Около 30% от едрата дървесна растителност в „Лаута“е изсъхнала

Още през януари екипи на „Градини и паркове“ влизат в „Лаута“, за да премахват опасно надвиснали над пешеходните алеи и площадки изсъхнали дървета и клони в лесопарка. Това заяви директорът Веселин Козарев.

Спешните мерки се предприемат, след като в общинското предприятие тези дни бяха получени окончателните резултати от направеното фитосанитарно обследване на „Лаута“. От началото на месец май до края на септември външни експерти извършиха периодичен мониторинг на растителността, събрани са пробни материали. Изготвените от Лесозащитна станция – Пловдив анализи потвърждават тревогата за влошеното състояние на дърветата.

Около 30 процента от едрата дървесна растителност е изсъхнала, част от нея едва се държи на корен. Най-силно засегнатите екземпляри са от видовете бяла акация, софора, ясенолистен явор, бряст и в по-малка степен – обикновен дъб и полски ясен.

Според представените от Лесозащитната станция анализи причините са комплексни. Повечето видове дървета, от които е създаден паркът, са по над пределната им възраст от 80 години. Установени са също гъбични заболявания, предимно брашнеста мана и трахиомикоза по бряста. Сред насекомните вредители доминират листни въшки, брястов листояд, дъбова коритуха, лещовидна и още два вида други орехотворки.

Настъпилите през последните десетилетия промени в микроклимата и хидрологичния режим – повишение на температурите, понижаване на атмосферната влажност и нивото на подпочвените води, също оказват негативно влияние върху растителността в лесопарка.

От „Градини и паркове“ вече са изпратили до общината констатациите от направеното обследване. Дали са и конкретни предложения за спасяването на „Лаута“. Освен краткосрочните мерки за премахване на потенциално опасната растителност край алеите, още през 2023 г. трябва да започне подготовката на мащабен проект.

„Със сигурност ще е необходимо мнението на пловдивчани – как този парк с над 450 декара площ да се развива и стопанисва, как да изглежда и какви потребности на гражданите да удовлетворява“, коментира Козарев.

Според него обаче, за да е прецизен проектът, са необходими много сериозни предпроектни проучвания, включително геодезично заснемане, устройствено техническо и инфраструктурно обследване на територията и инвентаризация на растителността. Има ли готов проект с ясна количествено-стойностна сметка, може да се търси финансиране за изпълнението му, включително и от европейските фондове.