Трябва да има рестарт на българското кино, заявява режисьорът на „Виктория”
Предпочитам да ми е тежко и трудно, отколкото някой друг да определя облика на филма ми, почерта Майа
Националният филмов център трябва да се закрие, смята тя
Отиваме към тъмния финал на човечеството. Не вървим нагоре, а се пускаме в бездната. Приключваме със съществуването, за да се роди нещо ново. А това е оптимистично, каза Майа Виткова, режисьор на един от най-успешните български филми на световните кино фестивали-„Виктория” при срещата си с публиката в artnewscafe миналата нощ. Киното помага, защото отлага най-лошият сценарии. Киното може да те накара да се замислиш. Ако медии, каквато е киното, помогнат за зараждане на частица човечност у човека, значи си е струвало да ги има и да работим за това, допълни Виткова.
Тя представи сочената за супер класна от критиците кино продукция в Лъки Синема, като застана пред киноманите в Артнюзкафе преди това. Сподели, че не дели хората на мъже и жени. Че не е феминист, но винаги е била тормозена от група мъже в това, което прави. Като в графата сложи „гадни измислени продуценти”. За да го има филма имаше около 180 сделки и ако нямах добър юрист, щяха да ме качат на шейната. Когато чуят, че жена е режисьор, първото нещо, което си мислят, е че не става. Имаше хора, с които работих в началото, които бяха сигурни, че нищо няма да направим. Но то се получи. И стана ясно още след първия дубъл. Мнозина се извиниха, много и уволних, обясни режисьорът, сценарист и продуцент на българската кино лента, която шашна света. Тя загатна, че са я обявили за арогантна заради това, че е три в едно. Добре, обаче моят продуцент (тя) ми даде всичко, което исках от него. Две години не съм спала, докато работихме над „Виктория”, тъй като когато продуцентът почиваше, работеше режисьорът. Предпочитам да ми е тежко и трудно, отколкото някой друг да определя облика на филма ми, почерта Майа. И допълни, че преди няколко дни са отрязали новите й два проекта, тъй като „ съм мълчалива и никога не устоявам правата си”. Но информира, че от май започва работа по нов филм.
Какво трябва да е бъдещето на Националния филмов център. Да се закрие. Смешни са тези хора там, те имат лица и могат да бъдат посочени. Бъдещето на киното у нас е създаването на Фонд за българско кино, от който да се финансира седмото изкуство. В Румъния например, само за фестивална селекция се получават пари. Тук нищо не функционира в тази система. Резултатът да работиш с Националния филмов център почти винаги е тъжен. Трябва рестарт на българското кино, заяви режисьорът и допълни, че 100-годишнината на седмото изкуство в България трябва да върви под мотото „100 години тъга”. После се разсмя, че София е обявена за Град на киното от Юнеско.
После разкри, че киното я е спасило още в бурните й детски години, когато е била отпъдена от 5 училища заради поведението си. И че като малка е била добра в рисуването, при все , че днес не може да нарисува нищо. Запалила се е по седмото изкуство с филма „Диво сърце” на Дейвид Линч, за да стигне до школата на Анджей Вайда във Варшава.
Постоянно сме белязани от успехи и неуспехи. Понякога падаш, но ставаш и продължаваш. И да, понякога боли. Трябва смелост да изградиш себе си. Не трябва да има страх. Всеки иска да ти резне главата, ако му се сториш твърде дързък, каза още Майа Виткова.
Съгласен съм с „Изкуствовед“ – хората ходят на кино, за да се разтоварят, да се „изключат“ за момент от бита си и да се пренесат далеч от живота си за час или два. Отнася се и за книгите, и за киното, и за музиката.
Следващите години бяха още по-подтискащи. Дойде демокрацията. Киното ни се зае да показва времената на соца като картини от ада на Данте, а съвременните сюжети като тяхно продължение. Няма нищо, което да те привлече към този плосък свят на омраза и меланхолия. Чудно ли е, че зрителите гледат американски филми? Изненадващо ли е, че турските сериали завладяха екрана? Ще те обикнат ли заради злобата и черногледството, което натрапваш?
Българското кино умря през шестдесетте. След Тютюн, след ведрите комедии Любимец 13 и Специалист по всичко, след Отклонение, Крадецът на праскови, Бялата стая, завърши с Козия рог. Дойде времето на прикритото човекомразие с Двойника, Вилна зона, Вчера, Дами канят, дори Оркестър без име показваше отвратителната ни действителност, което минаваше за честност.