Международният фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ продължава с изключително разнообразна програма през октомври. Фестивалът – част от Културния календар на Община Пловдив и носител на наградите „Музикален проект на годината“ на Българското Национално радио, награда „Пловдив“ за музика, Златен медал на Министерство на културата – и тази есен обогатява културния живот на Пловдив с музикални събития от световна величина, отличаващи се с безкомпромисно високо качество и жанрово многообразие.
На 4 октомври любителите на оперетното изкуство ще се насладят на „Нощ в оперетата“ с участието на двама изявени солисти и безспорни майстори в жанра – Валентина Корчакова – сопран и Марио Николов – тенор, когото познаваме и от телевизионния екран като водещ на предаването „Вечната музика“ по БНТ. Техен сценичен партньор е друг изявен изпълнител, пианистът Георгиос Филаделфефс.
На 8 октомври в „Дни на музиката в Балабановата къща“ гостува изтъкнатият квартет SOLEM от Лозана, Швейцария в състав Деница Казакова – цигулка, Оливие Пиге – цигулка, Селин Порта – виола и Паскал Десарзан – виолончело, а към тях се присъединява и българската пианистка Надежда Димитрова.
9 октомври украсява фестивалната програма с едно много оригинално събитие: „Музикалното пътешествие на Курт Вайл от Берлин до Бродуей“ с участието на възхитителното австрийско мецосопрано Керстин Турнхайм и ярката пианистка Катя Борисова, която от години е част от прочутия Моцартеум, Залцбург.
Международният фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ е част от Културния календар на Община Пловдив и се осъществява с подкрепата на Община Пловдив, Министерство на културата, фондация „Музикартисимо”. Билети онлайн в мрежата на Ивентим.бг и на място преди концертите.
Пълната програма на фестивала вижте ТУК.
Валентина Корчакова (сопран) е родена в София. През 1996 г. завършва 9 Френска езикова гимазния „Алфонс дьо Ламартин“. Операта е нейната голяма мечта. През 2002г. завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и взима участия в майсторските класове по оперно пеене на Гена Димитрова и Райна Кабаиванска. Кариерата на Валентина Корчакова започва със спечелването на Третия национален оперетен конкурс „Мими Балканска”, а дебютът й в националната оперета е с ролята на Сафи от може би най-трудната в музикално отношение творба на Щраус – „Цигански барон”. От 2003 г. е солистка на ДМТ “Стефан Македонски”. Певицата се изявява като солистка на Софийска филхармония в национални и международни проекти, концертира активно и с други симфонични оркестри, прави камерни рецитали и записи за БНР.
Награди
2002 г.- получава първа награда на Националния конкурс за оперета и мюзикъл”Мими Балканска”
2003 г.- специална награда от Националния оперен конкурс “Катя Попова”
2008 г. – отличие за най-добро изпълнение на произведение от Жак Офенбах на Международния оперетен конкурс Operetta Land в Москва.
2009 г.- носител на „Кристална лира” в категорията „Млад изпълнител“.
Марио Николов
Оперен певец, режисьор, продуцент, сценарист и телевизионен водещ
Тенорът и режисьор Марио Николов е едно от най-популярните лица на класическото музикално-сценично изкуство у нас. С бляскавите си изяви той очарова публиката на три континента като гастролира многократно в Европа, Япония и Америка. Творческата си кариера на сцената на Националния музикален театър „Стефан Македонски” в София започва през 1989 г., където изпълнява всички централни тенорови партии. Коронни в певческата му кариера са ролите на Граф Тасило в „Графиня Марица”, Айзенщайн в „Прилепът”, Княз Едвин в „Царицата на чардаша”, Баринкай в „Цигански барон”, Парис от „Хубавата Елена”, Принц Раджами в „Баядерка”, Данило от „Веселата вдовица”, Граф Цедлау „Виенска кръв“, Херцог Урбино от „Една нощ във Венеция“ и много други.
Марио Николов е учил оперно пеене във Висшето музикално училище във Виена и ДМА „П. Владигеров” в София. Завършил е режисура с магистърска степен в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” с профил музикално-сценични спектакли. В настоящата учебна година завършва още една магистърска степен – „Продуцентство и креативни индустрии“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в областта на изпълнителските изкуства и културния мениджмънт.
„Прилепът”, „Българи от старо време”, „Царицата на чардаша”, „Графиня Марица” , „Цигански барон”, „Една нощ във Венеция“, „Хубавата Елена“, „Виенска кръв“, „Бал в Савоя”, „Службогонци”, концерт-спектаклите „От Виена до Бродуей”, „Медитеранео”, „Под небето на Париж“ са само част от хитовите постановките на режисьора Марио Николов, които поставя многократно в музикалните театри в София, Велико Търново, Пазарджик, оперните театри в Русе, Бургас, Варна, Констанца /Румъния/ и др.
Марио Николов гостува на всички музикални фестивали у нас, както и на редица международни в Румъния, Русия, Украйна, Германия, Белгия и др.
