Първата точка от дневния ред на последната среща на министрите на вътрешните работи на ЕС за тази година е от голямо значение. Днес в 10 часа ще се вземе решение за приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство, предава Vesti.bg.
Министърът на вътрешните работи на Австрия Герхард Карнер заяви в понеделник вечерта, че Австрия ще вдигне ветото си и ще гласува с „да“. Всички останали страни членки вече изразиха съгласието си с решението.
България и Румъния влизат в Шенгенското пространство
В продължение на две години Австрия блокираше отпадането на граничния контрол в ЕС по границите с Румъния и България. Виена обосноваваше отказа си за прием на двете страни в сухопътния Шенген с въпроса за сигурността и миграционния натиск, припомня германският „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ) по повод очакваното отпадане на ограниченията от началото на 2025 година.
Едно от най-големите предимства на ЕС изобщо е свободното пътуване в рамките на блока. В основата на безвизовото пътуване е Шенгенското споразумение, от което за момента са част 23 от 27 страни членки на ЕС, както и някои държави, които не са част от съюза. Страните от ЕС не стават автоматично членове на Шенген.
Какво представлява Шенгенското пространство?
Шенгенското пространство е едно от основните постижения на европейския проект. Началото му беше поставено през 1985 г. като междуправителствен проект между пет държави от ЕС – Франция, Германия, Белгия, Нидерландия и Люксембург – и постепенно се разшири, за да се превърне в най-голямата зона за свободно пътуване в света.
Шенген е името на малко село в Люксембург на границата с Германия и Франция, в което през 1985 г. е подписано Шенгенското споразумение, а през 1990 г. – Шенгенската конвенция.
За държавите, които са част от пространство без граничен контрол по вътрешните граници, това означава, че:
- не извършват проверки по вътрешните си граници, освен в случай на конкретна заплаха
- осъществяват хармонизиран контрол по външните си граници въз основа на ясно определени критерии
Кои държави са част от Шенгенското пространство?
Днес Шенгенското пространство обхваща над 4 милиона квадратни километра с население от почти 420 милиона души и включва 29 държави:
- 25 от 27-те държави – членки на ЕС
- всички членове на Европейската асоциация за свободна търговия (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария)
На 1 януари 2023 г. Хърватия стана 27-ата страна, напълно присъединила се към Шенгенското пространство.
На 30 декември 2023 г. Съветът постигна съгласие да премахне контрола по вътрешните въздушни и морски граници с България и Румъния. От 31 март 2024 г. и двете държави членки прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген. От тази дата контролът по вътрешните въздушни и морски граници беше премахнат.
Контролът по вътрешните граници с Кипър все още не е премахнат, а Ирландия не е част от Шенгенското пространство.
Какви са ползите от Шенгенското пространство?
Шенгенското пространство позволява на над 400 милиона души да пътуват свободно между отделните държави членки, без да преминават през граничен контрол.
Ежедневно около 3,5 милиона души преминават вътрешните граници, за да работят или учат или за да посетят семействата и приятелите си, а почти 1,7 милиона имат постоянен адрес в една от държавите на Шенгенското пространство, но работят в друга от тях.
Ежегодно европейците извършват около 1,25 милиарда пътувания в рамките на Шенгенското пространство, което е от голяма полза и за туристическия и културния сектор.
Шенгенското пространство носи значителни икономически ползи за всички граждани и предприятия в участващите в него държави. То е замислено като основа на Европейския съюз и на единния пазар като цяло.
Как отделните държави се присъединяват към Шенгенското пространство?
Държавите, които желаят да се присъединят към Шенгенското пространство, трябва да изпълнят набор от предварителни условия. Те трябва:
- да прилагат общия набор от шенгенски правила (т.нар. „достижения на правото от Шенген“), например по отношение на граничния контрол, издаването на визи, полицейското сътрудничество и защитата на личните данни
- да поемат отговорност за контрола на външните граници от името на други държави от Шенгенското пространство и за издаването на единни шенгенски визи
- да си сътрудничат ефективно с правоприлагащите органи в други държави от Шенгенското пространство с цел поддържане на високо равнище на сигурност след премахването на контрола по вътрешните граници
- да се свържат с Шенгенската информационна система (ШИС) и да я използват
Държавите, които желаят да се присъединят към Шенгенското пространство, трябва да преминат през поредица от оценки, за да се определи дали отговарят на условията, необходими за прилагането на шенгенските правила.
След като оценката потвърди готовността на дадена държава членка да се присъедини към Шенгенското пространство без контрол по вътрешните граници, всички останали членове на Шенгенското пространство трябва да одобрят решението с единодушие, след консултация с Европейския парламент.
Възможно ли е повторно въвеждане на граничен контрол в рамките на Шенгенското пространство?
В периода между 2020 г. и 2022 г. във връзка с COVID-19 няколко държави от ЕС решиха да възстановят контрола по вътрешните граници. Граничният контрол е бил въвеждан повторно и при други обстоятелства, включително през 2015 г. след терористични нападения или увеличаване на миграционните потоци към ЕС.
Към повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници следва да се прибягва само в краен случай.
При извънредни обстоятелства
Кодексът на шенгенските граници позволява на държавите членки да въведат повторно контрол на някои вътрешни граници в случай на извънредни обстоятелства, които излагат на риск цялостното функциониране на Шенгенското пространство.
В такава ситуация Съветът, въз основа на предложение от Европейската комисия, може да препоръча на една или повече държави членки да въведат повторно граничен контрол.
Проверките, въвеждани в случай на извънредни обстоятелства, изискват одобрението на Съвета.
Реагиране на сериозна заплаха
Кодексът на шенгенските граници предвижда също, че държавите членки могат да въвеждат временен граничен контрол в отговор на сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност.
В този случай съответната държава членка трябва да уведоми Комисията и другите държави от ЕС най-малко четири седмици преди въвеждането на проверките или в по-кратък срок, ако обстоятелствата не са известни предварително. Това повторно въвеждане на вътрешни проверки не изисква одобрението на Съвета.
