска базилика в съвременната градска среда”, пишат в доклада си специалистките.

Ето и биографичните справки на другите специалисти, които ще участват в симпозиума:

Роберто Нарди завършва специалност „Археология“ в Римския Университет „Сапиенца”, а впоследствие и специалност „Консервация и реставрация на археологически материали“ към Централния институт за реставрация в Рим. През 1982 г. основава Център за археологическа консервация (Centro di Conservazione Archeologica), частна компания, изпълняваща поръчки в областта на консервацията на археологически паметници. До момента е бил ръководител на повече от 50 консервационни проекта в 14 държави, между които – арката на Септимий Север и храмът на Веспасиан на Римския форум, Италия, мозайки в манастира Св. Екатерина, Египет, стенописи в медресето Амирия, Йемен, мозайки от град Зугма, Турция и т.н. Робето Нарди е автор на над 80 публикации за консервация и реставрация на археологически паметници и е президент на Международния комитет за консервация на мозайки (ICCM). 

Гайл де Гишен (бивш почетен президент на ICCROM) е инженер-химик. Ръководи консервацията на пещерата Lascaux, във Франция. През 1969 се присъединява към ИКРОМ, където развива цялостната си кариера, активно работейки по програми за превантивна консервация в 105-те страни членки на организацията. През 1977 организира първата конференция по консервация на мозайки, в резултат на която се създава ICCM. В продължение на 6 години е секретар на организацията, а през 1999 е номиниран за почетен президент.

Жан Мари Теутонико (секретар на ICCM) е заместник-директор, отдел „Програми“, към консервационен център „Гети“. Тя е консерватор на архитектурни паметници, с бакалавърска степен по „История на изкуството“ от университета Принстън и магистратура по „Опазване на културно наследство“ към университет Колумбия, специалност „Архитектура, планиране и опазване“. От 1983 до 1992 работи към Международния център за изучаване на опазването и реставрацията на паметници на културата (ICCROM) в Рим, където става двигател за развитие на международен курс по консервация на архитектура и е отговорник за изследванията и анализите при консервация на строителни материали. След като работи като като независим консултант към ЮНЕСКО в Занзибар, през 1995 М. Теутонико се присъединява към организацията „English Heirtage“ като старши консерватор на отдел „Консервация и проучване на сгради“.  До постъпването й в „Гети“ през септември 1999 година, тя е ангажирана с развитието и мениджмънта на обширна научна програма в областта на консервацията и строителните материали. Ж. М. Теутонико е автор на „Лабораторен наръчник за консерватори на архитектура“ и публикува в професионални списания и издания на конференции. Интересите й са в областта на консервацията и устойчивата употреба на традиционни строителни материали. Привлечена е в борда на ICCM през 2002.

Евелин Шантрьо е консерватор, следвала е архитектура в Париж до 1978 и след това специализира в където ръководи Atelier de restauration de mosaïques de Saint-Romain-en-Gal, което има за цел да опазва и и да се грижи за мозайките на антична Виена, Франция. Тази обществена структура е управлявана от департаментите Рейн и Изере и е създадена във връзка с развитието на програма за археологически обект и археологически музей Saint Romain en Gal, отворен от 1996. Работилницата се намира в обширно пространство, специално оборудване за съхранение и обработка на мозайки и има постоянен екип от 5 реставратора. Дейностите включват: диагностика, вдигане и връщане на мозаечни подове, разкрити по време на археологически разкопки, и също обработка на мозайки консервирани от 19 век на сетне. Като добавка към тези мисии, провеждани както на национално, така и на надрегионално ниво, работилницата работи по публикации, участва в научни срещи, тренинги и обществени мероприятия. Евелин Шантрьо е член на AFEMA (Франкофонска асоциация за изучаване на антични мозайки) от 1984 и е избрана за борда на ICCM през 1986.

