Детската игра се превръна в политическа метафора за пионки, зарове и губещи… но кои
Маршрут, знамена, транспаранти, крясъци- всеки ден от 20 дни. Протестиращите се научиха да викат бясно, а управляващите- да не чуват стадно. Митингуващите, описани като „беззъби, отявлени алкохолици и стари седесари“ не губят надеждата си. И силата си. Това личи в усмивките им, в целувките им, в игрите им на футбол, хек, фризби на ЖП линиите. А днес- на „Не се сърди, Човече“, в средата на едно от най-възловите кръстовища на Пловдив- това на Чифте баня.
Конкретните грешки, авторите им, поръченията дори, се знаят. Медиите гледат, пишат или не виждат и премълчават. Но хората са единни. Всички са на една позиция- искат промяна. И беззъби, и алкохолици, и дърти седесари. И рекламни лица на дентални клиники, и заклети трезвеници, и млади безпартийни. Всички са еднинни, въпреки опитите да бъдат разделяни. Те нямат шанс, защото стартира някакъв процес, чийто финал е все още неясен. Но промяна ще има.
Днес Бийтълс заглуши политическото бръщолевене от мегафона. А това е добро начало. „Червени боклуци“ отстъпи на „Жълтата подводница“ (без политически или спортен нюанс). Защото хората не искат омраза, жлъч и кръв. Желаят само чистота в посланията, в решенията, в бъдещето.
Всеки ден пред нас застават хора с имената си, с годините си. Обективът ни хваща красиви лица, но и смачкани физиономии. Тъжни и весели. Мрачни и енергични. Дядовци и деца. Време е тези, които ни докараха до „беззъбие“ да разберат, че кътниците ни растат и са по-твърди от всякога. Вероятно и месо могат да късат. Децата се учат да пишат с тебешир по блокираните булеварди „Оставка“, а не „Мамо“. Мънинките рисуват грозни триглави лами, символизиращи правителството, а не рисуват принцеси и пеперуди. На протеста жените не си говорят за рецепти, а за мръсотията, която се излива от думите на лицата над скъпите костюми в парламента.
Няма да ви изненадаме, ако съобщим, че и утре има протест. Че и утре пловдивчани, софиянци, бургазлии, варненци, русенци и други ще излязат по булевардите, за да ги чуе някой. „Не се сърди, Човече“, промяната е тук. Играта свърши!
