Будисткият учител: Защо трябва да насилваме другите да мислят като нас?

Под небето

Фактът, че нещо е много старо и се нарича религия, не е гаранция, че то е нещо добро

Ако осъзнаеш, че имаш нужда от по-малко, отколкото си смятал, ще успееш да се наслаждаваш на това, което си

Чували ли сте някога за диамантения път? Не, това не е свързано с един куп скъпи бижута и няма нищо общо с материалното. Това е наименованието на най-висшето учение в Будизма.
Ян Матушка е млад мъж от Чехия, има  съпруга и дъщеря, които живеят в Прага. Там той има малък офис за преводи, с него си вади хляба. Истинското призвание на Ян обаче е будизмът, от който се интересува вече 17 години. Затова и става пътуващ учител. Това го довежда в Пловдив.

В Будизма има много различни учения, а Диамантеният път, който Ян преподава, е на 2500 години. Тибетците казват, че както всяко море има еднакъв вкус, вкуса на солта, така и всяко едно учение в будизма има един и същи вкус, вкуса на свободата.
Рано или късно спираме да живеем само за себе си, имаме партньори, деца или пък започваме да се грижим за родителите си. Виждаме, че хората се опитват да бъдат щастливи, но не винаги успяват. И започваме да си задаваме въпроса, откъде идва всичко това. В будисткото учение се крият най важните отговори. То казва, че само умът може да бъде щастлив. И това кара някои хора да искат да се запознаят малко повече с ума, споделя с нас пътуващият учител.

Ян не определя Будизма нито като религия, нито като учение, а го нарича здрав разум. Едно от нещата, които различават будистите от последователите на останалите религии е, че те медитират. Но какво всъщност представлява медитацията? Способността да се отпуснеш в това, което е, без да отблъскваме нещо, без да привличаме нещо, просто да сме в настоящия миг, без да заспиваме. Звучи простичко. Самата медитация се състои от стъпки. Фокусираме се върху някакво извънличностно качество- като безстрашие, съчувствие, мъдрост, радост. С втората стъпка ние се идентифицираме с него и го разпознаваме като качество, което носим в себе си. Защото будизмът смята, че всеки един от нас разполага със съвършения потенциал. Но докато не го разпознаем, той не е реализиран.

Будистите не могат да бъдат расисти, обаче в същото време могат да кажат, че някой не се държи добре. Някои религии не се държат добре. Да се водят свещени войни и да се малтретират жените, е противно на всякакъв човешки разум. Защото ние знаем, че всеки може да се промени, разяснява Ян. Ние разбираме, че много хора са объркани и искат да бъдат щастливи. Те просто не знаят как да го направят и затова вярват, че могат да бъдат по-щастливи, когато контролират другите или когато насилят другите да мислят по същия начин. Но защо трябва да насилваме другите да мислят като нас? Фактът, че нещо е много старо и се нарича религия, не е гаранция, че то е нещо добро, разсъждава относно актуалните събития учителят.

Какъв е начинът да се справим с ежедневните проблеми, според будисткият учител, може да прочетете на КАПАНА.БГ

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.