Биляна Янкова
Тази сутрин, докато четях новините, попаднах на един интересен случай, който привлече вниманието ми и ме накара да се замисля за насилието сред младежта.
Говоря за случая, при който две 16 годишни момчета се скарват и всичко приключва с 12 прободни рани (виж новината по-долу). Интересното е, че събитието се развива през вече далечния октомври 2013, а едва днес протича първо заседание по делото срещу виновника в пловдивския окръжен съд.
Това е единичен случай, а има още стотици, ако не и хиляди. Защо деца убиват други деца? Какво се случва с обществото ни, у кого е вината всъщност? От какво са породени действията им? От агресия, жестокост, завист, липсата на възпитание, пълното безхаберие на институции или превес на цялата пошлост, излъчвана всекидневно по медиите? Или всичко заедно?
Как може да сме сигурни, че приятелят,когото каним на гости в дома си няма да забие нож в гърба ни? Буквално! Как да сме сигурни, че някое дете няма да завиди на друго, заради по-скъпите му притежания и няма да посегне на живота му?
Къде е квинтесенцията на решението?
Кой ще вземе мерки да се намалят агресията и престъпността от ранна възраст? Кой финансира да им се дават книжки и коли; кой им купува скъпата техника и дрехи, и ги глези още от малки?
Била съм свидетел как в книжарница влиза майка с двете си малки дъщери. Купува книжка на едната. Другата също иска, но не може да избере между две наистина скъпи детски книги и започва да си дере гърлото от рев и да отпраща обиди към майка си. При което отговора на РОДИТЕЛЯ напълно ме потресе, а той бе следният: „Моля те, мамо тихо! Ще ти взема, само бъди бърза! Искам вече да ходя да пия кафе с другите!“.
От съвсем ранна възраст започва моралната деградация на цяло едно поколение. Липсата на контрол от страна на родители, настойници, учители учреждения и тн. води до липсата на респект и уважение, пороци и престъпност.
Младежта ни се самозатрива по особено жесток и мъчителен начин. Едни се качват пияни или под влиянието на наркотични вещества на колите си, други носят разновидни оръжия в себе си. Постоянно вербално или физически нанасят вреда върху свой приятел/съученик, в следствие на което не минава година, в която да няма хвърлили се младежи от мост, под влак, прегазени, наръгани, застреляни, натровени от алкохол, наркотици и какво ли още не. Примерите са безброй.
Детето е като буца глина- както го изваяш докато е мокро, така ще изсъхне и в това ще се превърне. Но кой има време за това, нали кафето ще изстине?
