Автор: Мария Петрова
Докато Европа е в прегръдката на поредната интензивна гореща вълна, на преден план отново излиза въпросът за глобалното затопляне и намаляването на изкопаемите горива, които го причиняват. Според Европейския съюз ключово в борбата с климатичните промени е използването на все повече електричество, модернизирането на електропреносните мрежи и увеличаване на възможностите за съхраняване на енергия. Как процесът по електрификация може да направи европейската енергийна система по-сигурна, индустрията – по-конкурентна, а сметките за енергия – по-ниски?
През юли се очаква Европейската комисия да представи План за действие за електрификация, който да ускори процеса по използване на електрическа енергия не само в транспорта, но и при промишлеността и сградите.
Защо електрификацията става все по-важна, обяснява Никола Миладинов, съветник „Преса и медии“ в представителството на Европейската комисия в България.
„Когато говорим за енергия, всъщност говорим за почти всичко в съвременния живот. Енергията отоплява домовете ни, движи транспорта, захранва производството, компютрите, интернет, центровете за данни и все по-често, знаете, системите с изкуствен интелект. Потреблението на енергия расте, затова, разбира се, тя трябва да бъде достъпна, сигурна и предвидима.
Парадоксът е, че през 21-ви век по-голямата част от енергията ни в Европа все още идва от технологии от 19-и и 20-и век: нефт, газ и въглища. И днес електричеството представлява едва около 1/4 от енергията, която използваме в Европейския съюз. Останалото е основно изкопаеми горива, които внасяме предимно от държави извън Европа. Това означава, че когато караме автомобил на бензин или дизел, отопляваме се с газ или използваме промишлени инсталации на изкопаеми горива, ние сме зависими от суровини, които Европа купува скъпо отвън всеки месец, всяка година.
През последните пет години две войни, в Украйна и в Иран, предизвикаха сериозни енергийни сътресения за Европа. Само през първите месеци на конфликта в Близкия изток сметката за енергиен внос нарасна с 24 милиарда евро, тоест около 500 милиона евро допълнително на ден за същото количество гориво. Отказът от изкопаемите горива вече не е въпрос на избор, той е необходимост и то жизнена необходимост за икономиката, за сигурността, за климата“, посочва Никола Миладинов и допълва, че Европа вече е в позиция да трябва да наваксва спрямо нейни конкуренти на световната сцена.
„Дори Китай и Япония са по-напред от Европа по отношение на електрификацията. При тях около 30% от потреблението е чрез електрически технологии, докато в Европа този дял е 23 на сто. Ако ускорим и ние този преход, резултатът ще бъде прост: по-ниски разходи, по-висока сигурност. Накратко, трябва да произвеждаме повече собствено електричество.
Голямото предимство на електричеството е, че то може да се произвежда от много източници: слънце, вятър, вода, ядрена енергия. Не е необходимо постоянно да внасяме гориво отвън и нашият анализ показва, че до 2040 година този енергиен микс има потенциала да осигури 90% от потреблението на електроенергия в Европа“, казва Никола Миладинов от представителството на Европейската комисия в България.
За гражданите на Европейския съюз първо и най-лесно ще се усетят по-ниските разходи за енергия.
„През последните 10 години почти всяка голяма енергийна технология получи електрическа алтернатива. Автомобилите могат да бъдат електрически, газовите котли могат да бъдат заменени с термопомпи. В индустрията вече все повече процеси използват електрически пещи, електрически котли и системи за оползотворяване на отпадна топлина.
За домакинствата най-важното е, че електрическите технологии са значително по-евтини. За обикновения потребител е важна ниската цена. Да вземем отоплението. Една термопомпа използва 1 кВтч електроенергия, за да произведе 3, 4 или дори 5 кВтч топлина. Газовият котел не може да постигне подобна ефективност. В комбинация с интелигентни електромери, това може да донесе спестявания от 10-15% в месечната сметка за енергия и това без дори да броим допълнителните ползи от санирането и изолацията.
Същото важи и за транспорта. При двигателите с вътрешно горене голяма част от енергията се губи като топлина. При електромобилите много по-голям дял от енергията се използва директно за задвижване на колелата. Например във Финландия, ако сравним местните цени, изминаването на 100 км с електромобил струва около 2,60 евро за електроенергията, която се зарежда. С бензинов автомобил същите 100 км струват 9,20 евро. Затова електрификацията не е само екологична политика, тя означава по-малко разхищение на енергия и по-ниски разходи за обикновения потребител, за домакинствата“, разказва Никола Миладинов.
В същото време Балин Балинов, координатор на кампания „Енергийни решения“ в „Грийнпийс“ – България, уточнява, че електрическите транспортни средства предлагат възможности и за укрепване на енергийната система в пикови периоди.
„Много по-умно може да се подходи по време на електрификацията на транспорта и автомобилите да се използват не просто като средства за придвижване, но и като средства за съхранение на енергия, защото сами по себе си те представляват точно това и най-скъпият им компонент е батерията, която е и с доста сериозен капацитет, внушителен. Вече има няколко световни производители, които предлагат двупосочен поток на енергията, както автомобилът да бъде зареждан, така и той да отдава енергия – както към отделни електроуреди, така и към мрежата на домакинството. В единия случай терминът е vehicle-to-grid.
