От няколко години насам, вторият ден на февруари се превърна от почитан празник в повод шеги между мъжете. Независимо как бива възприеман от силния пол обаче, легендите остават и биват предавани от поколение на поколение. Днес ви предлагаме ако не да се запознаем, то поне да си припомним какво са разказвали прадедите ни за днешния ден и какво е съхранил българският фолклор до днес.
Легендите разказват, че в мрачните години на робството еничарите събирали "кръвен данък". Те ходели по къщите и насила отнемали мъжките рожби от родителите им. За да се знае в коя къща са били, те бележели вратите с кръв. За да скрие детето си, една майка заклала петел и с кръвта му напръскала пруста, портичката и оградата пред дома си. Когато еничарите пристигнали, видели кървавите следи и се убедили, че преди тях вече е минала друга потеря. Така майката успяла да спаси сина си. Всъщност е било практика българските семейства да маркират с кръв входните си врати, за да заблудят еничарите, че от техните къщи вече са взети момчета за попълване на войските на османската империя.
Вторият "Трифунеи", тоест денят след Трифон Зарезан, българите наричат Петльов ден и по своя характер това е мъжки ден. Старите хора разправят, че този ден се почита, защото, още когато цар Ирод избивал младенците в търсене на новия цар, една майка, за да запази рожбата си, накървила всички съседски порти с отрязаната глава на петле, като объркала нишана и спасила момченцето си. После тази легенда нагодили към еничарските золуми, но празникът останал…
Ако искате да прочетет как празнуват във варненските околия от 300 години насам, посетете КАПАНА.БГ
