Русана Куманова
Оригиналното меню на ‘Молле’Интересен е стремежът, който кара хората да се доказват в собствената си значимост. Това е вероятно и причината да се възхищаваме от всяко нещо, направено за пръв път, да го изтъкваме и да го помним.С тежката железница на времето обаче се сменят различни поколения, а заедно с тях се мени и паметта за първите и за значимите неща. Именно такъв е той.
Тук, на този адрес, заедно за живяли Молле и БезеншекНа 1 януари 1912г. с бляскаво новогодишно тържество на ул.Княз Александър”39, отваря вратите си хотел „Молле”. В книгата за спомени тук са се разписали първото самостоятелно парно отопление в града, първият генератор за електричество, първият пловдивски асансьор. Във вътрешен двор пък била изградена площадка за кънки на колела през лятото на1920г. А Кирил Петров открива кинематограф, който скоро се превръща в кинопарк.
Запазена чиния от МоллеМястото на всички елитни събития в Пловдив било едно – „Голям хотел Молле”. Постройката е изградена от италианския архитект Марио Пернигони, проектирал още ректората на Пловдивски университет, днешната семинария и централна гара. Димитър Н. Молле,албанец от Корча, културен и обигран в занаята си човек, я наема и скоро превръща хотела и ресторанта към него в най-известните в града и околността.
В най – престижното място под тепетата повече от 40 години се давали банкети и официални приеми за всички министри, депутати и най- видни гости от града и чужбина. В столицата на Източна Румелия – Пловдив и в социалното сърце на града – „Молле”, бил приветстван за юбилея си Иван Вазов през 1920год.
Цените били доста високи, а социалното положение на хората тогава доста полюсно. По – скромните се притеснявали да седнат в ресторанта до богатите.
Те не знаели да държат нож и вилица и „как се поглежда чужда жена през китка карамфили”. Хотелът имал повече от 90 стаи, обширен салон, в който се помещавало едно от първите кафета в града ни, напитките били изрядни, а бирата- прясна, храната – първокачествена, сервитьорите носили папионки и плавно се хвърчали около масите. Мебелировката била по последна мода.
Така нисичкият Димитър Молле е успял да докаже собствената си значимост чрез хотела, който бил единствен в този южен български град по своята монументалност и модерна архитектура. Освен името си, той оставил след себе си спомена за първенството на хотел „Молле”.
Днес,само старите чугунени колони с орнаментика се крият зад някоя сянка в сградата, ослушвайки се за за познатата бална музика, на която класата и елегантността танцуват.