Айша Бен Абед получава докторска степен от университета Екс-ан-Прованс и прави пост-докторантура в Сорбоната, Париж. Тя е била директор на отдел „Обекти и паметници“ към тунизийския институт за паметници на културата (INP) и организира множество кръгли маси по археология в Тунис. Била е директор на музея Бардо и куратор на няколко международни изложби. Работила е с ИКОМ за основаването на AFRICOM, организирането на първата среща ИКОМ-АРАБ в Хамамет и работилницата за незаконен трафик в арабския регион. Била е отговорник за четири антични обекта, съръководител на Френско-тунизийски разкопки и ръководител на Тунизийско-Френски проект за консервация и валоризация на обект Дуга. Съвместно с експерти в областта на полевата консервация участва в изготвянето на Стратегия за консервация и опазване на археологическите обекти в Тунис. Автор и съавтор е на шест тома от корпуса на тунизийските мозайки и на няколко книги и статии за архитектурата и мозайките в Тунис. Заедно със С. Вегер от Френската школа в Рим е съръководител на няколко сесии към "Ecole Doctorale“. Инициира сътрудничеството между Institut du Patrimoine Tunisien и Консервационен институт Гети за обучение на куратори на мозайки in situ. Проектът включва пет курса по мениджмънт на археологически обекти за тунизийски директори на археологически паркове. Участва и кординирa две Euromed програми за опазване на културно наследство и организира деветата ICCM конференция в Хамамет с помощта на консервационен институт Гети. Понастоящем е кординатор на програмата Мозайкон.

Комайт Абдалах завършва археология в университета в Дамаск през 2000, където прави и магистратура през 2001. През 2005 завършва втора магистърска степен по Археология в университет Сорбоната, където през 2009 защитава докторантура. Обект на неговите изследвания са мозайките от Сирия. През 2010 се връща в Сирия и работи като археолог към Генералния директорат на паметниците и старините в Дамаск. През 2012 организира курсове в университета в Дамаск. През 2013 е назначен за директор на Научните и консервационни лаборатории към Генералния директорат на старините, Дамаск. Контролирал е множество консервационни проекти за мозайки в Сирия, като цитаделата на Дамаск, Голямата джамия на Дамаск и др. От 2013 организира множество обучителни курсове по консервация на мозайки за студенти по археология в Сирия. Член е на AIEMA (Association International pour l'Etude des Mosaïques Antiques) от 2009.  Публикувал е няколко статии за мозайките в Сирия, в момента подготвя публикация за колекцията на антични мозайки, консервирани в музея Marret An-Noumn в северна Сирия.

Стефания Хлувераки получава своята бакалавърска степен в областта на археологическата консервация от Техническия университет в Атина, а своята докторска степен от Института по Археология от University College, Лондон. От 2006 до днес тя е преподавател по консервация на мозайки към Департамента на старините и произведенията на изкуството към Техническия университет в Атина. От 1997 до 2014 е главен консерватор към консервационна лаборатория W.D.E Coulson Conservation към Института по егейска праистория, Източен Крит, и ръководи няколко консервационни проекта с фокус теренна консервация  и консервация на движими археологически обекти. От 1993 организира и ръководи обучения по консервация на мозайки и архитектура към Европейския център за византийски и пост-византийски паметници и към Елинското дружество за близкоизточни науки в Йордания, Сирия и Оман. В момента работи по двугодишната програма INSTAP-KAPLAN за разработване на консервационни програми за архитектурни паметници в Гърция, който включва семинари, теренна практика и обучения. Нейните професионални и научни интереси са в областта на документацията, превантивната консервация на архитектурни останки, особено на архитектурни, мозайки in situ, олекотени системи за монтиране на извадени мозайки и възстановяване на мозайки след предходни консервационни намеси. Стефания Хлувераки е член на борда на директорите на ICCM от 2008 и вицепрезидент от 2014 година. Тя е сред основателите на Елинското дружество за близкоизточни науки (HSNES). 