Носител е на престижното отличие „Златна лира” за цялостен принос в областта на музикално-сценичните изкуства, както и на наградите „Кристална лира” 2010 и „Кристална лира“ 2014-та за върхови постижения в областта на музикално-сценичното изкуство. През 2013-та е удостоен с приза „Музикант на годината” за активна творческа дейност. В края на 2015-та е отличен с Наградата „Постановка на годината“ на националните театри за опера и балет и Министерството на културата в Румъния за режисурата си на оперетата „Една нощ във Венеция“ в Театър за опера и балет – Констанца, Румъния. През 2023 г., на тържествена церемония по връчване на наградите на Министерство на културата „Златен век“, по повод 24 май, е отличен с награда за цялостен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност. През същата година получава и почетния знак на Община Пазарджик, за съществен принос в издигане на духовното развитие на общината.
За периода 2013-2015 г. Марио Николов е директор на Държавния музикален и балетен център София /Национален музикален театър „Ст. Македонски” и Балет „Арабеск”/.
От 2018 г. е автор, сценарист и водещ на седмичното телевизионно предаване за класическа музика и джаз по БНТ1 – „Вечната музика“.
Георгиос Филаделфефс е роден през 1979 г. в Атина. Започва обучението си по пиано на 11 годишна възраст. Три години по-късно е приет със стипендия в Националната консерватория „Манолис Каломирис” – Атина в класа на Рена Бека и успоредно с това започва уроци по пеене при Мария Коромандзу. След дипломирането си продължава да работи с голямата гръцка пианистка Мария Херойоргу-Сигара – ученичка на Ив Нат, Маргарита Лонг и Алфредо Казела. През 1996г. печели първия си пианистичен конкурс в Гърция, а две години по-късно идва в България да учи пиано в НМА „П.Владигеров” в класа на проф. Жени Захариева. Тук продължава да учи оперно пеене със Стоян Кисьов. През 2004г. завършва Магистратура по пиано, а през 2011г. Магистратура по оперно пеене.
Лауреат е на международни конкурси по пиано, като – „Гранд При Мария Калас”-Атина – II-ра награда, „Seiler”-София – I-ва награда, „Морис Салтиел” – Гърция – I-ва награда, „Музиката и земята“ – II награда – София, „Ямаха“ за две пиана – I награда – София и др. Получава медал от кмета на Атина за творческа дейност.
През 2005 г. дебютира като тенор с партията на Каварадоси в операта „Тоска” в Опера Стара Загора. Оттогава дебютира в главните тенорови партии на оперите – „Дон Паскуале”, „Азис и Галатея”, „Прилепът”, „Селска чест”,”Палячи”, „Борис Годунов”, „Ромео и Жулиета”, „Капулети и Монтеки”, „Травиата”, „Бохеми”, „Съдба за двама”-световна премиера. Има в репертоара си общо 40 роли от Глук до Шостакович.
Гостувал е на фестивалите: „Софийски музикални седмици”, „Димитър Ненов”, „Катя Попова”, „Варненско лято”, „Борис Христов”, „Манолис Каломирис”, „Опероса” и др.
Бил е солист на Филхармониите: София, Пловдив, Варна, Плевен, Бургас, Русе, Разград, Видин, Шумен, Сливен; Музикален театър – София, „Симфониета” – София, „Симфониета“ – Враца, Камерен оркестър на Добрич и Ямбол, Tutti Solli, Яш-Румъния, Кипърска филхармония, Атинска Филхармония, Държавна Украинска филхармония, „INSO” – Лвов, Филхармониите на Волгоград и Днепропетровск. Имал е концерти в зали като: Мегарон и Палас – Атина, Аристотелион – Солун; Palau de la Musica – Барселона; Auditorio Nacional и Teatro de la Zarzuela – Мадрид; “Ф. Лист”-Будапеща, зала „България”, Откритите театри на Никозия и Ниш. Гастролирал е в Гърция, Кипър, Испания, Португалия, Сърбия, Германия, Украйна, Белгия, Холандия, Швейцария, Унгария и Албания. През сезона 2018-2019, Георгиос Филаделфевс участва в мюзикъка „Фантомът на Операта“ в Музикален Театър – София в ролята на Пианджи. През сезона 2019-2020, заедно с режисьора Пламен Бейков създадоха нова постановка на моноспектакъла „Човешкия глас“ от Пуленк-Кокто в театър „Сфумато“ – гр. София. Има издаден компактдиск спонсориран от сдружение „Аристотел“ за 95-тата годишнина на големия гръцки композитор Микис Теодоракис с произведения за пиано и глас.
Керстин Турнхайм (Австрия) изпълнява обширен мецосопранов и сопранов репертоар. Изявява се в музикалния театър, на концертния подиум, в различни жанрове, както като солистка, така и в камерни музикални ансамбли. Тя преподава пеене в университета Моцартеум Залцбург от 2018 г.
Нейното артистично образование включва вокално обучение в Университета Моцартеум Залцбург и при Хелена Лазарска във Виена, множество майсторски класове, както и обучение по флейта в Университета Моцартеум Залцбург. В допълнение, тя е получила отлично обучение по вокална и музикална педагогика и по Estill Voice Training.
