Сашо Морфов: Карамфилов не е само тяло, но и дух, никога няма да загубя връзка с него
Сашо Морфов: Няма да загубя тази връзкаБългарската културна общност се прости с Кольо Карамфилов днес. Дойдоха всичките му приятели от Пловдив и София, хора, с които е творил, пял и пил, живял, смял се е, плакал. Маестрото изпратиха Косьо Цеков от ФСБ, Сашо Морфов и Рени Врангова, Димитър Митовски, Христо Мутафчиев, Иван Ласкин, почти всички пловдивски 
Христо Шопов със семейството сихудожници и много от столичната гилдия, актьори, поети и писатели, журналисти, спортисти, представители на местната и държавна власт. Синът на художника- поетът Росен Карамфилов приемаше съболезнования извън галерията, а после и пред черквата в гробищата. А втората съпруга на маестрото Лиза бе подкрепяна през цялото време от брат си Христо Шопов.
Кольо винаги е бил част от мен. Той е не само тяло, но и дух. Приятел, на който винаги съм разчитал, който винаги съм усещал до себе си. Усещам го и сега. Никога няма да изгубя тази връзка. Все още не е ясно как става връзката между двата 
Стефан Божков и Румен Жеков на входа на галериятасвята, но няма да го загубя, каза един от най-близките до художника хора- режисьорът Сашо Морфов.
Най-артистичния човек, който съм познавал. Знам, че немирната му душа ще продължи да играе, сега ни наблюдава, сподели художникът Стефан Божков. Тепърва ще разберем колко велик е бил, каза писателят и драматург Елин Рахнев.
Пловдив загуби една Вселена. С неговите разнородни таланти в различни посоки на изкуството – графика, живопис, сценография, пластика и неговите невероятни джаз импровизации, неговото свирене и пеенето. Този специфичен глас, който напомняше на Сачмо. Това е наистина една Вселена, която вече няма да я има и не знам как ще продължим по-нататък без него. Нищо няма да е същото. Това беше човекът, който ни заразяваше с духа си. С невероятната си усмивка, позитивизъм. И в същото време си остава една от най-харизматичните личности за България, каза през сълзи художникът Иван Шишков- Шишо.
Рени Врангова и Сашо МорфовТой беше целунат от Господ, затова той си го прибра, коментира директорът на театъра Кръстю Кръстев. Аз мисля, че тепърва Пловдив ще разбира какво сме изгубили. Защото, докато е бил жив, е бил толкова близко до нас, че за съжаление даже не сме разбирали всичко. Сега предстои да оценяваме какво сме загубили, той няма да бъде вече между нас. Той с нас беше: Майна, как си? Дай да ти разкажа един виц. А това беше най-естественото нещо. Просто като загубиш нещо от това, разбираш, че е имало и нещо по-голямо, нещо огромно, допълни Кръстев.
Емил Миразчиев, един от авангардната група Ръб от края на 80-те и началото на 90-те, подчерта, че с таланта си Карамфилов е бил стимул за всички. Не само Пловдив загуби, а въобще изкуството, истинското- това, което чупи клишета, норми и стандарти. Тези процеси са отворени в съвремието ни. Не само България, а културата загуби безспорно един талантлив човек. Не само като творец, а и като човек. Той 
беше отворен към всякакво предизвикателство и в същото време доста раним. Духовно извисен човек и това си личеше в творчеството му. Той наистина работи нон-стоп от душа и сърце, каза Миразчиев.
Познавам Кольо от Сценични кадри, където му преподавах навремето. Още докато бе ученик, на всички ни бе ясно, че е необикновен с таланта си, че е нещо изключително. Последно се видяхме десетина дни преди неговия рожден ден и си говорихме за плановете му, работата му, графиките, които е направил във връзка със Сонетите на Шекспир. Всестранно развит- това бе Карамфилов. Точно такъв, какъвто би трябвало да бъде всеки художник, всеки един човек на изкуството. Неговата кончина е загуба за света, не за България, сподели скулпторът Цвятко Сиромашки. 
Димитър Митовски със Стефан Акрабов
Димо Тонев 
Христо Мутафчиев
