Изложба с карикатури „Карастояновките на Христо“ и прожекция на филма „Гео Милев в лабиринта на времето“ предстоят на 8 юни (събота), от 17:30 в Lucky Дом на киното (ул. „Уилям Гладстон“ 1).
Откриване на изложба с карикатури „Карастояновките на Христо“
Експозицията съдържа 42 творби, създадени от големия ни писател през последните няколко години от живота му.
8 – 19 юни – фоайе на Lucky Дом на киното
18:00 – Прожекция на документалния филм „Гео Милев в лабиринта на времето“ (2021), режисьор Костадин Бонев, вход – свободен.
Събитието е част от фестивала „Пловдив чете”.
Всичко ще бъде наред!
Смъртта винаги ни заварва неподготвени, особено ако трябва да се разделим с близък на сърцето си човек. А непрежалимият Христо Карастоянов беше и остава неделима част от съвременната ни литература, липсата му ще продължава дълго да зее, като широко отворен прозорец. Използвам умишлено думата „прозорец“, защото причислявам Христо към ония носители на смислов кислород, без които останалите писатели гмуркачи нямаше как да стигнат литературните дълбини, към които се бяха устремили. Карастоянов целият беше една протегната ръка – и като редактор, и като човек, с когото можех да споделя някаква тревога, а той със специфичното си чувство за хумор да ме подкрепи: „Няма страшно, пич, всичко ще бъде наред!“. Още помня датата 23-ти януари, когато на Фейсбук стената на големия ни писател се появи снимка на празното му бюро, публикувана от неговия приятел Диан Цанев. Текстът към кадъра беше съвсем кратък и гласеше: „Бюрото на Христо Карастоянов, а него вече го няма!“. И наистина от половин година него вече го няма, но какво е тази липса в сравнение с фразата: „Всичко ще бъде наред!“, която той успя да посее у всеки един свой приятел и читател. Сякаш е знаел, че след загубата му ще са ни нужни още повече оптимизъм и вяра, че ще се справим, че има смисъл да продължаваме!
Карастояновките на Христо
Христо имаше способността да улавя с фините си писателски рецептори заобикалящия ни абсурд, това личеше не само от неговите текстове, но и от карикатурите, които той публикуваше от време на време в социалните мрежи. Отношението му към тези негови творения беше от рода на: „Абе, какви карикатури са това, аз просто се забавлявам!“. Истината е, че именно липсата на амбиция от негова страна да се докаже като автор в този жанр, позволяваха на шаржовите му рисунки да поразяват със своята естественост и остра социална нотка. В нашите разговори с Христо аз наричах неговите карикатури „карастояновки“. Това беше мое приятелско намигване по аналогия с онзи сорт дребни ябълки ранозрейки, познати сред народа като петровки. Всеки опитал ябълка петровка, помни до края на живота си характерния им сладко-кисел вкус, едновременно освежаващ, но и напомнящ за тяхната дива природа. Точно такива бяха и карикатурите карастояновки. Една малка част от тях видяха бял свят на страниците на хумористичния седмичник „Стършел“, но повечето потъваха във Фейсбук сред стотиците други публикации на писателя. Осъзнавайки ценността на карастояновките, аз „тайно“ от него ги събирах в своя компютър. И ето ги сега пред вас в целия им блясък, такива, каквито Христо ги е създал – диви и несъвършени, но утоляващи жаждата – като първите ябълки, бързащи да узреят още в края на юни.
Владислав Христов
