Рокаджии подкрепиха подписката за стенописа на Йоан Левиев

Трудно е културата да си пробие път, след определен момент, ако не се актуализира по някакъв начин. Младите не помнят и не знаят за комунизма. Това е жалко. Пътят на твореца винаги е много самотен и тъжен. Може да бъдеш неразбран през две крачки. Първо от семейството си. Второ от системата- това е постоянна борба. След това намираш ниша да твориш. Най-жалкото е, че като си пробиеш път и успееш да станеш голямо име в този малък свят, някой идва и те замазва с бяла боя, сякаш никога не си съществувал. Въобще не ме учудва постъпката на хората в бившия Синдикален дом. Тъжно е, но е нормално, казва вокалистката на пловдивската група Hell No Ася. Рокаджиите от бандата Hell No подкрепиха подписката ни за възстановяването на унищожения стенопис на Йоан Левиев в Синдикалния дом. И направиха брилянтен коментар по повода.

Групата смята, че и с музиката може да се случи това. Те са забелязали, че в момент на криза, когато хората са останали без пари и са фалирали, са си създали огромен подем в изкуството. Че често се случват спектакли, концерти, изложби. Когато една нация страда тя се обръща към изкуството, за да се измъкне от този фалш, казват Hell No. Искат да намерят пристан, защото им е напрегнато, допълва ги Ася.  

Всички тези, които четат Под тепето, искаме да им кажем, че младежите са будни и си пазят щастието. Пловдивското изкуство трябва да се брани на всяка цена и да не позволяваме на една блажна боя да се превръща в пистолет срещу изкуството, обръщат се към читателите ни метъл групата. Колкото и да са скромни финансите на всеки, да си купиш нова книга е нещо невероятно и точно това те събужда, допълва за финал нежната половинка на Hell No.