Джон Стюард (касиер на ICCM) е старши консерватор в областта на строителната консервация и е лен на изследователския екип на „Историческа Англия“, Лондон. Учи история на изкуството в университета Британска Колумбия, Ванкувър, и консервация в университета Колумбия, Ню Йорк, специализира в ICCROM в Рим и института по археология, University College London. След обучение по консервация на мозайки към Atelier de Restauration de Mosaïques във Франция започва да се занимава с практическа консервация на мозайки и работи като консултант на археологически обекти  в Източното Средиземноморие и в Обединеното кралство, включително като старши консерватор към Британския музей и като консултант към Националния Тръст в Лондон. Той е член на ICCM от 1996 и е включен в борда от 1999. Д. Стюард е лектор в курсовете на ICCROM и консервационен център ”Гети“, в областта на мозайките и археологическите обекти в Средиземноморието (вкл. Мозайкон).

Монсерат Пуже-Дорка оглавява отдела за Консервация на културно наследство към Археологическата служба, културен институт към съвета на община Барселона. Завършва изкуства и арх. консервация в Университета Барселона. От 1986 до 1992 е професор във висшите учебни заведения по консервация – Тарагона и Барселона, където ръководи екипи от консерватори, с фокус на дейността: движима и недвижима собственост, включително мозайки. Тя е сред членовете-основатели на групата консерватори Grapac–cetec от 1994, формирана между Автономния университет на Барселона и университета Ramon Llull, Барселона. Тя е преподавател в различни курсове и практически работилници, също така е и сътрудник на местни и национални институции, като консултант в областта на консервацията на културно наследство.

Силвана Блажевска, получава магистърска и докторска степен в областта на класическата археология от университета „Св. Кирил и Методи“ в Скопие. Ръководела е и е участвала в редица проучвания на археологически обекти. Презентирала е резултатите от изследванията си на много научни конференции и срещи. Директор е на „Национална институция за управление на археологически обект Стоби“ от нейното основаване през 2009 година до днес, като е отговорна за провеждането на разкопки, супервизира консервационни дейности и развива програми за опазване и презентиране на многообразното културно наследство на римския град.

Николай Чолаков е реставратор на монументални и кавалетни паметници на културата. Участва в реставрацията на редица обекти в областта на монументалната стенна живопис и архитектурни повърхности, мозайката и иконописта. По-значими сред тях са Рилски манастир, църквата „Св. Йоан Алитургетос“ в гр. Несебър, църквата  „Св.Троица“ в гр. Банско, „Ранновизантийски терми“ в гр. Обзор, както и римската подова мозайка „Дионисиево шествие“ от Августа Траяна, експонирана в музея на Стара Загора. Настоящите му реставрационни проекти са свързани със стенописите от църквите „Св.Николай“ в гр. София и „Св.Георги“ в гр. Сандански.

Иван Ванев е реставратор, доцент в Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките. Научните му интереси са насочени към историята и проблемите на опазването на културното наследство в България. Своите наблюдения, анализи и заключения той представя в множество публикации и в доклади на редица научни форуми. Научноизследователската му дейност, наред с работата му по индивидуални и колективни проекти в Института за изследване на изкуствата, включва и участие в реставрационни проекти по значими паметници, сред които са Рилския манастир, Александровската гробница, Мадарския конник, Преображенския манастир. Работи по консервацията на подовите мозайки от църквата „Св. София“ в София и на мозайката от римска вила от Августа Траяна, днес експонирана в музея на Стара Загора като  „Дионисиево шествие“.

Станислав Станев е изкуствовед, главен асистент в Институт за изследване на изкуствата при БАН, и се занимава с проблемите на късноантичното и ранносредновековното изкуство и архитектура. Фокус на изследователските му интереси са въпросите на ранната църковна архитектура и литургичното планиране. Автор е на множество публикации в специализирани издания, участник е в международни и национални конгреси, конференции и форуми. Участва и в изготвянето и изпълнението на проекти за реставрация, основни от които са проектите за средновековните църкви в Несебър (Св. Йоан Алитургетос) и Сапарева баня (Св. Никола) и за римската подова мозайка „Дионисиево шествие” в Стара Загора. Станев е председател на Сдружение „Рест Арт“ (София) от основаването му през 2005.