Ром- писател: Не се отказвайте от мечтите си и никога не изоставяйте учението

Иван Мирчев представи книгата си „Отблясъци от дъното“, започва втора- „Циганинът”

Първият си роман написал на 15 години

Изчел е няколкостотин книги, обожава Дюма, Балзак и Гьоте

Не записал висше, защото не му стигнали парите

Представяли ли сте си как си сбъдвате детските мечти. Една по една. Правите го стъпка по стъпка. Бавно, но методично. С много труд и търпение. С борба със средата и хората наоколо, които се опитват да ви спънат. Ей така се сбъдна днес пред очите на десетки пловдивчани един от бляновете на Иван Мирчев- да издаде първата си книга. Е, дотук всичко звучи дори скучновато нормално. Но скуката свършва с това, че Иван е родом от с. Ягодово и е с ромски произход. Колко често пред вас е заставал представител на неговия етнос, който гордо заявява, че първият си роман е написал на 15 години, макар и отдавна да е загубил ръкописът.

Още от основното си образование Иван се вкопчва творбите от класическата литература. От Балзак до Гьоте, като любимец му е бил Александър Дюма. Пише тайно разкази и стихове, дава ги единствено на най-близките си хора, сред които е имало и професионален редактор, който с две ръце е подкрепил начинанието му. „Отблясъци от дъното“ е първата му книга, която е посветена на не кого да е, а на малката му дъщеричка. Днес тя подкрепяше татко си на премиерата на книгата му не къде да е, а в меката на литературата и културата- Народна библиотека Иван Вазов.

С написаното той иска да каже, че няма никакво значение какъв си, какъв е цветът на кожата ти, от кой етнос произлизаш, защото ТИ можеш. Казва, че така или иначе всеки един човек стига дъното в един момент от живота си и само от него си зависи дали ще продължи да копае или ще започне да се катери. На мен ми дойде времето да продължа напред и само напред, основно заради нея, казва Иван, сочейки дъщеря си. Из страниците може да намерите разказ за израстването и за вечния стремеж към усъвършенстване, всичко това преплетено в гняв, болка, страдание, шок, но най-вече – оттласкването от дъното. Едва ли бих могъл да напиша тази книга, когато бях на 25, радвам се, че я изчаках да израсне, сподели Иван с публиката. Не обича да гледа телевизия, даже изобщо. Опитва се да преброи колко книги е изчел през живота си, но „няколко стотин” е единственият точен отговор, който може да даде. Успява да завърши средното си образование, но за висшето не му стигат парите. Това, разбира се, не му пречи да взима учебници от библиотеката и да чете теология, бизнес , право, а когато решава, че ще се заема с писането хваща здраво граматика, творческо писане, плюс маркетинг на книгоиздаването. Чрез себе си дава и пример на дъщеря си. Двамата заедно си четат един на друг книги, а той вече може да стои гордо до нея като пример, че произходът не те определя какъв човек си, а само и единствено работата, която си свършил по себе си. Към много деца, които бяха дошли на представянето на книгата, той се обърна с молбата никога да не се отказват от мечтите си и никога да не изоставят учението, защото без него – човек е нищо.

Макар и много неща да не са му били ясни в началото, повечето от тях чисто технически, едва издал първата си, то вече има нездрав интерес от публиката и медиите към втората му – „Циганинът”, която ще бъде изцяло с ромска тематика. Един за всички, герой на цял етнос с писалка в ръце. Пример, който независимо от цвета на кожата ни, би било хубаво да последваме.