„Трезор за идеи“ – похвално, но дано не останат заключени в него

Пловдив преживя 4 години на тотален застой след 2019 година – дали някакво усещане от ковид, дали, заради неадекватното управление на кмета Здравко Димитров… Комуникацията между гражданите, обикновено класифицирани като платени, провокатори, кучкари и кой знае какво още, беше напълно изключена. Управлението на града изглеждаше сякаш е в ръцете на човек, който се консултира не с експерти, а в махалата с приятелите си, които нямат никаква експертиза, на по чашка, след като са изгледали поредното тв-реалити. Дали наистина в действителност е било така, няма как да знаем – но определено крайният резултат бе подобен.

Обявяването на конкурса за идеи за бъдещето на БНБ е като новина от тотално различен свят. Допитване до гражданите – чудо! При това с награден фонд. Добре направен сайт за конкурса с, поне на пръв поглед, достатъчно нужна информация. Малко ограничения за участниците, което го прави отворен за всякакви идеи – трябва да се има предвид, че тук не става и не бива да става дума за архитектурен конкурс. Трябва да се търсят се идеи какво да се случва със сградата като функционалност – разбира се, архитектурната страна е важна част, но тя е доста ограничена, предвид високата степен на автентичност, в която сградата е запазена. Тоест, най-добре, дано, никой не я пипа, освен като реставратор.

Така след години, в които обществените допитвания бяха тема табу – сега имаме, на практика, едно обществено обсъждане, в което най-добрите идеи дори ще получат и награда. Чудесно. Най-накрая отново имаме доверие, че гражданите не са зли зелени сили, фамилия-секта или кой знае какво още от репертоара на предходни управляващи и властта е готова да си върши работата – да чува хората.

Но дали? Дотук добре, но дано не просто слуша, а да чува. Защото важното не е просто да се съберат едни идеи, да се раздадат 9000 лева на най-харесаните от неизвестното за момента жури, но наистина да има и реализация. Защото през годините се нагледахме на нечути, нереализиран идеи.

Кино „Космос“ може би наистина, най-накрая, е пред старт, но колко години чакаме? И всъщност, съвсем отделен и важен е въпросът за неговото управление. „Колектив Кино Космос“, който изработи доста детайлен проект за менажиране на мястото и формално бе „слушан“, така и не бе „чут“. Няма да е изненада да сме свидетели на сценарий, в който може би наистина имаме хубаво реализиран архитектурен проект с уважение към сградата, но тя се превърне в поредният „Градски дом на културата“. Сцена без никакъв дух, в който високо изкуство се редува с върха на „културната“ чалга и повърхностни театрални постановки. Не, че няма нужда и от тях в шарения културен пейзаж, но мястото ще се обезличи.

Или пък десетилетното чакане на пространство за съвременно изкуство – Баня „Старинна“, която бе разпознаваемо място в цялата страна, бе превърната в… нищо. И вече се руши. Няколко години, откакто стана част от Градската художествена галерия, там не се случва нищо. Възможна алтернатива, като Гарнизонна фурна дори не беше подложена на дискусия, а бе срутена, за да се направи може би най-прашният детски парк в Пловдив на свръх натоварено кръстовище.

Но да се върнем на настоящето и бъдещето: БНБ и развитието на тази сграда и пространство. Най-лесно би било да се подходи авторитарно. Да излезе кметът и да каже: тук ще е музей, тук ще направим безсмислен пробив под Централна гара, тук ще сложим ограда около този археологически комплекс. Е, няма как да не се приветстват отворените врати за събиране на идеи. Няма как да не се приветства изобщо отношението към това да се чува какво искат гражданите. Нека не го приемаме за даденост.

Но истински смисъл ще има, ако  събраните идеи не останат заключени в трезора. Истински смисъл и истинска похвала ще получи този проект само, ако има действителна реализация. А предвид вида на сградата това може да се случи и съвсем скоро – оправдания със срокове тук не бива да има.