Доверието в новините унас е спаднало до 21 процента, което поставя страната ни сред тези с най-ниско доверие към медиите в света. Това показва докладът Digital News Report 2026 на Института за изследване на журналистиката „Ройтерс“ към Оксфордския университет, предава БТА.
„Българският медиен пейзаж се характеризира с дълбоко вкоренени проблеми като политическа намеса и много ниско обществено доверие на фона на дълбока политическа нестабилност. Оставката на правителството през 2025 г. проправи пътя за поредни предсрочни избори през 2026 г., определяни от появата на „Прогресивна България“ – лявоцентристка коалиция, водена от бившия президент Румен Радев“, се посочва в доклада.
Според изследването доверието в новините в България е намаляло с пет процентни пункта спрямо предходната година и остава значително под средното равнище за включените в проучването държави, което е 37 на сто.
Изследването поставя България сред страните с най-ниско доверие към медиите в света и сред тези с най-високо ниво на незаинтересованост към новините. Според данните 60 на сто от българите заявяват, че понякога или често избягват новините. По този показател България се нарежда до Хърватия и Турция.
В доклада се отбелязва също нарастваща роля на инструментите с изкуствен интелект (ИИ) при потреблението на новини. Девет процента от българите използват чатботове с ИИ за новинарска информация поне веднъж седмично, което представлява увеличение от четири процентни пункта за една година. България е посочена сред страните с най-бърз растеж на този тип потребление, сочат данните.
Според авторите на изследването социалните мрежи и създателите на съдържание играят все по-значима роля в информационната среда. България е сред държавите, в които значителна част от аудиторията се информира чрез инфлуенсъри и независими автори на онлайн съдържание. Сред имената, посочени като особено популярни сред младите хора, са Флора Стратиева, Андреа Банда Банда и Мими Шишкова, които участвали активно в мобилизирането на обществена подкрепа за протестите в края на 2025 г. Хаштаговете „Ядосахте грешното поколение“ и „Дайте ни причина да останем“ се превърнаха в символи на протестното движение в социалните мрежи, отбелязват в доклада от Института за изследване на журналистиката „Ройтерс“ към Оксфордския университет.
Според анализа България заема 71-во място сред 180 държави в Индекса за свобода на медиите на „Репортери без граници“ за 2026 г. с оценка 60,28 точки.
Докладът отбелязва, че на 1 януари тази година България е станала 21-вият член на еврозоната. Данните сочат още, че страната ни е паднала с три места в Индекса за възприятие на корупцията и заема 84-то място от 182 държави, оставайки сред най-слабо представящите се страни в Европейския съюз по възприятие за корупция.
В политически план изследването отделя специално внимание на президента Румен Радев, посочвайки, че е напуснал президентската институция, за да влезе в партийната политика, оглавявайки коалицията „Прогресивна България“, спечелила парламентарно мнозинство през април 2026 г. Авторите на доклада го определят като „евроскептик, подкрепящ по-тесни отношения с Русия и противопоставящ се на военната подкрепа за Украйна, победата на Радев може да промени външната политика на България“.
СВОБОДАТА НА МЕДИИТЕ
Докладът обръща внимание и на състоянието на свободата на медиите в България. Посочва се, че страната е отбелязала „малък напредък“ по прилагането на Европейския акт за свобода на медиите (EMFA), а журналистите продължават да са подложени на политически натиск и т.нар. съдебни „дела шамари“. Като пример е даден случаят с разследващия журналист Борис Митов и сайта „Медиапул“, които според доклада са били осъдени и глобени с над 20 000 евро по дело за клевета, свързано с публикации от 2018 г.
Докладът обръща внимание и на обществената реакция след отстраняването на журналистите Мария Цънцарова и Златимир Йочев от ефира на Би Ти Ви през декември 2025 г., което предизвика протести в подкрепа на двамата журналисти, а Цънцарова определи освобождаването си като акт на политическа цензура.
Изследването отчита висока концентрация на медийния пазар. Според доклада телевизионните новини на „Нова телевизия“ и Би Ти Ви продължават да доминират аудиторията и рекламния пазар. Сред печатните издания водеща позиция запазва вестник „24 часа“, а онлайн медиите „Дневник“ и „Капитал“ отбелязват растеж след въвеждането на платени абонаментни модели.
Най-високо доверие сред българската аудитория получават Българското национално радио с 56 процента и Българската национална телевизия с 55 на сто, показват данните на института. Следват новините на „Нова телевизия“ с 51 на сто, „Дарик“ радио – 50 процента, Euronews Bulgaria – 47 процента и Би Ти Ви Новините – 46 процента.
Петнадесетото издание на Доклада за дигиталните новини на Института „Ройтерс“ излиза в условията на нарастваща политическа и икономическа несигурност и очертава три основни тенденции в глобалната новинарска среда. Социалните мрежи и видеоплатформите вече са най-използваният източник на новини в света, изпреварвайки телевизията и сайтовете на традиционните медии. Все по-голямо значение придобиват видеосъдържанието, инфлуенсърите и създателите на съдържание, които променят начина, по който аудиторията достига до информация. Докладът отбелязва и първите по-сериозни признаци за навлизане на изкуствения интелект в потреблението на новини.
Изследването показва също спад на доверието в медиите. В 29 от 48-те проучени държави доверието в новините е намаляло, а средните стойности са най-ниските от началото на измерването на този показател. Според авторите това е знак за нарастваща институционална уязвимост под влиянието на политически, социални и технологични промени. Докладът се базира на данни от близо 100 000 респонденти и е сред най-мащабните международни изследвания на медийните навици и доверието в новините, посочват от екипа на Института за изследване на журналистиката „Ройтерс“.