Керстин Турнхайм има активна кариера в музикалния театър в Германия и Австрия, в Musiktheater Linz, Opera Graz, Theater an der Rott Eggenfelden, Herbstagen Blindenmarkt. Изявява се с Bruckner Orchestra Linz, Mozarteum Orchestra Salzburg, Залцбургското Бахово дружество, Филхармоничния оркестър Краков, Hyperion Ensemble и други. Авсрийската певица участва в множество крос-жанрови проекти, премиери, рецитали и изпълнения на музикални фестивали и концертни и оперни театри в цяла Европа. Има редица радио и телевизионни записи.
Катя Борисова е дългогодишен пианист-корепетитор първо в НМА, а след това в различни театри и фестивали в Австрия и Германия. Завършила е Софийската консерватория при проф. Обретенов и още като студент започва работа във Вокалния факултет. След това заминава първо за театъра в Инсбрук, след това е пианист в Моцартеума в Залцбург. Работи и за Залцбургския фестивал, както и в оперното студио на Баварската опера в Мюнхен.
През дългата си кариера на пианист-корепетитор Катя Борисова работи с едни от най-големите оперни звезди – както българите Гена Димитрова, Маргарита Лилова и Веселина Кацарова, така и със знаменитите Грейс Бъмбри, Рене Флеминг, Анна Нетребко, Рене Папе, Илдар Абдразаков, Йонас Кауфман, Габриеле Шнаут, Адриане Печонка и др.
Катя Борисова е защитила доцентура като корепетитор за оперни постановки.
Курт Вайл (1900–1950) е важна фигура в музикалния живот на ХХ-ти век и един от близките съратници на драматурга Бертолд Брехт. Започнал кариерата си като автор на сложна модернистична музика, той се насочва по-късно към създаване на творби за широката публика и се утвърждава като един от най-популярните творци в Германия. Напуска родината си по време на нацизма, Вайл се установява в САЩ, където се натурализира и пише сценична музика за Бродуей.
Композиторът е роден в гр. Десау в еврейско семейство. На 15-годишна възраст вече проявява творчески способности и неговият баща търси съвет от диригента на Придворния театър в града, Албърт Бинг. Младежът става ученик на Бинг в продължение на няколко години, а по-късно постъпва в Берлинското висше училище за музика, където учи композиция при Енгелберт Хумпердинк. След 1921 г. Вайл изкарва и тригодишен майсторски клас по композиция при Феручо Бузони.
Амбициозният музикант бързо се превръща в активен участник в оживената културна сцена на Берлин. През 1922 г. той се присъединява към групата „Ноември“, формирана от артисти с леви убеждения като Ханс Айслер и Щефан Волпе. Те популяризират музиката на модернизма, създавана от композиторите Албан Берг, Арнолд Шьонберг, Паул Хиндемит, Игор Стравински и Ернст Крженек. Ранните несценични творби на Вайл от този период са експресионистични, експериментални и абстрактни. Производния като Струнен квартет, оп. 8 и Концерт за цигулка и духов оркестър, оп. 12 имат известен успех, но композиторът все повече се насочва към вокалната музика и театъра.
Първото сътрудничество на композитора с прочутия драматург и режисьор Бертолт Брехт е върху сатиричната опера „Възход и падение на град Махагони“, предизвикала скандал на фестивала в Баден-Баден през 1927 г. След това Вайл пише музика по либретото на Брехт на „Опера за три гроша“, съвременен прочит на „Просешка опера“ от ХVІІІ-ти век на Джон Гей, но действието е пренесено в подземния свят на Берлин през 20-те години. Творбата се превръща в хит, който затвърждава позициите на Вайл, като един от най-успешните автори на Ваймарска Германия. Силната музика, синтезираща елементи от джаза, съчетана с цинизма и социалната критика в текста, са феномен в културния живот на Европа между двете световни войни. През следващите години той продължава да жъне успехи, но с настъпването на нацизма натискът върху неговата работа се увеличава. Театралните директори все по-неохотно поставят творбите му, заради еврейския му произход. Поради опасност от арест, през 1933 година Вайл напуска Германия и след известен престой в Париж, се установява в Ню Йорк, където вече има някои контакти с музиканти от Бродуей. През този период композиторът започва сътрудничество с редица американски поети: Максуел Андерсън, Айра Гершуин, Мос Харт, Лангстън Хюз, Алън Джей Лърнър, С. Дж. Перелман и Огдън Неш. В САЩ Курт Вайл създава множество мюзикъли, част от които се нареждат сред най-популярните американски сценични произведения, редом с творбите на Джордж Гершуин и Ървинг Берлин.
Творчеството на Вайл заема специално място в музикалната култура на ХХ-ти век. Някои от мелодиите му се превръщат в джаз стандарти. С умението си да създаде мост между „сериозната” и „леката” музика, той оказа голямо влияние върху академичните композитори и върху цялата европейска и американска песенна култура.
