Това е първото изследване от подобен мащаб на създадения през 2005 г. екодукт
Две природозащитни организации, WWF България и гръцката CALLISTO, извършиха първо по рода си проучване на ефективността на надлеза за диви животни до ГКПП Илинден – Ексохи. Дейността бе част от по-широко изследване на екологичната свързаност в района между планината Славянка/Орвилос и най-западната част на Родопите.
Екодуктът, който неофициално е наричан „тунела за мечки“, бе създаден през 2005 г. Идеята бе да действа като „зелен“ коридор и да осигурява свободно и безопасно преминаване на диви животни. Доскоро обаче само една студентска дисертация бе изследвала дали той наистина изпълнява своите функции. Затова настоящото проучване е първо по своя мащаб и задълбоченост.
Снимка: Alexandros Litsardakis
Използват ли дивите животни тунела на границата?
Експерти на WWF България и CALLISTO прекараха близо година в изследвания на надлеза и района около него, като се фокусираха върху четири вида едри бозайници: кафява мечка, вълк, дива свиня и сърна.
С помощта и на доброволци, специалистите търсеха знаци за жизнена дейност на целевите видове (следи, екскременти, различни маркировки). В района също така бяха поставени 11 фотокамери – 6 на гръцка територия и 5 на българска, включително отгоре на самия надлез.
„По време на теренната работа и чрез фотокамерите регистрирахме общо 511 наблюдения на едри бозайници. И четирите животински вида бяха засечени да ползват екодукта. Това показва, че той върши своята работа и осигурява екологична свързаност. А екологичната свързаност е ключова за оцеляването на дивите животни – именно тя им позволява да намират храна, подходящи убежища и брачни партньори“, коментира Александър Дуцов, старши експерт „Опазване на видове“ във WWF България.
Предстои подготвянето на научна публикация, която ще включва анализ на пригодността на местообитанията на мечки, както и цялостен анализ на свързаността в региона.
Като част от проучването бяха събрани и данни за нанесените от мечки щети в района в последните 15 години. Подобни архиви има именно за мечките, тъй като те са защитен вид и при нанесени от тях щети се полагат обезщетения.
Кадри от фотокамерите, на които се виждат сърни, сръндак, мечка, диво прасе
Работа на терен. Снимка: Alexandros Litsardakis
Срещи с местните жители
Разговорите с местни хора на теми като щети и компенсации също бяха важна част от работата на WWF България и CALLISTO. Проведени бяха редица срещи и интервюта с жители на общините Хаджидимово и Ексохи, за да се проучи какво е отношението им към едрите хищници, доколко са запознати с мерките за превенция на конфликти и с полагащите се обезщетения.
„Изключително ценно за нас беше, че успяхме да поговорим с много деца и младежи. Направихме презентации пред шест класа в Неврокопската професионална гимназия „Димитър Талев“ в Гоце Делчев, бяхме и в основното училище в село Баничан. Разказахме как животинските видове променят средата, в която живеем, и защо всеки от тях е важен, включително хищниците. Обърнахме специално внимание и на безопасността при разходки в гората – например как да реагираш, ако срещнеш мечка или друго диво животно“, коментира Дара Иванова, технически сътрудник в програма „Опазване на видове“ във WWF България.
В края на юни резултатите от проекта бяха представени пред служители на Държавно горско стопанство „Гоце Делчев“, както и пред съответните институции в Като Неврокопи, Гърция.
В село Теплен пък се проведе събитие за деца и възрастни. Представители на двете организации разговаряха с местните жители за присъствието на едри хищници в региона и за ефективната превенция на конфликти. За децата имаше забавни игри, по време на които те научиха повече за дивата природа в техния роден край.
На децата, учителите и други жители на региона бяха раздадени материали с полезна информация, сред които определител за следи на различни диви животни и инструкции за правилно инсталиране на електропастири.
Срещи с местни жители. Снимки: WWF България
Събитие в село Теплен (община Хаджидимово). Снимки: WWF България
Проект „Свързване на хората и дивата природа в Балканския Зелен пояс“ е част от инициативата Европейски Зелен пояс и се осъществява с финансовата подкрепа на проект BESTbelt на Европейския съюз.
