Архивите разказват: една от най-старите живи сгради в Пловдив чезне
Ени хамам, Орта Мезар, Еврейската, Чайка…, били нейните имена през вековете
Банята е една от четирите най-стари все още живи сгради в Пловдив
Постройката – „герой” на днешната ни публикация – Баня Орта Мезар доскоро се броеше за една от четирите най-стари живи сгради в Пловдив.
Хамамът е наречен на едноименния квартал, който започва да се населва след завладяването на града от османските турци в края на XIV век.
Според историческите данни тази обществена баня е построена през ХV-XVI век. Известна е и с името Ени хамам. На горната фотография банята е зад дървото.
През годините, освен „турска“, е била и „еврейска“ къпалня.
By Michal Valach – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, Link
Обявена е за паметник на културата от местно значение. Орта мезар означaва средното гробище, тъй като всяка нова махала по бреговете на река Марица си имала и място за покойниците, така се редували: квартал с гробище. Към 1902 г. била наречена „Корона”, а по-късно приела името “Цар Борис”.
Типично по пловдивски през вековете „турската баня“ става „еврейска“. Орта мезар се наричал целия „площад“ отпред дълги години. През вековете махалата от робското време става част от еврейския квартал, а банята добива нарицателното „еврейската“. Въпреки че когато еврейските бежанци идват и се заселват тук, сградата е била на мястото си от векове.
Друг любопитен факт от историята на хамама е че през 1929 –та гдина лично цар Борис III подписал указ за събарянето ѝ, който за щастие впоследствие не бива изпълнен.
При предишния строй тя се е наричала „Чайка“. Незнайно защо соц кръстниците ѝ избират това име, под което банята функционира като обществена къпалня някъде до средата на 80-те години.
Малко по-рано, през 80-те години на ХХ век започва събарянето на старите сгради около нея, а Орта Мезар е една от малкото постройки, които остават там като символ на отминалите времена.
В зората на демокрацията хамамът е общинска собственост и бива отдаван под наем за търговски цели, после в процеса на приватизация, го купуват двама пловдивски бизнесмени. Още тогава те имат проект, с който целят възстановяването и превръщането на банята в галерия със сцена и кафене.
За съжаление, през 2016-а г. в постройката избухва пожар, който не оставя почти нищо от намиращия се там по това време мебелен магазин. Изпепелен е и покривът… В момента от втората най-стара жива сграда в Града под тепетата стърчат останали само стените – като белег от историята на кръстовището на два от най-големите булеварда на Пловдив.
Източник: Lost in Plovdiv
Снимка на корицата: колаж Акция Фото Пловдив /квартал Орта Мезар/
След 12 години гербаджийски суджук в града, не остана нещо нормално, читаво и ценно. Напълниха Пловдив с диви селтаци и помаци, нищо местно не зачитат, не ценат не се учат – затова и града следва и логичния си разпад… ще останат предимно мангали, помаци и 80 годишните старци.
Пари за крадене от крадливите общинари има, ама пари за съхранението на банята която е на 6 века няма. И бесилото ви е малко.
Вместо да пишите сълзливи статийки за полуразрушеният исторически обект, изпратете Арх.Проф. Акад. Караколев да интервюира собственика на руината Радослав Бозуков, кога ще ни ощастливи с гениалният си проект кафе-галерия най-после? Подготвил съм изключителни шедьоври за откриването!
Тя е на 6 века, и кой знай още колко време ще стои така полуразрушена…