Дори има и възможност един електромобил да зарежда друг, ако на другия батерията му вече е паднала, така че съществува това като технология, но електропреносната мрежа не е готова за това да е възможно присъединяването на електромобилите не само като консуматори, но и като средства за съхранение на енергия, че дори и отдаване на енергия в пикови моменти. Тоест не да разчитаме само на големите централи, но да разчитаме и на все по-увеличаващия се автопарк от електромобили, който може да бъде спасителен именно в такива моменти на много високо потребление.
Това бих го свързал дори и с горещите вълни, когато също потреблението на електроенергия скача. Електромобилите могат, докато са паркирани, много умно да разпределят енергията“, разяснява Балин Балинов от екологичната организация „Грийнпийс“.
Дали обаче електрификацията е решение за тежката индустрия и производства като тези на цимент и стомана? Борислав Колев, ядрен физик с дългогодишен стаж на различни позиции в енергийния сектор, е категоричен, че отговорът е да.
„Електричеството като енергоносител, може ли то да бъде използвано за всичките индустриални цели, за които досега сме използвали фосилни горива? Отговорът е да, може. В някои технологии общо е прието едно число 200 градуса. Под 200 градуса надолу термопомпите са чудесен инструмент, за да заменим каквото и да е фосилно гориво и те работят с ефективност, говорим над едно, над единица, тоест над 100%. Така че термопомпите в този случай са много по-добра алтернатива, отколкото фосилното гориво. Това едва ли някой експерт може да го отрече, или той няма да е експерт.
Проблемът идва по-скоро за високотемпературните цели, а и там, където ние използваме самото гориво като част от от производство. Например при цимента, клинкероването на цимента, там се използват едни тухлени пещи, в които се отделя много, радиацията от пламъка и самият пламък са необходими. Но имайте предвид, че електричеството в съвременните пещи за топене, те всъщност повечето са електрически. Тоест при стоманопроизводството до голяма степен вече използваме почти само електричество. Тук имаме плазма, имаме електрическа дъга с температури 4, 5, 6 000, 10 000 градуса. Това са температури, каквито са на повърхността на Слънцето, които не могат да бъдат постигнати нито с въглища, нито с газ, нито с каквото и да е фосилно гориво. Това са температури, които могат да се постигнат само с електричество.
Така че чисто технологично ние нямаме пречки за това. Въпросът е доколко технологията е готова, доколко е масово достъпна. Всичко това ще стане, но то е въпрос на време. Със сигурност електричеството може напълно да замени газа и петрола. Не може да го замени единствено в процесите, в които газ и петрол не се горят, а биват използвани химически, за да се произведат някакви други продукти. Това не ни притеснява, защото там няма горене и изхвърляне на вещества в атмосферата“, казва Борислав Колев, като според него използването на електрическа енергия само ще се увеличава.
Според енергийния експерт процесът по електрификация може да помогне също на „Топлофикация София“ и нейните потребители.
„Повече от 1/3 от природния газ се консумира от топлофикациите. Единствената причина това да е така е, защото държавата изплаща премия на топлофикациите, те да функционират. Ако държавата не ги държеше живи, така да се каже, топлофикациите нямаше да могат да съществуват в този им вид. Те нямаше да могат да работят на конкурентен принцип с природен газ. Това голямо потребление на природен газ, което имаме, е донякъде благодарение на това, че държавата го субсидира под една или друга форма, индиректно.
„Топлофикация София“ по същия начин, ако нямаше премия от държавата заради това, че тя работи на природен газ, тя нямаше да може да си позволи да продължава да работи. Дълговете ѝ отдавна щяха да са надминали капитала, нещо, което така или иначе е напът да се случи и тя щеше да е фалирала много по-отдавна. Но същото щеше да е валидно не само за нея, за всички останали.
Благодарение на термопомпите, топлофикациите могат сравнително бързо да заменят фосилното си гориво с електричество и по този начин някак си да могат да закрепят сметката и да не са толкова зависими от цената на въглеродните квоти и на природния газ“, подчертава Борислав Колев, докато Балин Балинов припомня, че българското законодателство все още се нуждае от промени, за да могат гражданите да допринасят с електрическа енергия към мрежата, както това е възможно на други места в Европа.
„Да, формално гражданите в България могат да произвеждат собствена енергия на покрива на балкона си или като станат част от енергийна общност, но не могат да отдават в мрежата или да я продават, или да я подаряват, ако изберат това. А също така, ако станат членове на енергийна общност, защото вече имаме няколко такива в България, не могат да ползват енергията от общността, в която са членове, а такава е добрата практика от повече от 10 000 енергийни общности, които съществуват в Европа“, казва Балин Балинов.
Енергийният експерт Борислав Колев препоръчва:
„За потребителите, за да могат най-добре да видят какво е бъдещето и кое е добро и кое не, това, което трябва да направят, е да погледнат при съседа си, защото вече има изключително много хора, които сами са си инсталирали фотоволтаични панели, инвертори, батерии и така нататък в домовете си. Тази независимост, която могат едни такива системи да ви дадат, със сигурност ще ви направи и по-богати и по-щастливи“, подчертава Борислав Колев.
От „Хоризонт“ изпратихме въпроси по темата за електрификацията в България до Министерството на енергетиката, но към момента нямаме отговор от ведомството.
Съдържанието е предоставено отевропейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
