Депутатите приеха на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс, с които се въвеждат специални правила за защита срещу т.нар. SLAPP дела – съдебни производства, използвани за оказване на натиск и сплашване на журналисти, общественици и граждански организации.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет и има за цел да въведе в българското законодателство европейските изисквания за защита от стратегически съдебни производства, свързани с публично участие.
Възможност за ранно прекратяване
Предвижда се в Гражданския процесуален кодекс да бъде създадена специална глава за делата, свързани с публичното участие на ответника.
Сред основните предложения е възможността съдът още на ранен етап да отхвърля очевидно неоснователни искове. Предвидени са допълнителни гаранции в ситуации, при които има значителна неравнопоставеност между страните, прекомерно висок размер на иска или множество координирани производства.
Като основания за специална защита са посочени още сплашване, тормоз и злоупотреба със съдебния процес.
Мерки срещу финансовия натиск
Законопроектът предвижда и ограничения при обезпечаването на искове. То няма да се допуска без убедителни писмени доказателства.
От своя страна ответникът ще може да поиска обезпечение за разумно очакваните съдебни разноски.
Предвижда се също влезлите в сила решения по такива производства да бъдат публикувани на интернет страницата на съответния съд. Информацията за ищеца ще се съхранява в единния портал за електронно правосъдие в продължение на 10 години.
Ответниците ще могат да ползват и безплатна адвокатска помощ.
Подкрепа от управляващи и опозиция
Законопроектът получи широка подкрепа в пленарната зала, включително от ГЕРБ и „Демократична България“. От „Възраждане“ се въздържаха.
Петър Петров изрази резерви към част от текстовете. Според него те надхвърлят предметния обхват на европейската директива и могат да създадат неравнопоставеност между страните в гражданския процес.
От ГЕРБ Стефан Арсов заяви, че подкрепата цели съдебният процес да остане средство за защита на права, а не да се превръща в инструмент за сплашване.
Любен Иванов от „Демократична България“ посочи необходимостта да се намери баланс между свободата на гражданите да говорят, разследват и критикуват властта и правото на всеки човек или организация да търси защита по съдебен ред.
Правосъдният министър: Търсим баланс
Министърът на правосъдието Николай Найденов защити предложените промени. По думите му законопроектът съзнателно излиза извън минималните изисквания на европейската директива, за да намери баланс между правата на страните в гражданския процес и защитата на свободата на словото.
Промените предстои да бъдат разгледани и на второ четене, преди да влязат в сила.
