Отиде си Умберто Еко
Философът и писател, Умберто Еко, извървя земния си път. Той почина миналата вечер в дома си на достойната 84-годишна възраст. Известно е, че писателят бе болен от рак и за съжаление на всички ни, болестта го надви.
Семейството му не желае да дава изявления, но Еко винаги ще остане сред нас с това, което ни остави: „Името на Розата“, „Парижкото гробище“, „Пет морални трактата“, „Махалото на Фуко“ и т.н. До сетния си дъх любимецът на милиони хора по целия свят не спря да твори и шеговито казваше: „Аз съм философ и пиша романи само през почивните си дни.“
Оставяме ви няколко негови цитата, които да припомнят що за дух имаше Еко:юКнигата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце. Библиотекарят пази книгите не само от човечеството, но също така и от природата и посвещава живота си на войната със силите на забвението.
1. Романът е като дете. Поне две години трябва да се грижиш неотлъчно за него.
2. Човек пише за миналото винаги с поглед в настоящето.
3. Дейността на писателя се състои в това да „създава“ своя собствен читател.
4. Писмените произведения никога не променят настоящето, те могат единствено да променят бъдещето. Например, четете книга, която ви оказва дълбоко впечатление; постепенно се променя вашият начин на мислене, вашата личност, и утре или вдругиден вие се държите по коренно различен начин. Онези, които се обръщат към интелектуалците с молба да решат глобални проблеми, правят грешка.
5. Средновековието има две лица. Първото е богословското, философското, монашеското, латинското. Това е по-скоро моето, ако се имат предвид романи като „Името на розата“ и „Махалото на Фуко“. Другото лице е това на трубадурите, на селяните, едно присмехулно, войнствено лице, в което се говорят нови езици. Това е Средновековието на „Баудолино“
6. Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи.