Ау, какви са тия тежки торби, не сме свикнали да ядем толкова, казва жена от колоната за храна
До края на месеца Социално подпомагане и Червения кръст раздават продукти за нуждаещи се
Месо, супа, мляко, сирене, сладко и още вкусни храни в големи торби подготвиха днес екипите на Дирекция Социално подпомагане и Червения кръст. Дълги опашки за продуктите се извиха на булевард Руски. Акцията за подпомагане на бездомните и крайно бедните ще върви всеки ден до края на месеца от 13:00 до 17 часа. В колоните от хора усмивките преобладаваха, въпреки тегавото съществуване. Ние сме хора, поставени или самопоставили се в тежка ситуация, дето се вика оцеляваме всяка минута, но го правим с усмивка. Е, не всички от нас. Но повечето са така, гарантирам ви. Защото и жесток, животът е хубав. Дори в жестокостта има доза надежда. А днешното събитие е празник за всички на тази опашка. Вижте колко светлина има по тези лица, обясни бай Добри, който от години живее, където свари. Това, че нямам покрив над главата си, че нямам заплата, че нямам кредитна карта, ме прави свободен, гледа философски на живота той. И гордо заявява, че е клошар по професия и призвание. 
Една от жените, наредена за къс месо, парче хляб и супа бе Венета Врачева, която навръх Нова година навършва 70 години. Ако съм жива дотогава, казва ведра тя. С целия сарказъм, на който е способна. Защото е сила да се майтапиш със собственото си тежко дередже. А всички от опашката, които я познават, са категорични, че ще доживее не само тази Нова година, но и следващите поне десет. Разглеждайки торбичката си с плетива, баба Венета говори. Не ме ядосва как хората разправят, че в България имало милионери. Не знам дали има, така казват младите и по телевизията. Аз не съм ги виждала, не съм и усещала да има такива. Но ако има, си представям, че моята пенсия за тях е ежедневно подаръче за някой, отбелязва баба Венета. Която живее със 127 лева на месец, 
колкото е пенсийката й. Синът ми е 41-годишно бреме. Не ми помага, напротив. Завърши техникума и каза, че не можел да работи. Лигльо!, отбелязва бойната дама. Врачева е музикантка. Свирила е на пиано, флейта, акордеон. Събития като днешното и всеки ден до рождения ми ден са огромен подарък за мен. Радвам се, че не е за първи път, надявам се няма да е и за последен, пожела си тя.
Аууууу, ама какви са тези тежки торби. Ние не сме свикнали да ядем толкова, нещо може да ни стане. 
Венета Врачева С нас се отнасят по принцип като на прескочи кобила. Хайде по живо- по здраво, пошегува се приятелка на Венета. Благодаря ви, благодаря ви, хиляди благодарности, обърна се към шефката на социалните Надя Танева, която подаваше тежките торби с храна на опашката, и представителката от Червен кръст.
Когато колоната оредя, се появиха и главните герои по тротоарите през всички сезони – Анти-конти. Опа? Какво става тука? Дай и на мен. Аааа не, аз имам 5 деца. Значи на мен 7 ша дадеш. Добре, хайде няма да те дразня, тръгваме си, завладя публиката алкодуетът. 
